Решение № 305 от 18.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Дупница, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20261510100679 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. С. Х. срещу „Кредит Тайм“ ЕООД.

Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за кредит № 127334 от 07.02.2025г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1500 лв., с посочен ГПР в размер на 47,15 %.

Поддържа, че в договора не се съдържа информация за начина, по който е формиран ГПР, като намира, че неправилно в същия не е включена и дължимата неустойка за непредоставено обезпечение. Изтъква, че договорът е недействителен и поради това, че не е посочен лихвен процент на ден. Намира, че противоречието на договора с чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК води до нищожност на целия договор за кредит. При условията на евентуалност смята за нищожна клаузата на чл. 16, ал. 6 от договора (предвиждаща задължение за заплащане на неустойка).

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на сключен договор между страните, като се позовава на липсата на положен подпис от ищцата под приложения към исковата молба препис. Поддържа, че били спазени изискваниятa за посочване на ГПР. Противопоставя се и на виждането на ищеца за нищожност на целия договор за кредит при неправилно посочване на размера на ГПР. Смята за неоснователно и становището за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, както и клаузата за неустойка. Отрича да е нищожна и клаузата, в която е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на предявените искове.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за кредит, наличието на предвидени в договора клаузи с твърдяното от ищеца съдържание, обстоятелствата, въз основа на които твърди противоречие на тези клаузи с императивна разпоредба на закона.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за уговарянето й.

В случая от приложените писмени доказателства е видно, че между тях има сключен договор за потребителски кредит № 127334 от 07.02.2025г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1500 лв., с посочен ГПР в размер на 47,15 % и фиксиран лихвен процент в размер на 38,90 %. Съгласно чл. 16 от договора ищецът се задължава да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение в негова тежест възниква задължение да заплати неустойка в размер на 2256 лв. (чл. 16, ал. 6).

Основният спор между страните се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.

В случая, от съдържанието на процесния договор (чл. 15-16) е видно, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на заемодателя.

Характерът на задължението

(осигуряване на солидарен длъжник/поръчител, отговарящ на предвидените критерии), множеството специфични критерии, на които следва да отговаря обезпечението (изпълнението на част от които, подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. официални такива), прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение (7дневен), предвиждането на неустойка в необоснован размер (2256 лв.), подлежаща на разсрочено плащане съобразно приложения към договора погасителен план навеждат на извода, че в случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. При това положение, следва да се приеме, че уговорената неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 47,15 %, като при включването на посочената неустойка (равняваща се на 2256 лв. при кредит в размер на 1500 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за 2 кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22).

При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II т.о.

При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата за следните суми: 40,90 евро – държавна такса. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат С. С. С. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 230 евро за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от Ц. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.

*** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, ж.к. „Младост - 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9 нищожността на договор за кредит № 127334 от 07.02.2025 г.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, седалище и адрес на управление:

3 гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост - 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** сторените по делото разноски, както следва:

40,90 ЕВРО – държавна такса.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост - 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. С. от САК сумата от 230 ЕВРО - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4