Определение № 801 от 17.12.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1250/2024
- Вид
- Определение № 801
- Подписан
- 17.12.2024
- В сила
- 17.12.2024
- Състав
- Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Диана Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.134, ал.2, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 143 · Наказателен кодекс
- чл.143, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.18 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.242 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.3 - 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.3 - 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.3 - 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.3 - 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 801 гр. Благоевград, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Аршинков
Членове:
Атанас Маскръчки
Диана Узунова като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20241200601250 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по постъпил частен протест от Районна прокуратура – Благоевград, ТО – С., срещу Определение № 274 / 22.10.2024 год., постановено по ч.н. дело № 380 / 2024 год. по описа на РС – С., с което е отменено Постановление на Районна прокуратура – Благоевград, ТО – С. от 16.07.2024 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 339 ЗМ-83/2024 г. по описа на РУ - С. и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадени указания.
Според изложените в протеста съображения и доводи, определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Прокурорът счита, че по делото е направено обективно и пълно разследване, при което се установява, че не е налице извършено деяние, съставляващо престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, както и не са налице за основания за продължаване на разследването.
Срещу частния протест са постъпили възражения от засегнатите лица Л. С. Ш., П. Й. К. и Й. Р. Х., чрез техния процесуален представител – адв.
П. Н.. Същите поддържат, че определението на районния съд е законосъобразно и правилно, поради което се иска да бъде потвърдено, а частния протест на РП – Благоевград, ТО – С. отхвърлен като 1 неоснователен.
Съдът намира частния протест на РП – Благоевград, ТО - С. за процесуално допустим и разгледан по същество за основателен с оглед на следното:
Наказателното производство по ДП № 339 ЗМ-83/2024 г. по описа на РУ - С. е образувано 09.02.2024 год. за това, че през лятото на 2023 год. в гр. С. се опитала да принуди Й. Р. Х., Л. С. Ш. и П. Й. К., всички от град С., да извършат нещо против волята им, а именно да подпишат Заявление до Кмета на община С. за издаване на разрешение за изменение на дворищнорегулационен план по взаимно съгласие по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за поземлен имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор №
*** в землището на гр. С., като употребила за това заплаха, че няма да подаде документи до община С. за изготвяне на „Акт 16“ за апартаменти части от сграда в гр. С., ул.С.С.№, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Законен повод за образуване на производството е постъпила жалба в РП-Благоевград, ТО-С., от Л. С. Ш., П. Й. К. и Й. Р. Х., инкорпорираща оплакване, че са закупили апартаменти от сем. Ц. в състояние на „груб строеж“ /т.н. „карабина“/ в недовършена жилищна сграда, находяща се в гр.
С., ул. С.С.№вх., като до настоящия момент за обектите не е издаден Акт 16.
Твърди се, че във връзка с издаването на Акт 16 са принуждавани от С.Ц. да Заявление до Кмета на община С. за издаване на разрешение за изменение на дворищно-регулационен план по взаимно съгласие по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за поземлен имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** в землището на гр. С., като са заплашвани от Ц., че няма да подаде документи до община С. за изготвяне на Акт 16.
По делото са разпитани свидетели и събрани писмени доказателства. След завършване на разследването, упражнявайки правомощията си по чл.242 и чл.243 от НПК наблюдаващият прокурор с постановление от 16.07.2024 год. е прекратил наказателното производство по ДП № 339 ЗМ-83/2024 г. по описа на РУ - С., тъй като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че е извършено престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
2
Постановлението е обжалвано пред Районен съд – С. от засегнатите лица Л. Ш., П. К. и Й. Х., представлявани от адв. П. Н.. С протестираното определение районният съд е счел, че постановлението на РП – Благоевград за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК поради това, че не се установява извършване на престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, е преждевременно и незаконосъобразно. Посочено е, че разследването е непълно и едностранчиво, тъй като не е установено служебното положение в община С. на св. С. Ц. и „свързано ли е с издаването или липсата на Акт 16“, както и че не е изследвано обстоятелството, касаещо придобиване по давност на общинска собственост при „съмнителни обстоятелства“. Според съда, прокурорът безкритично се е доверил на показанията на св. Ц., при което са игнорирани данни, установяващи се от други доказателствени източници.
Настоящият въззивен състав намира, че в случая изложените съображения и доводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени, а констатациите и изводите на прокурора от постановлението за прекратяване на наказателното производство са обосновани и правилни.
В постановлението на прокурора е извършен коректен анализ на доказателствените материали, като изложените съображения и направените изводи по същество се споделят и от състава на въззивния съд, поради което не се налага повторно подробно да бъдат подробно излагани същите съображения:
По делото не е спорно, че свидетелите Л. Ш., П. К., Й. Х., Д.Д., А.П. и Н.Д. са собственици на апартаменти в жилищна кооперация, находяща се на ул. С.С.№ в гр. С.. Сградата се състои от приземен етаж и четири жилищни етажа с осем апартамента и е реализирана в периода след 2003 год. от семейство И.Ц. /починал през 2007 год./ и Ц.Ц. върху техен собствен парцел. Посочените свидетели – собственици на жилища са закупили апартаментите от Ц. в периода 2005-2010 год. още докато сградата е била в състояние на „груб строеж“ /карабина/. Установява се, че собственици на приземния етаж и останалите два апартамента от сградата са Ц. Ц., С.Ц. и Х.Ц.. От събраните доказателствени материали става ясно, че при изграждането на сградата са допуснати отклонения от строителния проект и в противоречие на устройствения план, като същата е презастроена и е с по3 голяма разгърната площ от предвиденото.
Установява се, че за сградата не е издаден Акт 16, респ. не е въведена в експлоатация, но в същата има ток и вода и свидетелите, закупили апартаменти ги ползвали за жилищни нужди. От показанията на свидетелите Л. Ш., П. К., Й. Х., става ясно, че същите са очаквали св. С.Ц., която след смъртта на И.Ц. се занимавала с делата на сградата, да изпълни процедурата и ще се сдобият с Акт 16. С течение на времето такава процедура макар и започната не била доведена до край и за процесната жилищна сграда нямало издаден Акт 16. Засегнати от тази ситуация пострадалите предприели редица административни стъпки по изясняване на ситуацията, като повдигали въпроса пред Община С., РДНСК Благоевград, както и пред РП – Благоевград, ТО - С..
През юни месец 2023 г. е било проведено общо събрание на съсобствениците на имоти в сградата, на което са присъствали Д.Д., Й. Х., Н.Д., П. К., Л. Ш., Х.Ц. и С. Ц.. Последната обяснила на присъстващите, че се налага да бъдат инициирани промени в дворищно-регулационния план, което ще позволи да бъдат санирани нередностите, допуснати при построяването на сградата и в последствие ще даде възможност да се сдобият с Акт 16. Св. Ц. предоставила проект на нов Подробен устройствен план и Заявление за издаване на разрешение за изменение на дворищно-регулационен план взаимно съгласие по чл.134, ал.2, т. 6 от ЗУТ /л.50-51, т.2/, както и задание за изменение на ПУП. Представяйки документите им казала, че трябва да ги подпишат, за да могат да се сдобият с Акт 16. Свидетелите Й. Х., Л. Ш. и П. К. възприели думите на С. Ц. като заплаха и като принуда упражнена спрямо тях за да подпишат заявлението. Те не се съгласили и с предложението на Ц. и отказали да подпишат изготвеното заявление за изменение на дворищнорегулационния план.
Видно от показанията на св. Д. Д., на събранието С.Ц. е представила посочените документи и е разяснила защо са необходими, но не е карала присъстващите да ги подписват, както и не е упражнявала „никаква принуда спрямо никого“. Ц. е предала документите на Д., който в последствие да ги преде на другите собственици за да се запознаят, но те отказали да ги подпишат /л.34, т.2/.
Установява се /видно от показанията на св. Х./, че в последствие в 4 община С. е проведена среща между собствениците на апартаменти в сградата и главния архитект на Община С., при което на същите е разяснено, че изменението на плана, съобразно предвиденото в представения им проекта, ще дадат шанс за издаване на Акт 16 на по-късен етап. Видно от материалите по делото, пострадалите не го подписали, те нямали доверие на С. Ц. и избягвали всякакво взаимодействие с нея, свързано с подписване на строителни книжа, заявления, възражения и др.
При гореизложените фактически обстоятелства, настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло съображенията на прокурора, че в случая не е налице извършено съставомерно деяние по чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. Обект на престъплението по чл. 143 от НК е свободната воля на всеки един човек да избира начина си на поведение, самостоятелно и по собствена воля да вземе решение дали да извърши или не дадено действие.
Принудата като елемент от обективната страна на това престъпление означава противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае и което се предприема от дееца с цел да застави пострадалия да извърши, да пропусне или претърпи нещо противно на волята му. Принудата по чл.143 НК се изразява противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае. Въздействието върху психиката на последния се постига посредством упражняването на физическа сила или заплашване.
Това престъпление е резултатно, като престъпният резултат е поведението на пострадалия, който извършва, пропуска или претърпява нещо, противно на волята си.
В случая настоящият състав на въззивния съд споделя становището на прокурора, че поведението на С. Ц., касаещо изявленията й пред свидетелките Й. Х., Л. Ш. и П. К. за необходимостта да подпишат заявлението за издаване на разрешение за изменение на дворищнорегулационен план не могат да бъдат възприети като акт на заплашване. Както бе посочено, за да е налице съставомерно деяние по чл.143 НК, осъществено чрез заплашване, следва деецът да застрашава пострадалия с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения. Принудата е престъпление срещу личността на пострадалия, който под въздействие на употребената принуда следва да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му. В тази връзка е очевидно, че казаното от С. Ц., че без да бъде реализирана посочената 5 процедура не може да бъде издаден Акт 16 е становище, оправено общо и не е адресирано към определено лице от присъстващите, а и не съдържа заплашване, което да попада в обхвата на чл.143 НК, поради което и липсват основания за търсене на наказателна отговорност за съставомерно поведение по чл.143 вр. чл.18 НК.
По отношение възраженията, касаещи обхвата на разследването:
Настоящият съдебен състав на въззивния съд споделя разбирането, че в изключителните компетенции на прокурора е да определи предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Посоченият въпрос следва да се реши суверенно от прокурора, а преценката му може да се контролира единствено в рамките на йерархичната система на обвинителната власт. Намесата на съда, би деформирала основната му роля на безпристрастен арбитър в наказателния процес и би довела до неоснователно присвояване на очертаните от чл.46 НПК прокурорски функции.
Съгласно разпоредбата на чл.46 от НПК, прокурорът е органът, осъществяващ функцията по ръководство и надзор на досъдебното производство. Той решава дали да образува наказателно производство и за какво престъпление, както и се произнася неокончателно по неговата съдба, доколкото е уредена процедура за съдебен контрол по чл.243 НПК. Съдът е арбитър, който е недопустимо да изземва функциите на обвинението в досъдебната фаза. Проверката на съдебните инстанции по реда на чл.243, ал.3 – 7 от НПК се състои в преценка на законосъобразното упражняване правомощията на прокурора по ал.1 /от същия член/, без право да го заместват в правомощията или в част от тях. Ето защо и тъй като визираното правомощие на прокурора не подлежи на съдебен контрол, евентуални искания и указания в тази насока са процесуално недопустими.
Разпечатката съдържа 35 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3f27107-6dce-443a-b70e-01243322a47b