Определение № 947 от 03.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 947 гр. Благоевград, 26.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200501139 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК e подадено от „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ БАНСКО“ ЕООД, ЕИК 206955019, със седалище и адрес на управление ,,,,,,,,,,,,, представлявано от управителя Л.Б.В., чрез Адвокатско дружество „Я. и З.“, с адрес ,,,,,,,,,,,,,,,,,, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 100 от 27.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 190/2023 г. по описа на РС – гр. Разлог.

Твърди се, и след направеното уточнение, че момент на узнаване за издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 100 от 27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 190/2023 г. по описа на РС – гр. Разлог, е момента на узнаване за наложен запор на банковата сметка на „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ БАНСКО“ ЕООД, ЕИК 206955019 от ЧСИ , което е станало на 29.08.2023 г. представят запорното съобщение от 21.08.2023 г. до Уникредит Булбанк АД.

Със самата заповед се запознали чрез ЧСИ след тази дата – на 13.09.2023 г..

Иска се от ОС Благоевград да постанови съдебен акт, с който да приеме възражението, на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК и да постанови спиране на изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК, на осн. чл. 423 ал. 2 от ГПК, както и да се дадат указания по реда на чл. 415 ГПК.

Претендират се сторените разноски.

Постъпило е писмено становище от заявителя ПЕРФЕКТ МЕБЕЛ ЕООД, предст. от управителя С.П., с ЕИК: 101782014, чрез адв. Р.Б.. В него се развиват съображения за неоснователност на възражението. Иска се същото 1 да бъде оставено без разглеждане, респ. без уважение, ведно с присъждане на разноски.

След като обсъди доказателствата по делото, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед наведените твърдения и представени доказателства за узнаване издаването на заповедта по чл. 410 ГПК, съдът намира, че производството по чл. 423 ГПК е допустимо.

Производството по ч.гр.д. 190/2023 г. е инициирано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПЕРФЕКТ МЕБЕЛ“ ЕООД, ЕИК 101782014 със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, чрез адвокат Р.

Б.. Със заявлението се отправя искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Хотел Мениджмънт Банско“, ЕООД, ЕИК 206955019, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,, за следните суми: 7689,54 лева, представляващо неизплатено задължение по фактура № 2000000225 от 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендира се и сторените съдебни разноски - 154 лева - заплатена държавна такса и 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Районният съд – Разлог е уважил изцяло заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 100 от 27.02.2023 г..

Оспорваната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с оглед на което връчването й на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК. Начинът на връчване на търговци е регламентиран в разп. на чл.

50 ГПК.

Заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника на вписания в ТР адрес на управление. След невъзможността да бъде връчана е разпоредено съобщението за издадената заповед да бъде връчено по реда на чл. 47 ГПК.

Районният съд е приел с ново свое разпореждане от 16.08.2023 г., че заповедта за изпълнение е връчена редовно и след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК е издал изпълнителен лист на заявителя.

РС е изложил мотиви в насока, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.50, ал.4 от ГПК чрез залепване на уведомление на 13.05.2023г.; че по делото няма данни за депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК в едномесечния срок, поради което при условията на чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 14.06.2023 г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира възражението за процесуално допустимо и основателно.

2

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда право на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В подаденото възражение молителят се позовава на ненадлежно връчване по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Тази хипотеза е налице, когато е осъществено привидно редовно от външна страна връчване или е допуснато нарушение на процесуалните правила от ГПК за връчване на съдебните книжа. Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК.

Правилата за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица са уредени в чл.50 ГПК. Мястото на връчване е последния посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени/ чл.50, ал.2 ГПК/.

Призоваването чрез връчване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК се извършва когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението/ чл.50, ал.4 ГПК/. Второ обявление не се залепва. Разпоредбата се прилага, когато търговецът не е променил адреса си на управление, вписан в ТР, но не е осигурил достъп до канцеларията или лице, което да получи съдебните книжа.

ОС-Благоевград намира, че е неправилна преценката на РРС, че заповедта по чл. 410 ГПК е връчена надлежно.

Първо, не са били налице предпоставките на закона да се разпореди съобщението да бъде връчено по реда на чл. 47 ал.1 ГПК. Видно от разписката на съобщението на л. 22 /гръб/ от приложеното ч.гр.д. е направено отбелязване от длъжностното лице отговорно за призоваването, че адресът е посетен на 3 дати – 02.03 2023 г., 18.03.2023 г. и 01.04.2023 г., като на посочения адрес не е намерен управителя или друг представител.

Отбелязано е също и че съобщението е връчено на 02.04.2023 г.

Съгласно константната практика на ВКС, връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението / така в решение № 14 от 20.04.2015 на ВКС, постановено по гр. д. N 5741/2014 3 г., I-во гр. отделение и др./.

По същия начин е оформено и уведомлението по реда на чл. 47, ал.1 ГПК – без посочване от длъжностното лице, въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес на трите дати – 13.04.; 28.04. и 13.05.2023 г.

Отбелязано е от длъжностното лице, че на 27.05.2023 г. счита за връчено съобщението, без да се сочи кога е свалено същото след разлепването му, доколкото това е последният ден / а той е неработен – събота/, в който изтича двуседмичния срок за получаване на книжата в съда. Така изцяло пък е и невярна датата, която е приел РРС, за такава, на която е влязла в сила заповедта – 14.06.2023 г.

При връчване чрез залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК е спазено изискването на закона, уведомлението да бъде залепено на вратата или на видно място около нея, тъй като видно от отбелязването уведомлението е залепено на входната врата на офиса, но останалите разпоредби не са спазени.

След като връчването на адреса, посочен от заявителя е било нередовно, Районният съд е следвало да разпореди повторно редовно връчване и едва след това, ако не може да бъде съобщено по реда на чл. 50, ал.1 ГПК – да разпореди връчването по чл. 50 ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 ГПК. От материалите по делото се установява, че такива процесуални действия не са предприети от първоинстанционния съд, поради което съдът счита, че връчването на заповедта е нередовно.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал. 3 и ал. 4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По разноските:

В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК /след изм. т.4 и 5/, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/. Горният извод се 4 налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника „ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ БАНСКО“ ЕООД, ЕИК 206955019, със седалище и адрес на управление ,,,,,,,,,,,,, представлявано от управителя Л.Б.В., чрез Адвокатско дружество „Я. и З.“, с адрес ,,,,,,,,,,,,,,,,,, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 100 от 27.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 190/2023 г. по описа на РС – гр. Разлог.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 100 от 27.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 190/2023 г. по описа на РС – гр. Разлог, във връзка, с която е образувано изп. д. № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ Ал. Ц., рег.№ 701 в КЧСИ, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството, в т.ч. и при предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Ал. Ц., рег.

№ 701 в КЧСИ, за сведение.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разлог за продължаване на заповедното производство по ч. гр. д. № 190/2023 г., с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5