Решение № 175 от 30.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Христо Д. Симидчиев

Силвия А. Цанкова

Екатерина С. Роглекова

Христина В. Христова

Атанас Янков като разгледа докладваното от Екатерина С. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20205300601570 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С определение от 03.08.2020г., постановено по НОХД № 489/2020г., Асеновградския Районен съд 4 н.с., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№ ***, с двигател №***, собственост на А. М. П. ЕГН **********, на основание чл. 53 ал.1 б.

„А“ от НК – като вещ, послужила за извършване на престъпление.

Срещу определението, в законоустановения срок, е постъпила жалба от осъденото лице, чрез представляващия го адвокат – Г. К. .

В жалбата се сочи, с подробно изложени аргументи, че първостепенното определение е неправилно и противоречащо на закона, поради което и следва да се отмени.

В открито съдебно заседание защитника на осъденото лице - адв. К., поддържа така депозираната частна жалба.

1

Осъденото лице, редовно призовано, не се явява.

Прокурорът при ОП Пловдив моли жалбата да бъде уважена като правилна и законосъобразна.

Пловдивски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната частна жалба и доводите, направени в съдебното заседание, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, които отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

НОХД № 489/2020г. по описа на Асеновградския Районен съд, 4 н.с. е приключило със споразумение за решаване на делото, с което А. М. П. ЕГН ********** е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 б ал.3 от НК, като му е било определено и наложено наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от ТРИ години, както и глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

След приключване на производството, съдът е образувал такова по реда на чл.

306 ал.1 от НПК, с оглед решаване въпроса за приложение на чл. 53 от НК. С крайния си съдебен акт, Съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№ ***, с двигател №, собственост на А. М. П. ЕГН **********, на основание чл. 53 ал.1 б. „А“ от НК – като вещ, послужила за извършване на престъплението, за което е бил признат за виновен.

За да прецени, че депозираната частна жалба е основателна, въззивният съд взе предвид, че в същата правилно е акцентирано, че за да се отнеме в полза на държавата процесния автомобил на първо място следва да се установи, че тази вещ се явява средство, а не предмет на горепосоченото умишлено престъпление по чл.53, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. В теорията и съдебната практика ясно са разграничени тези две понятия, като предметът се явява елемент от общественото отношение, което се явява непосредствен обект на посегателство или материална предпоставка за съществуването му, върху 2 който деецът въздейства. Докато средството е вещ, която е нещо външно на отношението, като нейната определеност зависи от дееца, който й придава съответното предназначение в своята дейност като оръдие за въздействие върху предмета. Няма пречка и вещта да се явява едновременно предмет на дадено престъпление, както и средство за извършването на друго престъпление. Неслучайно и съдебната практика приема, че средствата /респ. оръдията/ за извършване на престъпленията са извън обществените отношения, които престъплението охранява и не са негов елемент . Затова и вещите, които пряко и непосредствено са послужили, предназначени или използвани за извършване на престъплението, реално се явяват оръдия или средство за осъществяването на състава на съответното умишлено престъпление – в този смисъл е ТР №84/01.12.1960г. на ОСНК на ВС и ППВС № 11/1971г. по н.д. №8/71г., както и Ненов, И., Наказателно право, Обща част, Книга втора, С., ИК Софи-Р, 1992г., с. 230.

Поради тези причини и предметът е елемент от засегнатото обществено отношение, докато средството е елемент от засягащото това отношение престъпно деяние.

В атакуваното определение се възприема тезата, при която без използването на транспортното средство не би могло да се извърши изпълнителното деяние на настоящето престъпление.

В случая престъпленията по чл.343б, ал.1 и по чл.343б, ал.3 от НК са част от престъпленията против транспорта, като техен обект са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране, нормалната и безаварийна работа на транспорта. И самото превозно средство не би могло да се яви външно за така засегнатите обществени отношения, с което деецът да си послужи, за да ги увреди, т.е. същото се явява важен елемент и част от тези обществени отношения. А това означава, че МПС се явява по-скоро предмет, но не и средство за извършване на самото транспортно престъпление.

Поради тези причини и същото не би могло да бъде отнето като средство на престъплението на на посоченото от съда основание по чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, а съобразно следващата б.“б“ като предмет на престъплението, но само когато тази възможност се предвиди изрично в 3 раздела за престъпленията против транспорта.

С оглед на гореизложеното, Пловдивският окръжен съд счита, че атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО, поради което и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 03.08.2020г., постановено по НОХД № 489/2020г., Асеновградския Районен съд 4 н.с., с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№ *** и двигател № ***, собственост на А. М. П. ЕГН **********, на основание чл.

53 ал.1 б. „А“ от НК – като вещ, послужила за извършване на престъпление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4