Решение № 654 от 22.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Русе, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520201841 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „В.Д.“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 591871/06.08.2021 г., издадено от началник на Отдел „Административни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена административна имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискаванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите /наричана оттук нататък Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/.

В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, като в тази насока се излагат подробни съображения. Моли се обжалното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Нацка Танкова, която моли жалбата да се остави без уважение като 1 неоснователна. Представя подробни писмени бележки, които доразвива в хода на пледоарията си. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – представител на дружествотожалбоподател е получил препис от наказателнолното постановление на 16.08.2021 г., а жалбата е подадена на 23.08.2021 г., видно от приложено п.к. /л. 22 от делото/, касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„В.Д.“ ЕООД, с ЕИК 200989388, представлявано от В.Д. – управител, стопанисвало търговски обект – закусвалня, намираща се адрес гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 154. Търговският обект бил с категория една звезда и капацитет от 44 места за консумация – 28 места на закрито и 16 места на открито. В търговския обект се предлагали за консумация ястия, супи, алкохолни и безалкохолни напитки. Обектът бил оборудван с фискално усторойство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП с ИН на ФУ № DT736559 и потвърждение № 4017061/08.02.2019 г.

На 18.05.2021 г. свидетелят Б.Ч. и Р.М. – инспектори в ТД на НАП-Варна, офис Русе, извършили проверка, в хода на която била осъществена контролна покупка на два броя капучино на стойност 3,60 лева. При заплащане на сумата в брой била издадена фискална касова бележка с № 0008251/18.05.2021 г. от наличното фискално устройство, като в същата било отбелязано, че закупените стоки /напитки – 2 бр. капучино/ са регистрирани и отчетени в данъчна група „Б“ /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност/ вместо в данъчна група „Г“ /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност/.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № 0434442/18.05.2021 г.

2

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Б.Ч. приел, че с поведението си, изразило се в неправилното регистриране и отчитане на закупените стоки в група „Б“ вместо в група „Г“, дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 27, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, като в тази връзка съставил и АУАН № F614811/02.06.2021 г. Представител на дружествотожалбоподател подписал последния, като отбелязал, че има възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни възражения.

Въз основа на съставения АУАН № F614811/02.06.2021 г. било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС била наложена административна имуществена санкция в размер на 500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № F614811/02.06.2021 г., НП № 591871-F614811/06.08.2021 г., възражение с вх. № 13869/07.06.2021 г., ведно със становище от Б.Ч., Протокол за извършена проверка № 0434442/18.05.2021 г., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелкя Б.Ч., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

След извършване на дължимата служебна проверка съдът приема, че АУАН-ът и НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и териториална компетентност съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, в който е предвидено, че 3

АУАН-ите се съставят от органите на НАП, а НП се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице. Видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/18.05.2021 г. НП е издадено от оправомощено от изпълнителния директор на НАП лице, а АУАН-ът е съставен от старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

На следващо място съдът приема, че „В.Д.“ ЕООД е осъществило състава на нарушението на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, чиято редакция съгласно ДВ, бр. 104 от 2020 г. е с действие от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г., данъчната ставка следва да е в размер на 9 % по отношение на ресторантьорските и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. Посочената ставка не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително и в случаите по чл. 128 от ЗДДС. В § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция за „ресторантьорски и кетъринг услуги“, като това са ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министъра на финансите издава наредба, с която се регламентира издаването на 4 фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата наредба е въведено задължение за лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, като в група „Б“ попадат стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, а в група „Г“ стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

От анализа на събраните писмени и устни доказателства се установи по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на търговец по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, на 18.05.2021 г. е извършило продажба на два броя капучино на стойност 3,60 лева. По делото не е налице и спор, че така извършената продажба била регистрирана и отчетени в данъчна група „Б“ /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност/. Съдът счита, че спрямо извършената контролна покупка следва да се приложи разпоредбата на чл.

66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, като дължимата ставка следва да е в размер на 9 %, доколкото дружеството-жалбоподател упражнява ресторантьорски услуги по смисъла на т. 61 от § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС и посочената продажба представлява изпълнение на ресторантьорска услуга. До този извод съдът стигна, отчитайки, че в търговския обект се продават готвени ястия и напитки, със седящи места, като закупените 2 бр. капучино са били сервирани на свидетеля Ч.. Предвид изложеното съдът счита, че дружествотожалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение, във връзка с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а именно нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Санкционнната разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда за доказана съставомерност на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане наказание за юридическите лица, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.

Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че допуснатите пропуски в посочване на правната квалификация на нарушението водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Действително прецизната квалификация на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, а не както АНО е посочил само чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото тази алинея има четири отделни 5 точки. В тази насока следва да се посочи и че прецизната квалификация на санкционната норма е чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, а не както е посочил АНО само чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Посочените нарушения не са съществени, доколкото не са довели до ограничаване на правата на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и биха могли да се санират чрез изменение на наказателното постановление /в тази насока Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС/.