Решение № 311 от 07.10.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Перник, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500638 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на с вх. № 21335/15.06.2026 г. от Ф.

А. К., с ЕГН: **********, чрез адвокат пълномощника си Й. А. от САК, със съдебен адрес *** срещу постановено от Районен съд Перник, решение № 352 от 13.05.2026 г.

Въззивниците обжалват решението, постановено по гражданско дело № 4700/ 2025 г. на Районен съд - Перник по описа на съда за 2025 г., в частта, с която е уважена исковата претенция за сумата от общо 951.99 евро /деветстотин петдесет и едно евро и деветдесет и девет евроцента/, от които: 280.70 евро за подмяна на гипсокартон, 426.09 евро за ремонт, корекция, шпакловане и полагане на гипсова мазилка в коридор и кухня, 105.20 евро – за тапети в кухня и 140.00 евро за подмяна на повредени кухненски шкафове, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в жилище с административен адрес: ***, които са настъпили поради повреда и неизвършване на ремонт на водопроводно- канализационната инсталация, обслужваща собствения на ответника недвижим имот, с административен адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2025 г. до окончателното плащане.

Със същото решение Ф. А. К. е осъден на основание чл. 109 ЗС да извърши ремонт на водопроводно - канализационната инсталация, обслужваща собствения му недвижим имот /апартамент ап. ***/ като отстрани съществуващия теч в нея, с което препятства упражняване правото на собственост на ищеца Р. К. К. върху собствения му недвижим имот /ап. ***/.

Във въззивната жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Правят се оплаквания, че районният съд е извършил 1 неправилна преценка на събраните по делото доказателства, не е обсъдил пълно и всестранно установената по делото фактическа обстановка и е достигнал до неправилни изводи.

Твърди се, че първоинстанционният съд е формирал неправилни фактически изводи относно момента на възникване на теча, уведомяването на ответника за него и причината за настъпване на вредите. Поддържа се, че съдът е кредитирал преимуществено показанията на свидетеля К., доведен от ищеца, без да обсъди в необходимата пълнота показанията на останалите разпитани свидетели, които според жалбоподателя сочат, че преди ремонта в апартамент № *** теч не е съществувал, а ответникът е бил уведомен едва след извършването му. Поддържа се още, че показанията на свидетеля К., възприети и кредитирани от първата инстанция, са вътрешно противоречиви, непоследователни и следва да бъдат преценявани с оглед възможна заинтересованост от изхода на спора. В тази връзка се твърди, че съдът не е изложил съображения защо не възприема останалите гласни доказателства.

Въззивникът оспорва и извода на районния съд относно причината за теча, като поддържа, че по делото се установява вероятност същият да е възникнал вследствие на извършения от ищеца ремонт в апартамент № *** през 2022 г., а не в резултат на противоправно поведение от страна на ответника. Посочва се, че този извод се подкрепя както от свидетелските показания, така и от повторната съдебно- техническа експертиза.

С въззивната жалба се поддържа още, че по делото не е доказана при условията на пълно и главно доказване причинно- следствената връзка между поведението на ответника, респективно състоянието на ВиК инсталацията в апартамент № ***, и настъпилите вреди в апартамент № ***. В тази насока въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, който не се подкрепя по несъмнен начин от събраните доказателства. При условията на евентуалност, въззивникът оспорва и размера на присъденото обезщетение.

Твърди се, че неправилно са приети за доказани вреди по кухненските шкафове, тъй като според повторната експертиза такива не са били констатирани, а дори да са налице, стойността им е значително по- ниска от възприетата от съда. Релевират се и доводи срещу възприетия от първата инстанция подход за определяне на обезщетението чрез средноаритметична стойност между заключенията на различните вещи лица, като се поддържа, че следва да бъде кредитирана повторната експертиза, според която стойността на вредите е в по- нисък размер.

Също при условията на евентуалност се релевира оплакване срещу отхвърлянето на възражението за съпричиняване. Въззивникът твърди, че ако се приеме наличие на повреда във Вик инсталацията на неговия имот, то ищецът е допринесъл за настъпването на вредите чрез извършения ремонт, след който е възникнал течът, поради което обезщетението следва да бъде намалено.

Поддържа се, че предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС също е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на неоснователно действие или бездействие от страна на ответника. Твърди се, че в случая не е установено ответникът да е създал пречки, ограничения или неудобства при упражняване на правото на собственост на ищеца. Прави се искане за присъждане на разноски в първоинстанционното и настоящото производство.

В срока за отговор е постъпил писмен такъв от въззиваемата страна Р. К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а твърдените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, доколкото не са били доказани при условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти за конкретния спор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди Решение № 352 от 13.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 4700/ 2025 г. описа на Районен съд - Перник за 2025 г. като правилно и законосъобразно. Моли да бъдат присъдени 2 разноски.

Окръжен съд Перник като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед релевираните оплаквания във въззивната жалба. По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. В рамките на въззивната проверка настоящият състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

От фактическа страна съдът прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба, подадена от Р. К. К. против Ф. А. К. с предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 във вр. с чл.50 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът Р. К. К. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес: ***, а ответникът Ф. А. К. е собственик на разположения непосредствено над него апартамент с административен адрес:

***. Твърди, че около една година преди предявяването на иска във водопроводната инсталация на жилището на ответника е възникнал теч, който не е бил отстранен и е продължавал към датата на подаване на исковата молба, въпреки проведените между страните разговори и предприетите действия за преустановяването му. Поддържа, че вследствие на теча и продължителното му неотстраняване са настъпили имуществени вреди в собствения му имот, чиято обща стойност определя на 2 800 лв. /1 431.62 евро/, включващи: увредени кухненски шкафове на стойност 500 лв. /255.65 евро/, тапети в кухнята на стойност 200 лв. /102.26 евро/, гипсова мазилка в кухнята на стойност 470 лв.

/240.31 евро/, гипсова мазилка в коридора на стойност 430 лв. /219.86 евро/ и гипсокартон на тавана в банята на стойност 800 лв. /409.03 евро/.

В съдебно заседание от 02.03.2026 г., ищецът, чрез пълномощника му адв. М. М. е изменил размера на предявените искове, като след допускането на изменението, искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от общо 1431.62 евро, представляващи стойността на унищожени движими вещи - кухненски шкафове - 280.00 евро, тапети в кухня - 120.00 евро, гипсова мазилка в кухня - 410.00 евро, гипсова мазилка в коридор - 180.00 евро, гипсокартон на тавана в баня - 441.62 евро.

Ответникът Ф. А. К. в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове, като е изложил конкретни възражения и твърдения в отговора на исковата молба. Ответникът признава, че е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес: ***, разположен над жилището, собствено на ищеца. Оспорва твърдението, че течът, причинил вреди в имота на ищеца, е резултат от негово действие или бездействие. Твърди, че течът е възникнал през 2022 г., непосредствено след извършването от ищеца на ремонтни работи в помещенията баня и тоалетна на собствения му имот. Сочи, че при ремонта ищецът е извършил намеса в панела между двата апартамента, представляващ таван на жилището на ищеца и под на жилището на ответника, като е пробил отвори за дюбели с цел изграждане на окачен таван. Твърди също, че ищецът е извършил намеса в панела, представляващ стена на банята, като е премахнал фабрично отлятата и вградена в него метална каса и е монтирал нова интериорна врата. Поддържа, че металната каса е била част от носещ конструктивен елемент на сградата, а премахването с къртачна техника е предизвикало продължителни вибрации и разместване на панелите. Според ответника вследствие на извършените 3 ремонтни работи са били засегнати вградените в панела тръби на водопроводната и/или канализационната инсталация, което е довело до възникването на теча. Оспорва също и твърдението на ищеца за наличие на теч в помещенията кухня и коридор, като сочи, че при извършения от страните съвместен оглед такъв не е бил констатиран. Твърди още, че процесното жилище не се обитава и продължително време водоснабдяването в него не е било използвано. При условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като поддържа, че ищецът със собственото си поведение е допринесъл за настъпването на вредите. Иска при уважаване на исковете размерът на дължимото обезщетение да бъде съответно намален.

Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства по делото се установява, че ищецът Р. К. К. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***, а ответникът Ф. А.

К. е собственик на разположения непосредствено над него апартамент № *** в същата сграда. За пълнота следва да се уточни, че посочването в части от първоинстанционното решение на апартамент № *** не съответства на останалите данни по делото и представлява очевидна техническа неточност. От исковата молба, отговора на исковата молба, събраните доказателства и експертните заключения безспорно се установява, че спорът се отнася до апартамент № ***.

От представените по делото нотариална покана /с. 9 от с.д./, жалба до Районна прокуратура - Перник, с вх. № 2164/13.06.2025 г. / с.7- 8 от с.д./, както и документите по прокурорската преписка се установява, че оплакванията за теч и наводняване на жилището на ищеца не са инцидентни, а се развиват във времето най- малко в периода 2022- 2025 г.