Решение № 57 от 09.05.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Дулово, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100263 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба подадена от ТП ДЛС Каракуз, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, против С. М. Я., с ЕГН **********, от ****, с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.211 КТ и чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 18 330.72 лв., която представлява причинени имуществени вреди ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането –

08.12.2021 г. до пълното погасяване на задължението.

Представя писмени доказателства претендира разноски.

В исковата молба са сочи, че ответникът работил по силата на Трудов договор № *** г. на длъжност „***” в ТП ДЛС Каракуз.

Съгласно длъжностната характеристика, горският стражар се явявал и материално отговорно лице за добитата дървесина до приключване на експедирането от временен склад. Установени липси на добита дървесина от временен склад, която не е експедирана по установения ред, навеждали на извода, че е налице неизпълнение на основни трудови задължения, за което следвало да бъде потърсена съответната отговорност. С приемопредавателен протокол № *** г. ответникът приел от друг горски стражар М. Г. дървесина на временен склад в отдел *** в обем 629,72 пл. куб. м., а с приемо–предавателен протокол от *** г. ответникът е предал на замествания горски стражар М. Г. дървесина на временен склад в отдел *** в обем 385,00 пл. куб. м. С оглед установяване на точния размер на липсващата дървесина и отговорните длъжностни в отдел *** била извършена проверка.

Резултатите от проверката били отразени в рапорт № *** г., като се установило, че ответникът в качеството му на МОЛ бил отговорен за липса на дървесина в общ размер от 233,16 плътни кубически метра, а по счетоводни данни бил отговорен за 239, 92 пл. куб. м. дървесина /топола/ на стойност 18 330.72 лв. с ДДС.

Според ищеца ответникът не е изпълнил основните си трудови задължения по опазване на поверените му материални ценности, както и на горите, като от това му неизпълнение са произтекли имуществени вреди за предприятието в общ размер от 18 330.72 лв. с ДДС.

В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с 1 който оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че правото на ищеца да търси обезвреда на имуществени вреди /щети/ като материално право никога не е възниквало, а представените по делото като доказателствени средства /частни/ документи, са негодни да удостоверят материалното притезание, предмет на всеки един от исковете, поР. което оспорва всеки един документ, изходящ от ДЛС Каракуз, без изключение и изцяло. Твърди, че не са налице кумулативните предпоставки за успешно реализиране на търсената имуществена отговорност, тъй като неоснователността поР. липса на доказателства е пречка пред евентуалното успешно водене на исковете.

Иска от съда да постанови решение, с което да остави предявените исковете без уважение като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Не представя писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото безспорно е установено, че по силата на сключен между страните трудов договор № *** г. ответникът бил назначен на длъжността „***“ като към датата на исковата молба трудовото правоотношение между страните не е прекратено.

Не се спори между страните, че с приемо-предавателен протокол № *** г. /л.31 от делото/ ответникът, в качеството на заместващ, е приел от замествания *** М. Й. Г. дървесина в общ обем от 629,72 пл. куб. м., намираща се на временен склад в отдел ***.

Безспорно се установява по делото, че предаването на дървесината не е станало реално на терен след замерване, а е станало в една от канцелариите на предприятието – ищец. Това обстоятелство не бе оспорено от ищеца и бе потвърдено от показанията на разпитаните по делото свидетели К. С. К., Р. Р. Н., О. О. А. и М. и М. Й. Г., които заявиха, че приемането на дървесина между ответника и излизащия в отпуск *** М. Г., на когото е поверен отдел ***, е станало с протокол в ТП ДЛС Каракуз без да са влизали на терен да мерят.

От Рапорт № **** г., изготвен от инж. Д.С., се установява, че след извършена проверка ответникът в качеството на МОЛ е отговорен за установени липси в отдел ***. в размер на 233,16 пл. куб. м. дървесина, тъй като с полагането на подпис на приемопредавателен протокол № *** г. той се е съгласил с предадените му от М. Г. количества дървесина.

Разпитана по делото в качеството на свидетел, Д. С. заяви, че до направените изводи в Рапорт № **** г. е достигнала само и единствено на базата на документална проверка.

От Длъжностна характеристика на длъжност „***“ от *** г., подписана от ответника, става ясно, че същият се явява МОЛ за добитата дървесина в държавните гори от район до приключване на експедирането и от временните складове, включително и на зачисленото му имущество.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че стойността на липсващата дървесина по ценоразпис, който е в сила от *** г. е 18 330.72 лв. с ДДС, а по ценоразписа, действал към момента на изготвяне на Рапорт вх. № **** г., стойността на липсващата дървесина е 15 686.76 лв. с ДДС.

От правна страна, съдът приема следното:

Спорните по делото въпроси са: дължи ли ответникът на ищцовото дружество сумата за възстановяване на причинените имуществени вреди в отдел *** по времето, когато е замествал *** М. Г. и може ли претенцията да бъде реализирана по реда на чл. 211, вр. чл.

203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, като му бъде търсена пълна имуществена отговорност.

Съдът е сезиран с искова молба от работодател да бъде осъден работникът да заплати на ищеца сума в общ размер от 18 330.72 лв. с ДДС имуществени вреди, представляваща сбор от липсващата дървесина оставена на временен склад в отдел ***.

Твърдението за нанасяне на имуществени вреди и търсенето на пълна обезвреда за тях сочи, че се търси реализация на пълна имуществена отговорност на основание чл. 211 вр. чл.

2

203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 ЗЗД.

За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав на деликта, а именно: наличие на деяние, чийто автор е ответникът, деянието да е противоправно, да е причинена вреда и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва да са налице и елементите от фактическия състав на чл. 203, ал.

2 КТ, като деянието следва да е осъществено не при или по повод възложената работа и съответно деецът да е действал виновно и при условията на умисъл.

Съгласно чл. 203, ал. 1 КТ, когато вредата е причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на работника или служителя може да бъде само ограничена и да се реализира по реда предвиден в раздел втори, глава десета от КТ, а не по общия ред.

Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност има деликтен характер, тъй като има своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК хипотезите на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт, отговорността за който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о.;

Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о.).

По делото безспорно е установено, че по силата на сключен между страните трудов договор № *** г. ответникът бил назначен на длъжността „***“, а понастоящем тази длъжност вече е наименувана „***“, която длъжност изпълнява и към момента.

Безспорно е, че ответникът е замествал своя колега М. Г., на който е поверен отдел ***, че за спедиция на дървесината от този отдел. Приемо-предавателният протокол е подписан „на доверие“ без преди това да са извършени проверка и замерване на терен, които да удостоверят, че записаните в протокола количества са налични във временния склад в отдел ***.

Това буди основателно съмнение, че липсващото количество дървесина, за което се търси пълна имуществена отговорност на ответника, може да не е налично към момента на подписване на приемо-предавателния протокол от *** г.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т. е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда, която е реално настъпила, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл.203, ал.2 КТ, „за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон“. Основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването . От данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при умисъл, защото липсват доказателства да е целял или допускал настъпване на вредоносния резултат. Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя, който не установи по безспорен начин в настоящото производство изобщо причиняване на вредата умишлено, както и че същата е причинена от престъпление, извършено от ответника или че е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения от ответника.

3

ПоР. това отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл.203, ал.1, вр. чл.210 КТ.

За да бъде уважен иска и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта.

От изложеното по- горе следва да се приеме за безспорно установено липсата на първата предпоставка, а именно - извършено противоправно деяние, което да е осъществено от страна на работника-ответник, което да е противоправно деяние и е в причинна връзка с причинената на работодателя вреда.

Предвид вида и характера на предявения иск, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работникаответник по предявения иск ищецът е претърпял имуществени вреди, които са му причинени умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника.

Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, пълната имуществена отговорност може да бъде реализирана, когато вредата е причинена умишлено, т. е за да се ангажира пълна имуществена отговорност на работника, следва да се установи субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, както и че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им. По делото липсват доказателства ответникът по предявения иск да е целял или допускал настъпването на вредите. В хода съдебното производство не са събрани доказателства, че ответникът С. Я. е целял или допускал настъпване на вредоносния резултат за ищцовото дружество и умишлено е причинил този резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато с предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати / чл. 11, ал. 3 от НК/.