Акт № 1634 от 05.11.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1634

Монтана, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700516 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.

Производството е образувано по повод подадена жалба от Община Георги Дамяново [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], п.к.3470, [улица], представлявана от кмета – Н. П. в качеството й на бенефициер и водещ партньор по проект с рег. №BGRS0200071 „Създаване на иновативен трансграничен занаятчийски център България – Сърбия“, чрез Адвокатско дружество „Ева Радева и Партньори“ представлявано от адв. Е. Р. от САК със съдебен адрес [населено място], п.к. 1113, [улица], Вх.Г, ет.4, офис 10, електронен адрес – [електронна поща] против Решение № РД-02-14-3065/24.09.2026г. на Ръководител на Управляващия орган (УО) на Програма (Interreg VI-А) ИПП България – Сърбия 2021-2027г. с което е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор за възлагане на обществена поръчка №286/21.11.2025г. с изпълнител "Ай Би Трейд Енд Консулт" ООД на стойност 29144,08евро с ДДС, за нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7, т.2 и т.3, буква „б“ от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1,т.1 и т.2 от ЗОП, класифицирано като нередност по т. 11, буква „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) В жалбата се излагат доводи, че оспореното Решение е издадено при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона – отменителните основание по чл.146, т.3,т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че мотивите на оспореното решение са вътрешно противоречиви съгл. чл.54, ал.2,т.4 от АПК, тъй като от съдържанието на решението се установява, че по т. 1.3.1 УО изрично приема, че не е налице нарушение, свързано с ограничителни условия и разубеждаващ ефект, тъй като участниците са разполагали с указания относно съдържанието на техническото предложение, включително по показателя П2.4, и поради това сигналът в тази част е приключен със заключение за липса на нередност. Същевременно в т. 1.3.3, въз основа на същата методика и същите елементи от документацията, УО достига до обратен извод — че участниците не могат предварително да установят как ще бъдат оценени предложенията им, което имало разубеждаващ ефект и ограничавало достъпа до процедурата, поради което е налице нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към Наредбата чл. 2 от Наредбата. Това противоречие намира за съществено, тъй като един и същ административен акт едновременно приема, че документацията е достатъчно ясна, за да не ограничава достъпа, и че същата тази документация е толкова неясна, че има разубеждаващ ефект, поради което не може да се установи по ясен и непротиворечив начин фактическото основание, на което е наложена финансовата корекция. Допълнително противоречие се съдържа и в разсъжденията на УО относно П2.4, тъй като ако, както органът сам приема, при тезата на бенефициера всяко допустимо предложение би получило 25 точки, то резултатът по този показател е напълно предвидим за всеки участник. В този случай отпада изводът, че участниците не могат да предвидят предварително оценката си. Следователно мотивите са не само непълни, но и логически несъвместими. Твърди се неяснота относно правното основание на акта, тъй като в т. 1.3.3 УО сочи нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП, докато в раздел II, т. 2 от решението, като нарушени национални разпоредби са посочени само чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП, без т. 1. Това несъответствие между мотиви и диспозитивна част относно конкретния състав на твърдяното нарушение ограничава правото на защита на адресата и затруднява съдебния контрол. На следващо място излага доводи, че УО неправилно е смесил критерии за подбор, изисквания за допустимост на офертата и показатели за оценка, тъй като по делото се установява, а и самият УО приема в т. 1.3.2, че възложителят не е поставил критерий за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, свързан с професионалната компетентност на персонала, а е включил професионалната компетентност и организацията на персонала като показатели за оценка на основание чл. 70, ал. 4, т. 2 от ЗОП. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП изискване за персонал с определена професионална компетентност може да бъде критерий за подбор само ако не се използва като показател за оценка. Същевременно чл. 70, ал. 12 от ЗОП забранява включването на критерии за подбор като показатели за оценка. В случая органът сам е приел, че такова съвпадение не е налице, поради което е приключил сигналите по т. 1 и т. 2 със заключение за липса на нередност. Независимо от това, в т. 1.3.3 отново използва същото смесване на понятията, за да изведе незаконосъобразност на методиката. На следващо място се твърди, че изводите относно П2.1 – П2.3 не съответстват на действителното съдържание на методиката, тъй като по показатели П2.1, П2.2 и П2.3 методиката съдържа фиксирани числови прагове и съответстващи им предварително определени точки. Това по естеството си са количествено определими показатели по смисъла на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „а“ от ЗОП, а не качествени показатели, оценявани чрез експертна преценка по чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП. Щом точките са фиксирани според числов диапазон, комисията не извършва свободна експертна оценка, а прилага предварително зададено правило. Правното основание, на което УО подчинява тези подпоказатели, не съответства на техния действителен характер. Твърди се, че изводът на УО, че методиката не урежда хипотеза на лице без никакъв релевантен опит, също не е убедителен. От решението и от документацията е видно, че възложителят е предвидил правила, при които несъответстващо предложение подлежи на отстраняване като неотговарящо на предварително обявените условия, а не на оценяване. Следователно органът е изградил извод за незаконосъобразност върху хипотеза, която не е разгледал в контекста на всички относими правила на документацията. По отношение на изводите относно П2.4 се сочи, че също не обосновават нарушение по чл. 70, ал. 5 и ал. 7 ЗОП, тъй като УО приема, че П2.4 оценява пълнотата и начина на представяне на информацията, а не качеството на предложението. Този извод не следва еднозначно от самата методика. Показателят е свързан с организацията на персонала и обхвата на етапите от жизнения цикъл на строежа. Законът изрично допуска показатели, които се отнасят до организацията и професионалната компетентност на персонала чл. 70, ал. 4, т. 2 от ЗОП, както и фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл чл. 70, ал. 5 от ЗОП. Дори да се приеме, че условията за 25 точки съвпадат в значителна степен със задължителното съдържание на техническото предложение, това само по себе си не доказва ограничаване на достъпа до процедурата. Такъв порок би могъл най-много да постави въпрос дали показателят има достатъчен разграничаващ ефект между офертите, но не и автоматично да обоснове нередност по т. 11, б. „а“, чийто същностен белег е ограничаването на достъпа. Твърди се неправилна квалификация по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към Наредбата, тъй като съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата и чл. 2, ал. 1 от Наредбата финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ се определя само при нередност, включена в приложението към наредбата. Квалификацията по т. 11, б. „а“ предполага използване на критерии, условия или изисквания, които, макар да не са дискриминационни по национален, регионален или местен признак, ограничават достъпа на кандидатите или участниците до конкретната процедура. В случая самият УО е приключил със заключение за липса на нередност онези части от сигнала, които най-пряко биха могли да обосноват ограничителен достъп — а именно твърденията за ограничителни изисквания, за критерии за подбор, използвани като показатели, и за липса на публикуване на критерии за подбор. Останалото нарушение е сведено до твърдяна незаконосъобразност на методиката за оценяване. То засяга фазата на оценката на вече подадени оферти, а не непременно достъпа до участие. Съдебната практика допуска квалификация по т. 11 при незаконосъобразна методика, но когато е налице убедително установен ограничителен или разубеждаващ ефект, например при действително неясни и субективни критерии, както е прието в Решение № 10862 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2020 г., VII о., докладчик съдията В. А., Решение № 4289 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11140/2021 г., VII о., докладчик съдията В. А. и Решение № 2556 от 18.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2021 г., VII о., докладчик председателят К. А.. Настоящият случай се отличава с това, че самият акт на УО съдържа взаимно изключващи се фактически констатации относно яснотата на указанията, както и че не е изяснено защо именно тази методика ограничава достъпа, след като по другите две обособени позиции при същата методика са постъпили по две оферти. Твърди се, че не е установен по необходимия стандарт елементът „вреда“ или „възможност за вреда“, тъй като понятието „нередност“ изисква нарушение, което има или би имало за последица вреда за бюджета на Съюза. На национално ниво чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че финансовата корекция служи, за да се възстанови положение, при което всички разходи са в съответствие с приложимото право, а при определяне на размера ѝ се отчитат естеството, сериозността и финансовото отражение на нарушението чл. 72, ал. 1 – 3 от ЗУСЕФСУ. При такава фактическа основа изводът за възможна вреда остава предположен, а не убедително изведен от конкретните обстоятелства. Само по себе си абстрактното позоваване на възможен разубеждаващ ефект не е достатъчно. Излагат се доводи и относно размерът на корекцията, като се твърди, че същият не е мотивиран в изискуемата степен, като в оспореното решение липсва същинска индивидуализирана преценка защо именно констатираният порок, при конкретната фактическа обстановка, налага 10 % корекция извън формалното позоваване на приложението към Наредбата и на обстоятелството, че не са налице две или повече допуснати оферти. Твърди се, че са спазени всички изисквания на приложимата европейска и национална нормативна уредба, така че да се достигне до обективно, прозрачно и конкурентно класиране на офертите, не са налице нито фактическите, нито правните основания за определяне и извършване на финансова корекция.

В съдебно заседание жалбоподателя Община Георги Дамяново се представлява от преупълномощения от Адвокатско дружество „Ева Радева и партньори“ адвокат Е. Р. от САК, която поддържа жалбата си, като подробни доводи развива по съществото на делото в насока нищожност и алтернативно незаконосъобразност на оспореното решение по изложените в жалбата основания. Претендира сторените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма за трансгранично сътрудничество (Interreg VI-А) Инструмент за предприсъединителна помощ“ (ИПП) България – Сърбия 2021-2027г. – зам. Министър в МРРБ представляван от пълномощника главен юрисконсулт Н. Б., в депозирани писмени становища оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за компетентност на АО издал оспорения акт, липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като по същество се преповтарят аргументите изложени в оспореното Решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Разпечатката съдържа 12 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3ed8fa1-0b7c-441d-801a-d7d55339c805