Решение № 2938 от 21.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2938 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20222120102893 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. С. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, *****; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. *****, против „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8104, представлявано от И.М.Ш., с която се претендира признаване на уволнението, извършено със Заповед № 1/28.04.2022 г. на работодателя, за незаконно и постановяване на неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “******“ към ответното дружество, както и за заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа, поради уволнението, за период от шест месеца след това, в размер на 12 536. 05 лева, както и да бъде осъден работодателя да заплати на ищеца платеното при освобождаването му обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва за забава върху горните суми от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2022 г., до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че работи за ответното дружество от 2005 г. до настоящия момент, като винаги е изпълнявал стриктно служебните си задължения и никога не е бил наказван. Трудовите си функции осъществявал на пристанищен терминал „Р.“, където на 12.03.2022 г. в 19 ч. застъпил нощна смяна, която следвало да издаде на 1 следващия ден в 07.00 ч. сутринта на Д. Т. С.. Последният не пристъпил към него в операторната зала за предаване на смяната, както се случвало всеки път, а отишъл в съблекалнята и се забавил там. След няколко минути ищецът отишъл при него и го питал какво става, след което Д. започнал да му крещи, като след крясъците разпознал думата „Изчезвай“. След това Д. скъсил разстоянието по между им, след което го сграбчил за якето с лявата ръка в областта на гърдите/шията и започнал да го удря с юмруци по лицето и главата с дясната си ръка, да го блъска и бута, вследствие на което ищецът паднал и си ударил главата в областта на тила, като започнала да тече кръв.

Независимо от падането му, С. продължил да го удря по лицето с юмруци с двете ръце, докато дошли колеги и го издърпали от него. Ищецът нито веднъж не ударил С.. След инцидента сигнализирал ***а по ****, който бил на смяна, а малко по-късно пуснал жалба в полицията. По случая било образувано дисциплинарно производство, в хода на което дал обяснения, а след това получил процесната заповед. Излага, че същата е незаконосъобразна, тъй като са необсъдени дадените от него обяснения и получените телесни увреждания, като работодателят неправилно приел, че упражнил груба физическа агресия на работното място и чрез тези действия причинил на С. средна телесна повреда, като е кредитирал само изнесените от него данни, като излага подробно доводи в тази връзка. Освен това извършеното дисциплинарно нарушение, останало неясно за него, тъй като посочването за нарушаване на чл. 4.1.2.42 от Правилника за вътрешния трудов ред не му дало да разбере кои неговите действия представляват нарушение и на какво. Излага се също така, че била налице неяснота относно критериите за налагане на дисциплинарното наказание, като ответникът не бил установил и обстоятелствата по случая, като се сочи всъщност, че не е проявявал агресия и не е посягал и удрял С., поради което и това, че той бил със счупена лакътна кост не било вследствие на действия на ищеца. Оспорва се и представеното съдебномедицинско удостоверение в тази връзка. С горните мотиви се иска отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане на горепосочените обезщетения.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди това длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.

225, ал. 1 от КТ по иска за заплащане на обезщетение за оставането без работа след уволнението и чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД по отношение на иска за връщане на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че ищецът е участвал в саморазправа с неговия колега Д. С., като е налице проява на груба физическа агресия на работното място, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка на С. за срок от 102 12 седмици, а по този начин и нарушение на етичните правила и трудовата дисциплина, което се явявало основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно – уволнение. Излагат се подробни доводи за извършеното деяние, като се анализират задълженията на ищеца и свързани с тях отговорности, както и нарушението на фирмените правила, които обосновават извода, че са налице предпоставките за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага се, че всъщност е налице участие на двама работника във физическа саморазправа на работното място, уреждайки частноправен спор между тях – по техни твърдения, свързан с продажбата на автомобил, което деяние било несъвместимо с етичните правила и създавало пречки за нормалното протичане на работния процес, което поведение нямало как да бъде толерирано от работодателя. Сочи се, че са снети обяснения на работниците и липсват нарушения в производството по налагане на дисциплинарното наказание, като то съответства на нарушението. Поради и това извършеното уволнение било законосъобразно и правилно, поради което и исковете следвало да бъдат отхвърлени. По отношение на иска за заплащане на обезщетение след оставането без работа след уволнението се сочи и че липсват надлежни доказателства за това, че работникът е останал без работа след уволнението. Също търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор относно съществувалото между страните трудово правоотношение, съгласно което ищецът е изпълнявал длъжността „****, *****/**“ към ответното дружество в комплекс „Транспорт и съхранение на нефтопродукти и Пристанищен терминал „Р.“.

С процесната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов ред и е прекратено съществувалото между страните трудово правоотношение. Като причини за налагането са посочени следните фактически обстоятелства: към края на работното време на 13.03.2022 г. около 07. 00 часа, в съблекалнята на пристанищния терминал К.

С. участва в груба физическа саморазправа с неговия колега Д. С. /също изпълняващ длъжността „****, *****/**“/, който дошъл на работа по график за първа смяна.

Допуснати били прояви на груба физическа агресия на работното място /счупване на лява лакътна кост – увреждане, което е причинило трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от 10-12 седмици, болки, оток и ограничение на движението на ръката на С., съгласно съдебномедицинско удостоверение № 90/2022 г., 3 издадено от ординатор в отделението по съдебна медицина в МБАЛ – Бургас, създавайки пречки на С. да изпълнява трудовите си задължения и нарушение на чл.

126, т. 10 от КТ и т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред/. Наред с това е изложено, че е допуснал нарушение на установените в дружеството етични норми на поведение и трудова дисциплина, неспазвайки изискванията на т.4.1.2.42 от Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика и Правилата за корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на служебните си задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се ръководи и да спазва възприетите ценности, принципи и норми“/. В заключение се излага, че от дадените писмени обяснения е видно, че липсва критична самооценка на работника, както и съзнание, че личното му поведение по време на работа засяга климата на работната обстановка, рефлектирайки косвено и върху цялостния работен процес.

По делото са представени Правилник за вътрешния трудов ред /ПВТР/, с който ищецът е запознат на 20.12.2020 г., както и документите от папка „Персонал и корпоративна култура“, с които е запознат на 21.11.2021 г. Съгласно т.4.1.2.20 сред правата и задължения на работниците и служители фигурира и задължение да се грижат за собствената си безопасност и тази на лицата, които могат да пострадат от техните действия и бездействия.

От представеното съдебномедицинско удостоверение № 90/2022 г. се установява, че С. е бил прегледан по негово желание на 16.03.2022 г., като при прегледа му Д-р Ш. установява, че лицето има силно изразен оток в областта на лявата китка и долната трета на лявата предмишница, с ограничения на движенията на ръката и силна болезненост, без да има други видими белези на травматично увреждане. По данни на прегледания той е пострадал вследствие на действията на негов колега, който го бута, а той пада на земята на лявата си ръка. Резултатът от образното изследване е показал фрактура на партис дисталис, което налага имобилизация от 30 дни. В заключение лекарят посочва, че е налице счупване на лява лакътна кост – увреждане, което причинява трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от 10-12 седмици /при обичаен ход на оздравителния процес/, като полученото нараняване може да се получи от деянието, описано от пострадалия.

В дадените си писмени обяснения ищецът е разяснил, че след влизането си С. се насочил директно към шкафчето в съблекалнята, а не както обикновено към него за приемане/сдаване на смяната. След няколкоминутно изчакване отишъл при него, спирайки на разстояние, като го попитал какво става, а в отговор С. започнал да му крещи да изчезва 2,3 пъти в рамките на 4-5 секунди, като ищецът не реагирал по никакъв начин. Едновременно с това с последното си изкрещяване колегата му направил няколко крачки към него, хванал го за якето в областта на гърдите/шията с 4 лявата си ръка, а с дясната започнал да му нанася удари с юмрук по лицето и главата, избутвайки го с ръката, с която го държал, назад с около 1. 5 – 2. 00 м. Крачейки заднешком С. се припънал и паднал, удряйки си главата в областта на тила на стълбите, вследствие на което потекла кръв. Така, оставайки лежащ по гръб на земята, С. се надвесил над него и продължил с юмруците в главата му, вече с двете ръце, до момента в който колегите не го издърпали. В обясненията си С. излага, че той не е посягал и удрял Д., по време и след нападението от негова страна; не е имало спор, размяна на реплики /провокация/ или какъвто и да е друг разговор. Сочи, че е шокиран от агресивните действия на колегата си, с който преди това е бил в приятелски отношения. По тази причина веднага след инцидента уведомил *** по ****, като след това посетил и УМБАЛ – Бургас, където му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 84/2022 г., което излага, че прикрепя към обясненията си. В допълнително дадените такива разяснява, че инцидентът е възникнал по повод на автомобил, който е следвало да продаде на С., като разговаряли във връзка с това на 12.03.2020 г. и Д. бил видимо афектиран, поради което и С. подходил към него на разстояние, когато се срещнали на работа на следващия ден.

Съгласно горното медицинско удостоверение, ищецът е прегледан по негово желание на 14.03.2022 г., като при прегледа му Д-р Ш. е установила на главата рана с корица, засъхнала кръв, с размери около 5 на 5 мм., ивичесто кръвонасядане с размер от 2 на 0.2. см. по дясната половина на носа, охлузна рана с корица на нивото на кожата с размер на 2 на 2 мм. по вътрешната повърхност на лявата китка, както и зачервяване на кожата, под формата на запетайка с размер от 3 на 0.5 см., назад към долната трета на предмишницата. Пострадалият е дал сведения за болки в главата и лявата ръка, като се чувствал замаян и отпаднал. Други видими белези на травматично увреждане не са установени при прегледа. По данни на прегледания, същият е бил ударен с юмруци по главата, при което паднал по стълбите и си ударил главата, което според лекаря може да настъпи вследствие на описаното деяние.