Определение № 11231 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11231 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110156325 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК от *** **********, с *****, със седалище и адрес на управление гр. ***, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, с което да бъдат прогласени като недействителни договор за паричен заем № 955208, сключен на 18.10.2017 г. с първия ответник и договор за поръчителство, сключен на същата дата с втория ответник.

В исковата молба се твърди, че процесният договор за потребителски кредит е бил предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 67889/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, по което е издадена заповед за изпълнение /влязла в сила/ без съдът да е обсъдил възраженията за неравноправни клаузи.

Ищцата извежда правния си интерес от обстоятелството, че процесните договори са били предмет на предходно съдебно производство, но доколкото съдът не се е произнесъл относно наличието на неравноправни клаузи, не е налице пречка да се образува последващо производство /в случая настоящото/ с цел установяване на такива, позовавайки се на практика на СЕС. Ищцата счита, че са налице неравноправни клаузи в процесните договори, които клаузи не са индивидуално уговорени. На първо място сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради непосочване на действителния ГПР. От съдържанието на погасителния план било видно, че размерът на заемната сума е 1 700 лева, общата сума за връщане е в размер на 2 307,78 лева, лихвата е в размер на 41,24 %, а размерът на ГПР – 50 %, като се установявало и задължение за изплащане на възнаграждение за поръчител, което не фигурирало нито в ГПР, нито във формираната обща сума за връщане. При добавяне размера на това задължение към ГПР, същият възлизал на 328,313 %. ГЛП също бил посочен неправилно /включително дали същият е променлив или фиксиран/, не бил посочен и лихвен процент на ден.

В договора не била посочена и методика по чл. 33а от ЗПК. Договорът бил изготвен с шрифт по-малък от 12. Оспорва авторството на подписа си в 1 договора, както и в разписката за изплатената сума. Счита, че нищожността на договора за потребителски кредит обуславя и нищожността на договора за поръчителство поради липса на основание, като и за този договор се оспорва авторството на подписа.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от **** със становище за недопустимост на иска поради наличието на влязло в сила решение, разрешаващо спор с предмет процесните договори. По същество, счита, че исковете са неоснователни. Поддържа се, че е сключен договор за потребителски кредит, в размер на 1700 лева, обезпечен с поръчителството на ****, което е погасило задълженията на длъжника и се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. Оспорва се твърдението, че ГПР е посочен неправилно, като се признава, че единственият разход, включен в ГПР е договорната лихва. Възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР, тъй като според ответника, то не представлява „общ разход“ съгласно пар. 1, т.

1 от ДР на ЗПК, в която насока излага подробни съображения. Разяснява процеса на сключване на договора за кредит. Заявява, че е едноличен собственик на капитала на ****, но въпреки това, двете дружества са самостоятелни юридически лица. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, представлява договор за поръчка, т.е. и на това основание уговореното възнаграждение не съставлява „общ разход“. Заявява, че кредитополучателят не е задължен да кандидатства за обезпечен кредит. Дори и да се приеме обратното, това не водело до недействителност на целия договор, а само на клаузата за предоставяне на поръчителство. Ако се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, това би се отразило само на задължението за заплащане на възнаграждение по същия, не и на валидността на процесните договори. Моли за отхвърляне на иска, предявен срещу ****. Претендира разноски.

Ответникът **** в депозирания писмен отговор оспорва исковата претенция, с твърдения за недопустимост на производството поради наличието на влязло в сила решение, разрешаващо спор с предмет процесните договори. Не отрича, че последните са били сключени. Разяснява процеса на сключване на договора за кредит, както и на този за поръчителство. Заявява, че кредитополучателят не е задължен да кандидатства за обезпечен кредит.

Излага доводи, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява „общ разход“. Счита, че в случая не е налице „заблуждаваща търговска практика“. Сочи, че **** е едноличен собственик на капитала на ****, но въпреки това, двете дружества са самостоятелни юридически лица. Моли за отхвърляне на иска, предявен срещу ****.

Претендира разноски.

По възраженията за недопустимост на настоящото производство:

2

С решение по дело С-724/22 СЕС е приел, че чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт, ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи, както и че чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато проверката, извършена от компетентния съд във фазата на заповедното производство, не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до тази директива. В същия смисъл са и решение по дело С-531/22 СЕС, решението по дело С-600/19 и решение по дело С-49/14 СЕС.

Въз основа на практика на СЕС, ВКС (Определение № 1199 от 09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на ВКС, II т. о, Определение № 2122 от 26.07.2024 г. по ч. т. д. № 356/2024 г. ВКС, II т. о, Решение № 178 от 4.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 298/2025 г., II т. о., ТК) приема, че формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и обуславя недопустимост на предявени установителни искове, само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на посочената Директива 93/13 и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство. Ето защо доколкото се съдържат доводи, че съдът в предходен процес не се е произнесъл по неравноправността на клаузи от процесните договори, то настоящите искове са допустими.

Исканията за прилагане като доказателства на гр.д. № 13695/2021 г. и на ч.гр.д. № 67889/2019 г. и двете по описа на Софийски районен съд, 151 състав, съдът приема за неоснователни,защото съществува принцип на непосредственост при събиране на доказателства,т.е. настоящият съдебен 3 състав не би могъл да обсъжда доказателства,представени по друго дело,а същевременно крайният съдебен акт е представен по делото.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, намира, че не следва да бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза, защото изслушването на такава не се явява необходимо.

Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищцата следва да докаже наличието на обстоятелства, при които договорите за паричен заем и за поръчителство се явяват недействителни и не могат да породят правни последици, а ответниците следва да докажат наличието на валидни облигационни правоотношения между тях и ищцата по договорите за кредит и за поръчителство; че ГПР е посочен точно. Съдът указва на основание чл.146,ал.2 от ГПК,че по делото не са представени доказателства относно договорите,респективно съдържанието на договорите,чиято недействителност се претендира да бъде прогласена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА писмените доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на ч.гражд.дело № 67889/2019 г. и на гражд.дело № 13965/2021 г. по описа на СРС,151 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г., от 10,45 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да им бъде изпратен препис от определението, а на ищцата – и от писмените отговори.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11231 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110156325 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК от *** **********, с *****, със седалище и адрес на управление гр. ***, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, с което да бъдат прогласени като недействителни договор за паричен заем № 955208, сключен на 18.10.2017 г. с първия ответник и договор за поръчителство, сключен на същата дата с втория ответник.

В исковата молба се твърди, че процесният договор за потребителски кредит е бил предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 67889/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, по което е издадена заповед за изпълнение /влязла в сила/ без съдът да е обсъдил възраженията за неравноправни клаузи.

Ищцата извежда правния си интерес от обстоятелството, че процесните договори са били предмет на предходно съдебно производство, но доколкото съдът не се е произнесъл относно наличието на неравноправни клаузи, не е налице пречка да се образува последващо производство /в случая настоящото/ с цел установяване на такива, позовавайки се на практика на СЕС. Ищцата счита, че са налице неравноправни клаузи в процесните договори, които клаузи не са индивидуално уговорени. На първо място сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради непосочване на действителния ГПР. От съдържанието на погасителния план било видно, че размерът на заемната сума е 1 700 лева, общата сума за връщане е в размер на 2 307,78 лева, лихвата е в размер на 41,24 %, а размерът на ГПР – 50 %, като се установявало и задължение за изплащане на възнаграждение за поръчител, което не фигурирало нито в ГПР, нито във формираната обща сума за връщане. При добавяне размера на това задължение към ГПР, същият възлизал на 328,313 %. ГЛП също бил посочен неправилно /включително дали същият е променлив или фиксиран/, не бил посочен и лихвен процент на ден.