Решение № 142 от 31.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Русе, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500115 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Д. В. Д., чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва Решение № 1617/28.11.2024 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. № 2126/2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над 21000.00 лв. до 30000.00 лв. Развива оплаквания за неправилност на решението в тази част, излага съображения за неправилно определено съпричиняване. Моли за отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска изцяло до претендирания размер. Претендира и деловодни разноски за двете инстанции.

„БТБ България“ АД-гр.Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител също обжалва Решение № 1617/28.11.2024 г. на Районен съдРусе, постановено по гр. д. № 2126/2024 г. в частта, с която е уважен искът над сумата от 10000.00 лв. Излага съображения за неправилност на решението.

Моли за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на претенцията за сумата над 10000.00 лв. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на „БТБ 1

България“ АД от Д. В. Д., в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваната от дружеството част да бъде потвърдено.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от „БТБ България“ АД на въззивната жалба на Д. В. Д..

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбите и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от надлежни страни по спора, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на Д. В. Д. е основателна, а жалбата на „БТБ България“ АД е неоснователна.

По делото не е спорно, че ищецът е работил по трудов договор в „БТБ България“ АД на длъжността „комплектовчик и работник в товаро-разтоварна дейност”, както и че на 11.03.2022 г. през време и във връзка с извършваната работа е претърпял злополука. С разпореждане № 23/23.03.2022 г. на НОИ, ТП-Русе, на основание чл.60, ал.1 КСО злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.

Спори се относно наличието на съпричиняване от страна на работника и размера на присъденото обезщетение.

В обжалваното решение РРС е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия работник, тъй като от огледа на видеозаписите се установявало, че същият дърпа количката само с една ръка, докато с другата ръка държи някакъв пакет, тоест контролира с поглед движението на тежката засилена количка и не я държи здраво, за да може да натисне спирачката при необходимост, допускайки по този начин тя да завие засилена срещу него и да го събори на земята. Първоинстанционният съд е приел, че с това си действие ищецът е проявил небрежност, поради което е налице 30 % съпричиняване. С оглед изложеното е редуцирал дължимото се на ищеца обезщетение на 21000.00 лв., до която сума е уважил иска, а над нея до претендираните 30000.00 лв. го е отхвърлил.

Спорен момент по делото е възражението, наведено от работодателя за допринасяне от страна на пострадалия за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност. Такова съпричиняване въззивният съд счита, че не е 2 налице.

Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.

Отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и найнебрежният би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата, как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В процесния случай районният съд е приел, че в инструкцията за работа с транспалетна количка, в сила от 01.11.2019 г., не са били разписани указания, касаещи видимостта при каране и движение по наклон. Приел е също, че липсват доказателства по делото такива указания да са давани устно на ищеца от по-старшите работници, които са го обучавали, както и от провеждащите първоначален и периодичен инструктажи. Въпреки това е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като е обосновал този извод единствено въз основа установеното от огледа на видеозаписите дърпане на количката с една ръка и носенето в другата на пакет. Видно от представената по делото длъжностна характеристика на пострадалия, в основните задължения и отговорности на същия са да „изпълнява физическа и с помощни транспортни средства товаро-разтоварна дейност“. Тоест пренасянето на пакети е част от трудовите му задължения, свързани със заеманата длъжност. От данните, съдържащи се в гласните и писмените доказателства не може да се обоснове извод, че ищецът е бил инструктиран за работата с транспалетната количка, както и че е действал в нарушение на правилата, като е носил пакет в другата ръка, което действие от своя страна е изпълнение на вменените му задължения, свързани с товаро-разтоварни дейности. Съгласно показанията на св. Биляна Борова – специалист подбор и обучение на персонала в дружеството-ответник „инструктаж на транспалетна количка не се провежда, а се провежда за цялостната дейност, която се случва“. Предвид изложеното въззивният съд счита, че изводите на районния съд за наличие на съпричиняване на вредосносния резултат от страна на пострадалия са необосновани.

3

Другият спорен момент по делото е присъденото с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди, като работодателят го счита за прекомерно, а работникът моли за уважаване на иска в пълен размер.

Въззивната инстанция счита, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000.00 лв. не само, че не е прекомерно, но и следва претенцията на ищеца за този вид вреди изцяло да се уважи. За определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД съдът взе предвид всички установени обстоятелства, които са от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, вследствие трудовата злополука, ищецът е получил диафизарни счупвания на десни голямопищялна и малкопищялна кости, наложили местални остеосинтези.

Това увреждане е довело до трайно затрудняване движенията на десен крайник. Ищецът е претърпял две хирургични интервенции, като му предстои още една за отстраняване на металните тела, останали в крака му, които отново са съпроводени с продължителни постоперативни болки. Лечението до момента е продължително /повече от година/ и е било съпроводено с интензивни болки, неудобства, невъзможност за самостоятелно обслужване, с емоционален стрес, наложило майката на ищеца да напусне работа, за да може да го обслужва денонощно. Вещото лице е уточнило, че предвид младата възраст на пострадалия се очаква пълно функционално възстановяване, но все още такова не е настъпило и същият накуцва с десния крак, изпитва болки и затруднения при продължително вървене и стоене прав и при промяна на времето. Това от своя страна води и до трудно намиране на подходяща работа.

От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното производство Н. Б. – майка на ищеца, се установява състоянието му след злополуката и по време на продължаващия все още възстановителен период.

През първия месец ищецът не можел нищо да прави сам, дори се къпел и ходел до тоалетна с помощта на родителите си. Приемал обезболяващи, но от тях получавал халюцинации, сънувал кошмари. Едва след третия месец му било разрешено да сяда на стол, но не можел да стои дълго време седнал, тъй като кракът му отичал. До петия месец се придвижвал само с патерици.

Наложило се провеждането на няколко курса физиолечение в медицински център „Медика Експерт“ ЕООД. Преди инцидента ищецът водил активен начин на живот, излизал с приятели, спортувал, помагал вкъщи както с труд, 4 както и финансово. След инцидента не искал да вижда никого, от обездвижването напълнял с 10 кг, имал притеснения дали изобщо ще проходи.

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел по следните причини:

Същият е пряк и непосредствен очевидец, възприел е лично състоянието на ищеца след инцидента.Фактът, че свидетеля е майка на ищеца не следва да мотивира съда да игнорира неговите показания. Б., въпреки, че е заинтересована от изхода на спора, има пряко наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищеца след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма степен може да разкрие как се е чувствал Д. след претърпените травми.

Предвид всички категорично установени данни по делото за характера и вида на причиненото увреждане, физическите болки и душевни страдания, продължителността на проведеното лечение и продължаващ все още възстановителен процес, съпроводени в началото с невъзможност и затруднено самостоятелно обслужване, отражението на злополуката върху психичното състояние на ищеца и затрудненията му да си намери работа към настоящия момент, настоящата инстанция намира, че справедливият размер е претендирания в исковата молба - 30000.00 лв.

Решението на районния съд в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 21000.00 лв. до 30000.00 лв., както и в частта за разноските, е неправилно и следва да се отмени, а вместо него съдът постановява друго в посочения по –горе смисъл. В частта, с която искът е уважен за сумата над 10000.00 лв. до 21000.00 лв., решението е правилно и подлежи на потвърждаване.

Тук е момента да се отбележи, че ищеца в първоинстанционното производство е претендирал сумата от 7419.01 лв.- обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 11.03.2022 г./датата на деликта/ до 15.04.2024 г./датата на предявяване на иска, както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Районният съд е присъдил законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2022 г. до окончателното й изплащане, без произнасяне по претенцията за 7419.01 лв.

Предвид обстоятелството, че липсва молба по чл.250 ГПК, подадена от ищеца в законовия срок, липсата на оплаквания в жалбата относно решението в тази му част и факта, че с присъждане на лихва от датата на деликта, правата на 5 страната не се нарушават, то решението на РРС в тази му част не страда от пороци, обуславящи отмяната му или връщане за допълване.

По разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателя – ищец по делото Д.

В. Д. следва да се присъдят разноски съобразно представените списъци по чл.80 ГПК за двете инстанции – 3640.00 лв. за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 2900.00 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Първоинстанционното решение следва да се коригира и в частта за присъдените държавни такси и разноски.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Решение № 1617/28.11.2024 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. № 2126/2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. В. Д. иск по чл.200 КТ за сумата над 21000.00 лв. до претендираните 30000.00 лв., като неоснователен, както и в частта за разноските и присъдените държавни такси и ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „БТБ България” АД, ЕИК 117671567, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул. „България“ №125, представлявано от К. П. К., да заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Ч. В." № ** още 9000.00 лв.

- обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.03.2022 г. до окончателното й плащане.