Решение № 2311 от 21.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2311 гр. Бургас, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20222120100148 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Й. А. с ЕГН **********, адрес:

*, действащ чрез пълномощника си адвокат А. С., срещу Т. А. Д. с ЕГН **********, адрес:

*, с която се претендира осъждането й за заплащане на сума в размер на 7 899 лева, представляваща парични суми, предоставени от ищеца в полза на ответницата по три нищожни сделки, а именно: 3 500 лева – заплатена продажна цена за покупко-продажба на недвижим имот от 25.01.2012 г., обективирана в нотариален акт № * г. на нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК; сумата 3 100 лева – заплатена продажна цена за покупко–продажба на недвижим имот от 22.03.2012 г., обективирана в нотариален акт * 153/22.03.2012 г. на нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК, и сумата от 1 299 лева, представляваща паричната стойност на телевизор, марка Тошиба, модел * предоставен по договор за замяна, обективиран в нотариален акт № * дело № 230/2012 на нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК, ведно със законната лихва върху горните главници от датата на подаване на исковата молба 10.01.2022 г., до окончателното им изплащане. Моли се и са присъждане на направените по делото разноски.

Сочи се в исковата молба, че страните са сключили договор за покупко-продажба на поземлен имот с пл. № 236, в кв. 34 по плана на с. Т., общ. А. с площ от 618 кв.м.; договор за покупко – продажба на поземлен имот с пл. № 236 в кв. 34 по плана на с. Т., общ. А. с площ от 747 кв.м. и договор за замяна на идеални части от земеделски земи с гореописания телевизор на стойност от 1 299 лева. Излага се, че с решение № II-73 от 19.07.2016 г. по 1 в.гр.д. № 1338/2015 г. на Бургаския окръжен съд е прогласена нищожността на посочените договори. Поради това се иска връщане на всичко дадено по всеки от тях, като по договора се замяна се иска паричната равностойността на вещта.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 34 във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Депозира възражение за изтекла погасителна давност, като излага, че всъщност само това е спорния между страните въпрос. Посочва, че плащането на продажната цена и замяната е станало при съставяне на пълномощните, с които ответницата е учредила представителна власт на ищеца да се разпорежда с нейни недвижими имоти, включително и да договаря сам със себе си, и към датата на подаване на исковата молба е изтекъл 5- годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, течащ от момента на сключване на сделките. Твърди, че срещу ищеца има висящо наказателно дело за измама. Поради изложено моли съда да отхвърли предявените искове. Също търси присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответницата изрично излага, че не е получавала уговорената продажна цена по горните договора за покупко-продажба, нито телевизора.

Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че сключили процесните договорите за покупко–продажба и договора за замяна, както и че същите са прогласени за нищожни с влязло в сила решение. Всъщност с решение № II-73 от 19.07.2016 г. по в.гр.д. № 1338/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД нищожността на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на нотариален акт № * г. на нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 191/191 от 25.01.2012 г., акт № 121, том 1, дело № 84/2012 г., с който ответницата е продала на ищеца поземлен имот с пл. № 236 в кв. 34 по плана на с. Т., общ.

А., за сумата от 3 500 лева, която сумата е изплатена на купувача изцяло и в брой, при издаване на пълномощно с рег. № 183 и рег. № 184 от 16.01.2012 г.; и на нотариален акт * 153/22.03.2012 г. на нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 859/858 от 22.03.2012 г., акт № 171, том 3, дело № 333/2012 г., с който ответницата е продала на ищеца поземлен имот с пл. № 236 в кв. 34 по плана на с. Т., общ.

А., за сумата от 3 100 лева, която сумата е изплатена на купувача изцяло и в брой, преди подписването на договора за покупко-продажба. Със същото решение е прогласена и нищожността на основание чл.26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД на договора за замяна, обективиран в нотариален акт № * дело № 230/2012 на нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК, 2 вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 1158/1156 от 21.06.2012 г., акт № 170, том 4, дело № 495/2012 г., с който ответницата е прехвърлила на ищеца идеални части от меделски имоти, като в замяна е получила телевизор, марка Тошиба, модел *, на стойност съгласно фактурата за закупуването от 05.10.2011 г. от 1 299 лв.

По делото като свидетел е разпитан О.Д., който познава страните по делото от дълго време, и е запознат с платените от Г. в полза на Т. суми във връзка с прехвърлянето на някакви имоти в с. Т., което плащане във връзка с един от тях в размер на 3 000 лева било извършено пред него. Знае също така, че преди да идат при нотариуса за друг имот в с. Т., той вече й е бил заплатил сумата от около 3 000 лева, като свидетелят ги е придружавал при посещението при нотариуса, без да е присъствал обаче на самата сделка. Знае също така, че тя често го е посещавала и му е искала пари на заем, част от който били приспаднати от уговорената продажна цена, както и чул, че са обсъждали нещо във връзка с едни телевизор, който той й бил дал.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, който не са оспорени и от насрещната страна, а и са в съответствие с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото, съдът намира от правната страна следното:

Съгласно чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Т.е след като решението влезе в сила, то на връщане подлежи даденото по договора на основание цитираната норма. Същата урежда специалната хипотеза на неоснователно обогатяване, в случая при прогласена нищожност на договора и предвижда реституция на даденото. След като е налице неоснователно обогатяване, то са приложими и специалните правила относно неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, който предвижда, че всеки, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Т.е. признато е правото след успешно проведения иск, като едва тогава се установява липсата на основание, ответникът да задържи полученото по сделката, да се иска връщане на даденото.

Когато се претендира нещо на нищожно основание съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване се погасяват с петгодишна давност. С оглед задължителната практика съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността настъпва от изискуемостта на вземането т.е. в случая от датата на влизане на решението, с което исковете за нищожност са уважени.

Тоз извод се налага от тълкуването на нормата, тъй като чрез нея законодателят е предвидил, че нищожността следва да се релевира чрез установителен иск, и условие за нейното проявление е именно влизане в сила на решението по установителния иск.

Давността относно връщане на даденото по договорите, за които е признато, че са нищожни ще започне да тече от влизане в сила на решението на съда за прогласяване нищожността, като срокът е 5-годишен съгласно чл. 110 от ЗЗД. В случая решението на Бургаския окръжен съд е влязло в сила по отношение на нищожността на договорите за покупка-продажба на 17.05.2017 г., а в частта досежно замяната от датата на постановяването му на 19.07.2016 г., 3 тъй като касационната жалба е недопустима срещу въззивното решение по иска за признаване нищожността на замяната, предвид цената на същия. Горното съдът констатира от извършената служебна справка в сайта на ВКС, като по касационната жалба срещу решението на Окръжен съд – Бургас е образувано гр.д. № 5260/2016 г. на 3-то г.о. на ВКС.

При това се налага, че искът за заплащане на сумата 1 299 лева по договора за замяна, който е предявен на 10.01.2022 г., е депозиран след законоустановения петгодишен давностен срок, при което предвид нарочното вързражение в тази връзка, следва само на това основание, като неоснователен да бъде отхвърлен, ведно с акцисорната претенция за законна лихва. За пълнота следва да се отбележи също така, че законодателят в чл. 57 от ЗЗД е предвидил, че в случай, че вещта не се намира у лицето, което я държи без основание, защото е погинала или отчуждена, то правоимащият може да се защити чрез предявяването на иск за заплащане на равностойността. В случая обаче не се заявява някое от горните хипотези за да е налице и правото въобще да се претендира заплащането на паричната равностойност на телевизора.

По отношение на покупко-продажбите съдът намира, че не е изтекла погасителната давност, на която се позовава ответника, тъй като същата е започнала да тече на 17.05.2017 г. и към датата на предявяване на иска на 10.01.2022 г. не е изтекла. При това съдът следва да разгледа исковете за връщане на получената продажна цена в размер на 3 100 лева и 3 500 лева. В тази връзка и предвид изявлението на процесуалния представител на ответника, че не е получавана продажната цена от 3 500 лева и 3 100 лева, следва да се отбележи, че в нотариалните актове е налице изрично отбелязване за получаването – на 16.01.2012 г. по н.а. № 46, съобразно датата на пълномощното, и от преди подписването на н.а. № 45, който е от 22.03.2012 г. По принцип нотариалният акт, в който е отразено заявление на страните, че продажната цена е заплатена, има обвързваща доказателствена сила само относно факта на направеното пред нотариуса изявление, но не и относно факта на плащането. Нещо повече - дори и плащането да е било извършено пред нотариуса и това да е отразено в акта, в тази си част той няма значението на официален документ, тъй като нотариусът няма компетентност да удостоверява такива действия /според чл. 580, т.4 от ГПК, нотариалният акт трябва да включва “съдържанието на акта”, т.е. общото съгласие на страните за сключване на договора/. Следователно, в частта, в която е направено такова удостоверяване, нотариалният акт има значението на частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила срещу продавача, тъй като е подписан от него, макар и чрез пълномощник в случая, като няма данни упълномощаването да е невалидно или да страда от някакъв порок респективно да е унищожавано. Наред с това в отговора на исковата молба изрично е налице признание, че плащането е станало при съставянето на пълномощните във връзка с горните сделки. Така или иначе ответницата не проведе доказване в обратния смисъл, като не ангажира и допусните и по делото гласни доказателства. В същото време воденият от ищеца св. О.Д. е запознат с извършени плащания и ги потвърждава.

Наведените едва с писмените бележки доводи относно състоянието на един от 4 имотите – предмет на продажбата, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са несвоременно заявени. Друг е въпросът, че липсва предявен насрещен иск или някакво възражение за прихващане например в тази насока, за да може въобще това обстоятелство да има някакво отношение към настоящия правен спор.

С горните мотиви съдът намира, че исковете за връщане на продажната цена от 3 500 лева и 3 100 лева, следва като основателни да бъдат уважени, ведно с акцисорната претенция за законна лихва за забава.