Решение № 784 от 19.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Благоевград, 19.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20231210101135 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „МЪ солюшънс” АД, с Еъс седалище и адрес на управление: гр. Со представлявано от изпълнителните директори И депозирана чрез адв. И. Л., с адрес за съобщения: гр. Ва против В. Б. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. БИска се да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 270 лв., представляваща незаплатена от ответника сума по Договор за продажба на изплащане № 504401502 от 25.07.2020 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново име „М в качеството му на поръчител на „А1 Бпо Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 37,28 лв. - мораторна лихва за забава, за периода от 01.10.2021 г. /датата на заплащане на сумата в размер от 270 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1/ до 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателно заплащане на дължимата сума.

Претендират се и сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2023 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Б. Б. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, с искане същите да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумите, предмет на настоящото исково производство. Излага се, че по подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 282/2023 по описа на PC – Благоевград, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Сочи се, че в законоустановения едномесечен срок длъжникът В. Б. Б. е депозирал възражение, на основание чл. 414 ал. 2 от ГПК, като по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, съгласно т. 5 от ТР № 3/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

Заявява се, че на 25.07.2020 г. между „Мобилтел” ЕАД /сега „А и В. Б. Б., е сключен Договор за продажба на изплащане № 504401502/25.07.2020 г., като на основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - В. Б. Б. е закупил и е станал собственик на 1 устройство Handset А1 Alpha 20 Green+PB ТТЕС със сериен номер: 354841110289575. Сочи се, че съгласно т. 10.2.1 от Договора, купувачът се е задължил да заплати на „Мобилтел” ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Заявява се, че поради неплащане в срок, договорът между „Мобилтел“ ЕАД и ответника Б. е прекратен предсрочно, на основание т. 12.3.

Сочи се, че непогасената сума до края на срока на Договора за продажбата на изплащане в размер на 270 лв., е станала предсрочно изискуема, на основание чл. 12.3. от Договора. Твърди се, че на 07.11.2014 г. между „А1 с ново име „МД, е сключен Договор за поръчителство, като на основание т. 3 от същия, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължил в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане.

Твърди се, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство, на 01.10.2021 г. „С сумата от 270 лева, представляваща дължимата сума от ответника по Договора за продажба на изплащане от 25.07.2020 г., като плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство.

Сочи се, че съгласно Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка /Приемо-предавателен протокол/, а именно Приемопредавателен протокол № 351/10.06.2021 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., като протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Излага се, че ответникът присъства на стр. 2 от горепосочения Протокол № 351, като съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/, която съдържа списък с абонатите, за които на 01.10.2021 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в качеството си на поръчител, е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България” ЕАД, произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство.

Твърди се, че до ответника е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което е уведомен, че считано от 01.10.2021 г., задълженията му към „Ао договор за продажба на изплащане № 504401502, са прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД.

Сочи се, че на 28.07.2022 г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, е сключен Договор за встъпване в дълг, съгласно който, кредиторът „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, приел поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г.

Излага се, че поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията, включително и на длъжника В. Б. Б., в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.

Заявява се, че към настоящия момент поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника Б., поради което Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било насочено солидарно срещу двамата длъжници.

По отношение на акцесорния иск се сочи, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

В проведено на 23.10.2023 г. открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се 2 представлява, с депозирана по делото молба поддържа исковата молба, по съображенията, изложени в нея.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирана по делото „писмена защита“ оспорва иска. Заявява, че от изложеното в исковата молба не се установява на коя дата е преустановил плащанията си по договора, както и на коя дата е настъпила предсрочна изискуемост на дължимите суми. Твърди, че липсва конкретизация относно размера на вземането. Поддържа, че липсва доказателство, че „Ае упражнило правото си едностранно да прекрати сключения договор. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По делото са събрани писмени доказателства. След анализа им и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на продавач и ответника Б., в качеството му на купувач, на 25.07.2020 г., е сключен Договор за продажба на изплащане № 504401502 /л. 6 – л. 9 от делото/, по силата на който Б. е станал собственик на устройство Handset А1 Alpha 20 Green+PB ТТЕС, със сериен номер: 354841110289575. Съгласно чл. 10.2.1 от Договора, ответникът се е задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата, дължима за вещта, съобразно погасителен план към Договора.

На 07.11.2014 г., между „А ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, с ЕИК 203037835, е сключен Договор за поръчителство /л. 11 – л. 32 от делото/, по силата на който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължил, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане. На основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., на 01.10.2021 г. „С заплатил на „А1 България“ ЕАД сумата от 270 лева, представляваща дължимата сума от ответника по Договора за продажба на изплащане от 25.07.2020 г.

На 28.07.2022 г. между „М и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, е сключен Договор за встъпване в дълг /л. 50 – л. 51 от делото/, съгласно който „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД е приел „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г., сключен между „А1 България” ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД.

На 15.02.2023 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Б. Б. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД за сумите, предмет на настоящото производство. Съдът е издал Заповед за изпълнение № 122/15.02.2023 г. по ч.гр.д. 282/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград, срещу която в законоустановения срок от ответника е постъпило Възражение вх. № 7501/10.04.2023 г. Срещу длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл.

183 и чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, са процесуално допустими. Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Аргументи:

Ищецът основава вземането си на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищцовото дружество и Мобилтел.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на 3 законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

Сключеният между „А и ответника Договор от 28.02.2020 г., е договор за продажба по смисъла на чл. 183 от ЗЗД и не носи белезите на търговска продажба - арг. от чл. 318, ал. 2 ТЗ.

Както бе посочено по-горе, на 07.11.2014 г., между „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново име „М е сключен Договор за поръчителство, по силата на който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължил, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А Договор за продажба на изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

По делото от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства, установяващи сключването на валиден договор за поръчителство между него, в качеството на поръчител и „А1 България“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено вземането на последното дружество по договор за продажба на изплащане, сключен с ответника.

Договорът за поръчителство е действителен и когато има за предмет бъдещ дълг, но изцяло в тежест на ищеца в производството е да установи, че между него, като поръчител и „А1 България“, е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение на ответника Б. по договора за продажба на изплащане. От приетия като доказателство по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, се установява, че между ищцовото дружество и „А1 България“ е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е поело задължение за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „А1 България“ от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД до размера на кредитния лимит. От страна на ищеца обаче, не са ангажирани доказателства сключеният процесен договор за продажба на изплащане да е обезпечен с поръчителство на ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства относно заявка на „А1 България“ ЕАД за кредитна оценка на ответника /2.1.1 от договор за поръчителство/, изготвяне и представяне на кредитна оценка на потребителя от страна на ищеца, становище от страна на ищцовото дружество одобрение или неодобрение на потребителя като подходящ за сключване на продажба на изплащане /2.1.2 от договор за поръчителство/, списък на абонатите, които през процесния период са сключили договор за продажба на изплащане /2.1.4 от договор за поръчителство/, поради което съдът приема, че ищецът не доказа наличието на валидно сключен договор за поръчителство по отношение процесния договор за продажба.