Определение № 35589 от 30.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1659/2026
- Вид
- Определение № 35589
- Подписан
- 30.09.2026
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35589 гр. София, 30.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110101659 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 249400/07.08.2026 г. от адв. Мирослав Михайлов за изменение на решение № 15254/30.07.2026 г. по гр. д. № 1659/2026 г. по описа на СРС, 171 състав в частта за разноските. Излагат се съображения, че върху определеното с решението адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат Михайлов, предоставил безплатна правна помощ на Е. К., следва да се начисли ДДС, за което са изложени съображения и цитирана съдебна практика. Поддържа, че е лице, регистрирано по ДДС, за което са представени доказателства по делото. Моли се за изменение на решението и за присъждане на ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ в размер на 40.00 евро.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от „...........“ ООД.
Съдът като съобрази доводите в молбата, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Доколкото молбата е подадена в срок, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата се явява и основателна.
Вярно е, че съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен състав споделя цитираната в молбата на процесуалния представител на ищеца по чл. 248 ГПК съдебна практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Следователно върху определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. 1 налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл 1 предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (в този смисъл още: решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 8744/06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5209/2024 г.по описа на СГС, IV-Г въззивен състав и др.).
В настоящия случай и видно от приложената справка на л. 106 по делото, адв.
Мирослав Михайлов е регистриран по ДДС, респективно определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено с включен ДДС в размер на 240.00 евро.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК следва да бъде уважена, като постановеното решение бъде изменено в частта за разноските и в полза на адв.Мирослав Михайлов вместо определеното възнаграждение в размер на 200 евро, се присъди такова в размер на 240 евро с ДДС.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 15254/30.07.2026г., постановено по настоящото гр.д. № 1659/2026г., по описа на Софийски районен съд, I ГО, 171-ви състав, в частта за разноските, с която „...........“ ООД, ЕИК 203811241 е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Мирослав Веселинов Михайлов адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 200.00 евро, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението от 200.00 евро на 240.00 евро с ДДС.
Определението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2