Решение № 1060 от 08.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 5421/04.10.2024 г. по гр.д. № 20231100112020 по описа на Софийски градски съд, I-21 състав „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдено да заплати на М. Г. П. сумата от 38199,35 лв. – недължимо платена сума над получена главница по нищожен договор за кредит законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 48946,64 евро като погасен по давност. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдено и да заплати 10962,79 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, наричано в впоследствие Банка или ответник, чрез юрк. К.. В жалбата се навежда довод за частична недопустимост на обжалваното решение поради нарушение на диспозитивното начало. Застъпена е теза, че в обстоятелствената част на исковата молба не е въведено оплакване за липсващо указание на месечните 1 погасителни вноски в договора за кредит. Определя претенцията като основана на довод за неравноправност на четири клаузи съответно чл. 1, ал. 1, чл. 6 ал. 2, чл. 22 от договора досежно валутата на правоотношението. Съдът е упрекнат, че въпреки отсъствието на нарочно позоваване и без да е обявил на страните, че служебно ще провери и клаузите на чл. 6 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 от договора, е формирал решаващ извод за непосочен размер на погасителната вноска и за непредоставен погасителен план. При тези съображения се иска решението да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за произнасяне по предявения иск.

Твърди се и на 15.09.2007 г. банката да е изготвила и предоставила на ищцата (въззиваема в настоящото производство) погасителен план, осигуряващо й яснота за размера на месечните погасителни вноски, но останало недоказано поради неразпределена от съда доказателствена тежест и въпреки липсата на оспорване от ищцата на клаузите на чл. 6 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 от договора. Наведени са и доводи за неправилност на решението поради необсъдено възражение за липсващо качество „потребител“ у ищцата при сключване на договора за кредит. Банката застъпва теза, че потребителското качество подлежи на доказване, а по делото са събрани данни закупеният имот да е използван за търговски или професионални цели, вместо за жилище.

Оспорва се тя да отговаря и на критериите за „среден потребител“. Останало без обсъждане и възражението, че ищцата притежава знания и компетенции над нивото на средния за страната потребител предвид заеманата към момента на сключване на договора длъжност – мениджър-банков консултант в търговско дружество с предмет на дейност финансови консултации. Твърди се тези й знания да позволяват сама и изключително лесно да изчисли своите месечни погасителни вноски въз основа размера на главницата по кредита, неговия срок и приложим лихвен процент, които твърди да са били посочени.

Твърди се също така задълженията да са погасявани от трети лица, от което е изведен извод за неоснователност на главния иск досежно платената от трети лица сума. Изразено е и правно становище, че при липсата на нормативно изискване за посочване на месечната погасителна вноска в съдържанието на договора отсъствието на тази информация не може да доведе до нищожност на целия договор за кредит. Приема, че икономическата тежест на поетото с договора финансово задължение зависи най-вече от размера на кредита, приложимата ставка на възнаградителната лихва, валутата и срока, които са 2 посочени в договора, осигурявайки и на всеки потребител възможност да прецени и оцени адекватно икономическата тежест на задължението. Досежно знанието за размера на месечната вноска въззивникът се позовава и на постъпвалите плащания в процеса на изпълнение на договорени дати и в посочени размери на вноските по кредита. Застъпена е и теза, че нищожността предполага нормативно утвърдени критерии, независещи от волята или интереса на страна по договора, като смята, че констатираният дефицит в случая не обосновава нищожността му включително и с оглед разпоредбата на чл. 6 апр. 1 от Директива 93/13, разбирана като утвърждаваща запазването на договора с пропорционални санкции. Оспорва се този дефицит да нарушава утвърденото от Съда на Европейския съюз предназначение на засилената потребителска защита да възстанови договорното равновесие. Твърди се и възприетата от съда нищожност да поставя ищцата в привилегировано положение спрямо останалите кредитополучатели, освобождавайки я от предоставено по договора обезпечение. Поддържа, че при сериозен ръст на подобни случаи кредитният риск би рефлектирал върху размера на възнаградителните лихви по договорите на всички потребители на услугата като би възникнала незабавна изискуемост, поставяйки ищцата в особено неблагоприятно положение. Въззивникът приема за установено и че с подписване на погасителния план от 16.01.2014 г. и липсващо оспорване на клаузите по чл. 6 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 от договора за кредит, изрично да е изразена воля за запазване на договора. Невъзможността да бъде представен погасителен план към момента на сключване на договора се обяснява с изгубване на документа от водената от кредитора преписка. Навежда и довод, че идентифицираният дефицит не разкрива съществен елемент от кредитното правоотношение, за да обоснове нищожност на договора. Иска се решението в осъдителната част да бъде отменено, а предявените главен и евентуален искове да бъдат отхвърлени.

В отговор по въззивната жалба ищцата в първоинстанционното производство – М. Г. П., наричана впоследствие и кредитополучател или ищца, представлявана от адв. Д. Д., я оспорва. Твърди в исковата си молба изрично да се е позовала на липсваща информация в договора за размера на месечната погасителна вноска. Застъпва теза, че съдът не дължи да конкретизира с доклада по делото обекта на преценката си по едно от твърденията на ищцата. Смята, че действайки като физическо лице при 3 сключен договор за кредитиране на апартамент в жилищна сграда се явява потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ЗЗП, а специалните й знания и компетенции остават без значение. Сочи, че банката служебно е усвоявала от банковата й сметка завишени месечни вноски при прилагане на неравноправни клаузи. Смята и че размерът на месечната погасителна вноска е съществен елемент от съдържанието на договора. Поддържа и довод, че дори възприетият от първоинстанционния съд порок да не е налице, то резултатът би бил същия, доколкото с договора валутният риск се прехвърля върху кредитополучателя. Позовава се на Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т.д. № 1060/2022 г. на ВКС, I ТО и Определение по дело С-117/23 на СЕС.

Допълнително застъпва теза, че размерът на кредита не е формулиран по ясен и разбираем начин, нито е предоставена информация за възможните валутни промени и поетия валутен риск, за да извърши преценка на икономическите последици от сключване на договора. При позоваване и на практика на СЕС се навежда довод, че предвид платената на банката сума, превишаваща размера на предоставената й не съществува опасност за възникване на особено неблагоприятни последици за потребителя, поради което смята за неоправдано да бъде прилагана заместваща диспозитивна норма. Иска се решението в осъдителната част да бъде потвърдено, а при условията на евентуалност, обусловена от достигнат извод за допустимо превалутиране на задължението в евро, да бъде присъдена сумата от 14451,24 лв., формирана за периода от 15.09.2007 г. до 15.09.2023 г.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част над сумата от 38119,35 евро до предявения размер от 48946,64 евро. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е изложил съображения за началото на давностния срок. Позовавайки се на практика на СЕС по утвърждаване принципа на ефективност при приложението на Директива 93/13 ищцата в първоинстанционното производство свързва началото му със знанието за неравноправния характер на клаузите досежно конкретно обуславящите го факти и тяхната правна оценка. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната част, а искът да бъде уважен изцяло.

В отговор по насрещната въззивна жалба процесуалният представител на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД застъпва теза, че националният закон и трайна съдебна практика не придават значение на узнаването на 4 неравноправния характер на клаузата, обуславящ нищожност на договора.

Намира за неоправдано и различното третиране на база групови признаци за определено вземане и за утвърдена в страната обективна система за определяне началния момент на погасителната давност, осигуряваща правна сигурност и стабилитет на гражданския оборот при отчитане правата и на кредитора като доставчик на финансови услуги, било то и икономически посилна страна. Приема, че в контекста на принципа на процесуална автономия националните съдилища преценяват дали и какво да попитат СЕС и носят отговорност за разрешаване на висящия пред него съдебен спор. Застъпва довод, че директният ефект предпоставя конкретна норма с ниска степен на абстракция, позволяваща еднозначно извличане от нея на правата и задълженията на адресатите. Оспорва тези предпоставки да са приложими към тълкувателните решения на СЕС, за да позволят аналогия на правото досежно началото на давностния срок, който смята за подлежащ на регулация единствено от националния закон и утвърдения му смисъл с националната тълкувателна съдебна практика – Тълкувателно решение № 5/2017 г. и ППВС № 1/1979 г. Приема за утвърден императивен характер на чл. 110 вр. чл. 114 ЗЗД, който не намира за възможно да бъде преодолян по повод реституционни претенции. Оспорва националният закон в тази насока да противоречи на Директива 93/13, за да оправдае приложение на практиката на СЕС като поддържа, че не препятстват, съответно не правят прекомерно трудно упражняването на потребителските права за реституция, нито да ограничават неравностойно спрямо други правни субекти, предявяващи идентични искове без да притежават качеството потребители. Изразено е становище, че пренебрегването на уредения от националния закон институт на погасителна давност създава предпоставки за извличане на права от недобросъвестно поведение на ищцата, облагодетелстваща се от обезщетението за забава върху признатото й вземане. Навежда се и довод, че други правни системи възприемат „субективна система“ при определяне началото на давностния срок, което разрешение било критикувано от доктрината и съдебната практика като предпоставящо сериозни възможности за злоупотреба с права, позволявайки необосновано и без ясно дефинирани легитимни причини да проявяват пасивност при реализация на свои права за разлика от другите субекти със същите кондикционни вземания. Поддържа се теза, че дори и да бъде възприет за меродавен моментът на узнаване, потребителят следва да 5 докаже пречка да узнае и то при положение, че не произтича от неположена елементарна грижа (груба небрежност). Твърди се, че приетият от съда порок е видим още към сключване на договора, а и осезаемото нарастване на вноската по кредита през м. декември 2008 г. и 2011 г. поддържа да осигурява представа за промяна и необходимост от изследване на причините, в това число и да ангажира ищцата да потърси квалифицирана помощ за проверка на евентуална неравноправност. Смята и че ищцата дължи да докаже момента на узнаване на неравноправността.

В съдебно заседание процесуалният представител на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – юрк. К., поддържа въззивната жалба като оспорва насрещната въззивна жалба. Конкретизира, че предвид изминалия период от 17 години след сключване на договора Банката не дължи да съхранява относими към него документи, позовавайки се и на последващо съставени погасителни планове. По съществото на спора поддържа, че към датата на сключване на договора не е съществувало изрично вменено задължение за банката да изготви и представи погасителен план и намира за доказано, че погасителни планове са били издавани, а в периода на изпълнение по договорите ищцата е знаела размерът и падежът на погасителните вноски.