Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 61682 от 14.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8429/2025
Вид
Разпореждане № 61682
Подписан
14.04.2025
В сила
14.04.2025
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 61682 гр. София, 14.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110108429 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК:

Образувано е по искова молба на Д. Ц. Ц., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Н. С., срещу МБАЛ „ЛОЗЕНЕЦ“ ЕАД, с ЕИК 205967328, с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: 1/ да бъде отменена заповед № *** г., връчена на 04.02.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Ц. Ц. на осн. чл. 328, ал.

1, т. 2, предл. 2 КТ, като незаконосъобразна; 2/ съдът да възстанови ищцата Д.

Ц. Ц. на заеманата длъжност „медицински секретар/офис мениджър“ при условията преди уволнението; 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 21 888 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 05.02.2025 г. до 05.08.2025 г. в размер на 6 брутни работни заплати /по 3648 лева/.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № *** от 14.11.2023 г., като е заемала длъжността „медицински секретар/офис мениджър“, с код по НКПД 3344-3001 и с основно трудово възнаграждение в размер на 3 200 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 14% или 448 лева.

Твърди, че на 03.02.2025 г. ищцата не е била допусната до работното си място от служителка от отдел „Връзки с обществеността“, като на нейно място вече е била настанена нова секретарка на изпълнителния директор, поради което е изчаквала пред кабинета си. Ищцата е разбрала, че началникът на отдел УПМСНД е издал устна заповед ищцата да не влиза в стаята си, поради което ищцата е изчакала пред кабинета на директорката, за да поговорят, но след като е чакала около 2-3 часа пред кабинета й и не я е срещнала, около 13 часа на обяд на същия ден е отишла в административната сгР. в близост до болницата, където е потърсила административния директор 1 или началник на отдел „Човешки ресурси“.

На място се е свързала с административния директор Л.Б., попитала я е защо не е допусната до работното си място, на което директорката е отговорила, че ще прочи въпроса и е казала на ищцата да я изчака около 2-3 часа, за да се върне от среща и да проучи ситуацията. След това отново са говорили с административния директор, ищцата я е запознала подробно със ситуацията и в отговор директорката е посочила, че не е запозната със случая на ищцата и когато разбере повече ще се обади, за да я информира. Ищцата си е тръгнала от сгР.та, защото работното й време вече е било приключило.

На следващият ден, 04.02.2025 г. ищцата отново се явила на работа и отново не е била допусната до работното си място, затова е изчакала директорката пред кабинета й в коридора на болницата и след около 2 часа я е извикала секретарката на директорката за среща. По време на разговора е съобщила на ищцата, че е уволнила нейн служител, изпълняващ длъжността секеретар на директора и в момента има нов служител, заемащ посочената позиция, на ищцата е казано, че няма как вече да изпълнява заеманата до сега длъжност, защото е служител от предишното ръководство на болницата с друг изпълнителен директор и защото заеманата длъжност е прекалено близка до ръководството, като вместо досега заеманата длъжност на ищцата е предложено да подшише нов трудов договор за длъжността „регистратор в отделение“ с работа на телефон и с двойно по-ниско трудово възнаграждение от досегашното.

Ищцата отказала предложението, в отговор на което й били връчени предизвестие № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, поради съкращаване на щата и заповед № *** г., за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 05.02.2025 г., поради съкращаване на щата, без да се спазва 30 дневното предизвестие.

Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищцата счита за незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения. На първо място твърди, че не е извършено реално, а фиктивно съкращаване на щата, защото трудовата функция не е съкратена и след прекратяване на трудовото правоотношение е продължавала да се изпълнява. Посочва, че в щатното разписание длъжността на ищцата е позиционирана към звено „Регистрация на пациенти“, като останалите служители в звеното, изпълняващи длъжноста „Медицински секретар/офис мениджър“, са извършвали различни от ищцата трудови функции.

Макар ищцата и останалите служители да изпълнявали длъжност с еднакво наименование, те са имали различни трудови функции, което се установява при сравнение на трудовите им характеристики. Основната трудова функция на ищцата е била свързана с техническото и документално подпомагане на изпълнителния директор на болницата, докато другите служители в звеното, изпълняващи длъжност със същото наименование, са обслужвали пациенти на болницата. След смяната на изпълнителния директор на болница, новият директор е назначил друго лице, което да изпълнява 2 трудовата функция на ищцата, поради което не е налице реално съкращаване на щата. За да е налице реално съкращаване на щата е необходимо трудовата функция да е отпаднала като съвкупност от права и задължения. В разглеждания случай трудова функция на ищцата не е отпаднала и продължава да се изпълнява от друго лице без значение на евентуалното ново наименование и добавяне на несъществени трудови функции. Предвид посоченото, прави извод, че не е осъществено посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание – съкращаване на щата.

На следващо място, поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено при злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 и 2 КТ, като целта на издадената заповед е да се прекрати трудовия договор на ищцата и да се назначи ново лице от изпълнителния директор, което да осъществява техническото и документалното обслужване на новия изпълнителен директор.

Ищцата е била технически секретар на предходния заемащ длъжността изпълнителен директор на МБАЛ „Лозенец“ Х.В. С., който е освободен от длъжността на 30.05.2024 г. от която дата е вписана О.В.М.М.. След назначаването на О.М. за изпълнителнен директор на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, ищцата е притискана да прекрати едностранно трудово си правоотношение или да бъде преназначена на друга по-ниско платена длъжност.

Предложенията са извършени от Д.Г. – директор на „Човешки ресурси“. В тази връзка са изготвени проект за допълнително споразумение за промяна на длъжността на „Медицински информатор“ и основно трудово възнаграждение, подписано от изпълнителния директор О.М. и трудов договор на непълно работно време от 4 часа и трудово възнаграждение в размер на 550 лв. След като ищцата е отказала да подпише нов трудов договор, на нова длъжност и с по-ниско трудово възнаграждение и след като от 03.02.2025 г. ищцата не е била допускана до работното си място, а вместо нея нейната длъжност е изпълнявана от нова служителка, й е връчена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че техническия секретар на изпълнителния директор не попада сред длъжностите по чл. 328, ал. 2 КТ, поради, което трудовото правоотношение с ищцата е прекратено чрез фиктивно съкращаване на щата.

Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е започвала нова работа на нов трудов договор, а оставането й без работа е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното уволнение, поради което при отмяна на заповедта за уволнение, моли за присъждане и на обезщетение за времето на оставане без работа в установения по чл. 225, ал. 1 КТ период и размер от 6 брутни работни заплати. Посочва, че брутно трудово възнаграждение на ищцата по 228, ал. 1 КТ е размер на 3 648 лв., което включва основно трудово възнаграждение от 3 200 лв. и допълнително трудово възнаграждение на трудов стаж и професионален опит 448 лв. Поради това претендира обезщетение за периода на оставане без работа на стойност 6 брутни работни заплати в размер на 21 888 лв.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства: Трудов договор № 3

***/14.11.2023 г.; Трудов договор от 04.06.2024 г. за длъжността „медициснки информатор“ (неподписан от страните – представител на работодателя и служител) и Допълнително споразумение към трудов договор от 2024 г.

(неподписан от служителя); Заповед № *** г. на осн. чл. 328, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудов договор; предизвестие за прекратяване на трудовия договор № *** г. и длъжностна характеристика за длъжността „медицински секретар-информатор“.

Иска се назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертиза, както и искане за допускане на свидетел при режим на довеждане.

Прави искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи старо и ново щатни разписания – преди и след момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата; длъжностни характеристики на служителите в звеното, заемащи длъжности с идентично наименование; фиш за начисляване на последното пълно трудово възнаграждение на ищцата; доклад, в случай, че е наличен такъв, с предложение за съкращаване на длъжността.

Моли съдът да задължи ответника да представи досието на лицето, което към момента изпълнява трудовите функции на ищцата, като единствено е известно малкото й име: Мария и да предоставят данни за служителката, която е разпозната от ищцата като изпълняваща „връзки с обществеността“.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД, чрез процесуалния му представител адв.

П.С.Д., е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не се оспорва, че ищцата е бил служител на ответника на длъжност „медицински секретар/офис мениджър“ в звено „Регистрация на пациенти“, както и че основните трудови функции на ищцата са свързани единствено с подпомагане и организиране на дейността на изпълнителния директор. Не се оспорва и че със заповед № *** г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата.

Посочва, че съгласно щатните разписания на болницата както от 2024 г., така и от 01.01.2025 г., само и единствено ищцата заема посочената длъжност „Медицински секретар/офис мениджър“ в УПМСНД – Звено „Регистрация на пациенти“ в МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, поради което оспорва твърденията в исковата молба, че освен ищцата и други служители на болницата са заемали длъжността „Медицински секретар/офис мениджър“ в УПМСНД – Звено „Регистрация на пациенти“, макар и със съществено различаващи се трудови функции. Поддържа, че останалите служители към звено „регистрация на пациенти“ заемат длъжността „медицински информатор приемна“, за която длъжност има 18 щатни бройки и само една щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата – „медицински секретар/офис мениджър“.

По същество се излагат подробни доводи, че в периода от м. май 2024 г. до 03.02.2025 г. ищцата е била в продължителен отпуск и поради това не е полагала труд на заеманата длъжност. След заемането на длъжността изпълнителен директор на „Многопрофилна болница за активно лечение 4

„Лозенец“ ЕАД от д-р О.В.М.М. на дата 30.05.2024 г., новият изпълнителен директор сключва срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ със служителката С.Х.М., която следва да замества на длъжността „медицински секретар/офис мениджър“ отсъстващата Д. Ц. до завръщането й на работа.

През месец ноември 2024 г. изпълнителният директор, след преглед на състоянието на болницата решава, че няма необходимост служител на болницата на пълно работно време от 8 часа непрестанно да й асистира и да я подпомага в дейността й, поради което служителката С.Х.М. е преназначена на длъжността „Организатор връзки с обществеността“, която длъжност заема до прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.