Определение № 141 от 28.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Ловеч, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600103 по описа за 2025 година С Определение № 538/10.02.2025 г. , постановено по ЧНД № 24/2025 г.

Ловешкия районен съд , осми състав е отменил Постановление на Бойко Василев – прокурор при Районна прокуратура – Ловеч от 20.12.2024 г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство /сл.д/ № 36/2019 г. по описа на ОСО, ОП – Ловеч, преписка № 1960/2020 г. по описа на РП Ловеч, с което на основание чл. 199, чл. 24 ал. 1 ,т.

1 пр. 2 и чл. 243 ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по повдигнато обвинение по чл. 214 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК като незаконосъобразно.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от Й. К. П., ЕГН **********, чрез адвокат С. К. – САК в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква, че от детайлният анализ на събраните по досъдебното производство доказателства може да бъде направен единствено законосъобразния извод за липсата на обективна и субективна съставомерност на вмененото му престъпно деяние. С оглед на това счита, че изводите на представителя на обвинението са правилни, обосновани и законосъобразни.

Излага, че невярно и грешно е твърдението на първоинстанционния съд , че е налице непълнота на доказателствата, поради което прокурорският акт е необоснован. Счита ,че подробният анали на доказателствата, направен от наблюдаващия прокурор е довел до правилния извод , че не е налице обективен елемент от състава на престъплението по чл.

214 от НК, а именно, че К. не е бил заплашван. Сочи, че при липса на обективен съставомерен признак са напълно ирелевантни субективните усещания на дадено лице. Счита за абсурдни дадените от първоинстанционния съд указания субективните представи и усещания на свидетеля К. да се установят чрез изготвянето на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза ,която на практика следва да отговори на правни въпроси, по които наблюдаващия прокурор е взел 1 отношение и е обсъдил детайлно. Приема за ирелевантно и негодно да промени направените от представителя на обвинението изводи по същество е предадения от К. звукозапис. Счита, че направените изводи от съда са в противоречие с всички събрани по делото доказателства, които са подробно обсъдени. Изтъква, че по делото безспорно е установено, че се касае за гражданско-правни отношения и не са налице каквито и да е действия, свързани със заплашването. Изтъква, че ирелевантно за случая е дали и доколко свидетеля К. е имал желание да възстанови платения задатък на търговско дружество „К.-КК“ ЕООД, с претенция да се откаже от предстоящата публична продан, както и обстоятелството дали и доколко същият свидетел е имал желание или противно на волята си е напуснал недвижимия имот, който е чужда собственост-придобит от дружеството и същия е нарушавал неизменното право на собственост . Счита, че споровете между страните относно всички тези обстоятелства сочат единствено на неуредени гражданско правни отношения . Изтъква, че правилно представителя на обвинението е посочил, че изнудването е престъпление, при което пострадалият извършва нещо противно на волята му, защото вследствие на поведението на дееца е бил поставен в тази ситуация и не вижда друг изход, освен да се придържа към поведението , желано от дееца. Изтъква, че в конкретния казус свидетелят К. е можел по всяко време да се откаже от ползването на имота, респективно от плащането наем и тези възможности не са били възпрепятствани по никакъв начин. Сочи,че в подкрепа на това становище е и факта, че свидетелят К. е бил осъден по надлежния ред да заплати на търговското дружество наем за ползване на имота и парична сума, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на имота.

При горните съображения моли настоящата инстанция да отмени атакуваното определение , като незаконосъобразно и да потвърди постановлението за частично прекратяване на наказателното производство.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата, постановения от първата инстанция съдебен акт и след като провери изцяло неговата правилност и законосъобразност, с оглед на приложените доказателства по делото, приема за установено следното:

С Постановление от 20.09.2024г., жалбоподателят П. е бил привлечен като обвиняем , затова че е извършил престъпленията 1.През периода от 25.10.2019г. до 02.12.2019г., в гр.Ловеч и в с.Дойренци, общ.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Д. Х. К. от с.Дойренци, общ.Ловеч чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му, и с това му причинил имотна вреда, както следва:

1.1.на 25.10.2019г., в гр.Ловеч, с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да принуди К. чрез заплашване, осъществявайки психична принуда спрямо него, изразяваща се в създаване на страх от невъзможността да продължи да осъществява търговската дейност на представлявания от него ЕТ"ДРАКХ-Донка Митева", с ЕИК №110564445 в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на 2 с.Дойренци, общ.Ловеч, ведно с построените в същия производствени сгради и посредством разположените в тях машини и оборудване и направените в тях подобрения, собственост и направени за сметка на същия ЕТ, да извърши нещо противно на волята му-да предостави паричната сума от 10000 лева, и макар деянието да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление-поради невъзможността на К. да осигури и да му предостави паричната сума в посочения размер;

1.2.за времето от 02.11.2019г. до м.февруари на 2020г., в с.Дойренци, общ.Ловеч, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил на 02.11.2019г. и на 05.11.2019г. К. чрез заплашване, осъществявайки психична принуда спрямо него, изразяваща се в създаване на страх от невъзможността да продължи да осъществява търговската дейност на представлявания от него ЕТ"ДРАКХ-Донка Митева", с ЕИК №110564445 в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Дойренци, общ.Ловеч, ведно с построените в същия производствени сгради и посредством разположените в тях машини и оборудване и направените в тях подобрения, собственост и направени за сметка на същия ЕТ, както и от невъзможността да се разпорежда с последните, включително да ги изнесе от посочения ПИ, да извърши нещо противно на волята му-да предоставя периодично паричната сума от 400 лева, която парична сума в размер от по 400 лева К. периодично предоставял на 06.11.2019г., на 02.12.2019г., на 07.01.2020г. и през м.февруари на 2020г., и с това му причинил имотна вреда общо в размер на 1600 лева-престъпление по чл.214, ал.1, вр.с чл.26, ал.1, вр.с чл.18, ал.1 от НК.

Със същото Постановление П. е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл. 313ал. 1 въ връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Обвиняемият Й. П. бил служител на ОДМВР- гр. Ловеч.

Свидетелят К. П. бил управител на „К.- КК“ЕООД, с ЕИК 204710448 и брат на обвиняемия Й. П..

ЕТ „Авто-Бил-П.Д., ЕИК 03.0437276, притежавал поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Дойренци, общ.Ловеч, с построените в него сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Пострадалият Д. К. живеел в с. Дойренци, област Ловешка, работел като „ръководител мениджър – качество“ в ЕТ „ДРАКХ- Донка Митева“. Фирмата извършвала автосервизни услуги в посочената по-горе сграда на ЕТ „АвтоБил-П.Д., ЕИК 03.0437276. Първоначално К. заплащал наем на Д., като в последствие бил назначен за пазач на имота, поради факта ,че било образувано изпълнително дело № 563/2015 г. по описа на ЧСИ Румен Д., с взискател Уникредит Булбанк“ АД. Същият била изнасян неколкократно на публична продан. Пострадалият К. имал желание да го закупи, но не притежавал средства за това, поради което изчаквал да бъде намалена продажната й цена.

С Обявление/приложено на л.94- л. 95 , том 11 от ДП/ имотът отново бил 3 изнесен на публична продан за времето от 28.09.-20.10.2019 г. за сумата от 99196 лева. Единственото постъпило наддавателно предложение било това на „К.- КК“ЕООД, с ЕИК 204710448, чийто управител и едноличен собственик на капитала бил свидетеля К. К. П./л. 98, том 11 от ДП/. За това обстоятелство К. бил уведомен от непознат за него човек. Същият се притеснил от това поради което отишъл в кантората на ЧСИ Румен Д. и разбрал името на фирмата, която е подала заявление за участие в публичната продан . Проверил в Търговския регистър и установил ,че неин управител е свидетеля К. П.. К. познавал неговия брат, обвиняемия Й. П.. С оглед на това на 25.10.2020 г., около 14.30 часа му се обадил по телефона и поискал да се срещнат , „защото знаел, че водеща роля има Д., а не К.“. Разбрали се да се видят на автобусната спирка ,намираща се срещу Областния съвет и Съдебната платата в гр. Ловеч, т.н. „Троянска спирка“. Свидетелят К. бил придружаван от неговия баща, свидетеля Х.А., който останал в лекия автомобил. На автобусната спирка пристигнал и обвиняемия Й. П., докаран от неговия колега, свидетеля И.И., със служебния автомобил „Киа Сиид“ с рег. № СВ 9934КА. К. и П. провели разговор ,като в първоначалните си показания, дадени на л. 1 - .л. 10 том 4, свидетеля К. посочва, че след като установил, че обвиняемия Й. П. „искал да вложи малко пари, с което да купи имота“ и че ще следва да му „плаща на него наем“, а той не иска това го попитал „ако иска да го почерпя, така се изразих точно, той да се откаже от търга….Даже го попитах- ако искаш да ти дам 2000, 3000, 5000 лева, просто да се махне от търга“. Изтъква, че обвиняемия му казал ,че за такава сума не иска да си развалят отношенията, и „по-добре да съм му дадял 10000 лева, по не да знаел за какво сме си развалили отношенията с него, срещу която сума щял да се оттегли от търга“. След като се разделили пострадалият разговарял с баща си и с чичо си, при което установили, че могат да съберат сумата от 5000 лева.

Около 16.20 часа пострадалият К. отново се обадил по мобилния телефон на обвиняемия П. и му „предложил 5000 лева и му казах, че ще му ги дам до 17.00 часа ,само и само да си оттегли документите“. Обвиняемият П. му заявил, че „цената му била 10000 лева“. През следващите дни двамата не са срещали. На 28.10.2019 г. обвиняемия изпратил съобщение на пострадалия К., в което му съобщил, че ако иска много сервиза, „да му платя задатъка и той щял да се оттегли“. На следващия ден около обяд обвиняемия Й. П. отново му се обадил и се разбрали да се срещнат около 16.30 часа в имота, обект на публичната продан. Срещнали се около 17,20 часа , като обвиняемия му предложил „да съм работел в неговия сервиз, да му плащам наем, като отново провели разговор относно това, че ако пострадалия му даде сумата от 10000 лева, колкото е внесъл задатък, „той щял да се оттегли“. В показанията си дадени на л. 234-б. 234 том 5 от ДП пострадалия К. посочва „Вече съм изложил, какво стана на срещата ни с Д.,пред сградата на Съда в Ловеч-на „Троянската спирка“, когато той ми поиска 10000 лева за това той да се откаже от участие в търга организира от ЧСИ за продажба на сервиза, в който тогава работех“. Пострадалият К. не притежавал тази сума, поради което,както бе посочено по-горе не могъл да я предаде на П.. На 28.10.2019 г. / л. 99,том 11 от ДП/ за купувач на имота - поземлен имот с идентификатор *** 4 по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Дойренци, общ.Ловеч, с построените в него сгради с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** било обявено дружеството „К.КК“ЕООД с ЕИК 204710448. С протокол изх. № 1232/01.11.2019 г.

/приложен на 116-л. 117, том 11 от ДП/ за пазач на имота бил определен свидетеля К. К. П.. На 01.11.209 г. сутринта в имота дошъл ЧСИ Румен Д. и негов служител, като първия му обяснил, че сменя пазача с друг. На 02.11.209 г. в сервиза, според показанията на пострадалия около 14.30-15.00 часа дошъл обвиняемия, заедно със свидетеля К. П., който останал отвън. Заявил му, че „иска от мен 650 лева , която цена той определи като ултиматум към мен“.