Решение № 13066 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13066 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110128449 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т срещу С. Г. Д. и Д. Ц. Д., последната – конституирана по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия в хода на производството по ч.гр.д. № 57406/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, длъжник Ц Г.

Д., за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата в размер на по 2 158,24 лева, равняваща се на 1103,49 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 369,60 лева, равняваща се на 188,97 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на по 18 лева, равняваща се на 9,20 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 4,36 лева, равняваща се на 2,23 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57406/2023 г. по описа на СРС, 74 състав.

В исковата молба се твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил за процесния период на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: в **, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, както и такса за услуга дялово разпределение. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно 1 приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответниците, чрез назначения по делото особен представител адв. С. С., са подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Въвеждат възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца, Д не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В полза на заявителя Т е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение от 19.11.2023 г. по ч.гр.д. № 57406/2023 г. по описа на СРС, 74 състав за претендираните суми по отношение на длъжниците С. Г. Д. и Ц Г. Д.. С определение № 44893/05.11.2024 г. е конституирана на основание чл. 227 ГПК Д. Ц. Д. като длъжник в производството на мястото на починалия в хода на процеса длъжник Ц Г.

Д.. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжниците, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил искове за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост. Ето защо правният спор следва да бъде разгледан по същество.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат припадащата им се част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.

1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от 2 потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот, от който се установява, че на 17.07.1991 г. Г Д. Г. и ГИ Г.а са придобили следния недвижим имот: апартамент № 17, находящ се в **.

Приложено е Удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ513943/23.03.2023 г., от което се установява, че Г Д. Г. е починал на 03.05.2006 г., като е оставил за наследници по закон – ГИ Г.а (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), Ц Г.

Д. и С. Г. Д. (синове – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

От Удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-3944/23.03.2023 г. се установява, че ГИ Г.а е починала на 11.01.2017 г., като е оставил за наследници по закон – Ц Г. Д. и С. Г. Д. (синове – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Видно от служебно извършената в хода на заповедното производство справка по 3 реда на НБДН, касаеща лични данни и родствени връзки на лицето Ц Г. Д., същият е починал на 21.03.2024 г., като е оставил за наследници по закон – Д. Ц. Д. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

С оглед настъпилото наследствено правоприемство, съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, съдът намира за доказано притежаваното от ответниците право на собственост върху процесния недвижим имот при равни квоти – всеки по ½ ид.ч. В случая няма твърдения и доказателства за вписан отказ от наследството, нито са налице данни впоследствие правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия с друго лице, различно от ответниците, доказателствената тежест за което се носи от последните. Следователно те са имали качеството на битови клиенти (съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), т.е. установено е съществуването на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото за процесния период.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на сумата от 4536,96 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е погасено чрез плащане.