Протокол № 248 от 02.08.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 248 гр. Варна, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.

Членове:

А.ина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора В. Ч. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д. Въззивно частно наказателно дело № 20243000600262 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Ч..

Лицето, чието предаване се иска: А. Д. Г., редовно призован, воден от органите на Съдебна охрана, явява се лично и с адв. Л. С. Д. от АК-ВАРНА, редовно упълномощена от преди.

Явява се и адв. Я. Р. Г. от АК – Варна, определен за резервен защитник от първата инстанция.

Председателят на състава уведоми страните по делото , че съдът не се е произнесъл по направените доказателствени искания в жалбата след придвижването й и образуване на делото АпС Варна, тъй като същите са множество и различни по вид Поради това и съдът е преценил, че с оглед равнопоставеността на страните и множеството искания, които е имала защитата и пред първата инстанция, се налага в днешното съдебно заседание да се уточни, на първо място дали се поддържат тези искания, и на второ, да се даде възможност на представителя на обвинението да изрази становище по тях.

Преди да се даде възможност на страните да изразят становище следва да бъде докладвано, че в днешния ден, в 12:45 часа, в деловодството на Апелативен съд е постъпила молба от адв. Д., като защитник на лицето, чието предаване се иска А. Г., ведно с доклади от неправителствени организации на САЩ, изследвали неспазването на човешките права в затворите в окръг Ню 1

Йорк, САЩ.

АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така направената въззивна жалба, ведно с всички доказателствени искания, които са направени във въззивната жалба. Моля да бъдат приети и приложените чрез електронната система за сигурно електронно връчване доказателства, които съдът докладва току-що. Същите представляват доклади от независими неправителствени организации, които се считат за приложими като доказателства по делата за екстрадиция. Отделно от това в днешно съдебно заседание, ще представя един изключително кратък доклад на друга неправителствена организация, както и няколко статии, които аз и клиентът ми сме наясно, че не са приложими като допустими доказателствени средства в наказателния процес, същите обаче представям на съда единствено да онагледя и още веднъж да докажа необходимостта от допускане на всички доказателствени искания, които сме направили, като единствено ще щриховам, че тези статии съм представила на първо място във връзка със заболяванията на моя клиент, които са от психично естество. Видно от едната от тези статии тогава, когато се спомене в американски затвор, че лице има психичен проблем тогава бива незабавно настанявано в изолатор където може да прекара изключително дълъг период от време, което представям предвид необходимостта сериозно съдът да изследва спазването на човешките права и интереси в американската държава и по-специално в пенитенциарните заведения.

Още една информация, същата съм представила както като статия, така и като справка от световен източник уикипедия по отношение на установени в Европейския съюз стандарти по отношение на размера на килиите във всички затвори, в които трябва да пребивава европейски граждани, както и информация от уикипедия дали тези килии в затворите в щата Ню Йорк и в затворите в САЩ, като цяло отговарят на тези европейски изисквания.

Също така бих искала много накратко, извън описаното във въззивната жалба, да уточня на съда направените доказателствени искания, които са не само във връзка с договора, който е сключен между правителствата на двете държави и ЗЕЕЗА, който покрива членовете, които липсват в самия договор, а и всъщност процедурата по производството по екстрадиция по отношение на САЩ би следвало да бъде подчинена и на правилата на споразумението, което е подписано между ЕС и САЩ. И в договора между САЩ, и в това споразумение много ясно е описано по какъв начин и с какви документи следва да бъдат придружавани молбите за екстрадиция за да може същата молба да бъде допустима и да може да бъде също така законосъобразна и редовна. Считам, че молбата за екстрадиция на САЩ не отговаря на изискванията на договора между двете правителства, както и въпросното споразумение, тъй като за разлика от ЗЕЕЗА, по който според мен водеше производството предходния съдебен състав, в договора за екстрадиция между 2

България и САЩ се изисква задължително и да бъдат представени и такива данни, които представляват основание да се счита, че издирваното лице е извършил престъплението, за което се изисква екстрадиция.

Първоинстанционния съд по време на цялото проточило се доста във времето производство отказа да приеме този факт и да изследва като цяло дали американската държава е изпратила достатъчно доказателства, с които да докаже, че А. Г. е извършил твърдените престъпления. Това Уважаеми Апелативни съдии е така защото на първо място много подробно в жалбата и сега няма да се спирам, съм описала разминаванията, които съществуват между двете клетвени декларации на разследващия орган и на помощник прокурора. Тези клетвени декларации обаче, заедно с обвинителния акт, на който те противоречат предвид разминаването в правните норми, които са описани, всъщност водят до основателни съмнения, че са приложени с молбата за екстрадиция всички доказателства, които да докажат и да доведат на становището на съмнението, че моят клиент е извършил инкриминираните деяния. Дали въз основа на погрешния превод, неправилният, неадекватен превод, който е направен, дали по други причини ние няма как да знаем, но факт е, че през цялото първоинстанционно производство ние твърдим, че А. Г. не е бил на територията на САЩ към момента, в който се твърди, че той е извършил деянията. А и в трите правни източника – договорът, споразумението между САЩ и американската държава, както и в ЗЕЕЗА се изисква задължително да може българската държава да установи къде е извършено самото престъпление, тъй като има изключения тогава, когато престъплението не е извършено в молещата държава, замолената държава да откаже екстрадицията има си специални правила и във всички тези правни източници според които би следвало да пристъпи към вземане на решение българският съд тогава, когато става въпрос за екстрадиция за деяния, които не са извършени на територията на молещата държава, каквото ние твърдим, че се е случило в настоящия случай. Тъй като както в договора между България и САЩ, така и в споразумението между САЩ и ЕС се говори за легализация на документи, каквато се твърди че не е необходима, необходими са единствено печати на правителствата на двете държави. Да действително към настоящата молба за екстрадиция и документите съществува легализирания печат и в договора се казва, че други легализации не са необходими, но изискването на официалния превод на всички документи аз не съм го направила с цел да твърдя, че молбата не е легализирана и да искам допълнителна легализация, а да стане ясно на настоящия съд къде са извършени съответните престъпления, пред кой съд ще бъде изправен моят клиент – основания, които изключително подробно аз съм описала в своята въззивна жалба.

Отделно от това считам, като това е от компетенциите на настоящия съд, че съдът би следвало да сезира ЕС с преюдициални запитвания, които не са никак малко. Аз ще отправя предложение към Вас и ще помоля съда да прецени дали не е основателно такова искане от една страна защото: Видно от 3 материалите по делото към настоящия момент е висяща процедура по поставяне под запрещение на моят подзащитен А. Г.. Бивайки поставен под запрещение евентуално същият няма да носи и наказателна отговорност съгласно законодателството на която и да е държава. Тъй като в договора между България и САЩ, както и в ЗЕЕЗА се говори единствено за висящи наказателни производства, които са основание за отлагане на процедурата по екстрадиция. Аз считам, че следва да се отправи такова преюдициално запитване към ЕС на база на Хартата за защита правата на човека, на база Договора за функциониране на ЕС, както и договора сключен между България и САЩ, дали българската държава би могла и е редно защитавайки правата на българския гражданин да се позове на отлагане на екстрадицията до приключване на производството по чл.5 от Закона за защита на лицата и семействата, тъй като Уважаеми съдии, към настоящия момент за неговата наказателно-правна годност има едно единствено доказателство и то е експертиза, която е атакувана от нас. Тя е изготвена от вещо лице, по което има открито производство за отнемане на правомощията като вещо лице има и открито наказателно производство, тоест прокурорска преписка, която към момента е на фаза предварителна проверка и не считам, че следва въз основа на такава експертиза и само и единствено въз основа на нея, която Ви отварям скоба и моля да обърнете внимание, че вещото лице сама е заявила, че е съставила на база едно интервю психиатрично с моя подзащитен, тъй като няма налице каквато и да е медицинска документация, като последваща такава вече има от психиатъра на затвора, поради което и не считам, че въз основа на тази експертиза следва да се счита, че А. Г. е наказателно отговорен и би следвало да се отправи въпросното преюдициално запитване.

Ще помоля и за още едно такова и това е последното ми искане, същото считам за необходимо по следната причина: Неколкократно пред първоинстанционният съд отправях няколко искания, които ми бяха отказани, исканията бяха за водене на звукозапис по време на съдебния процес, за поправка на съдебния протокол, предвид факта, че единствено той носи данните по отношение на заявеното от вещото лице в съдебното заседание, което е в разрез с нейните етични и законово задължения на вещо лице и бях отправила две искания за отвод на съдебния състав поради съмнения в неговата безпристрастност, като един от мотивите ми да поискам такъв отвод беше, че неколкократно с поведението си със заявеното от съдебния състав ставаше ясно, че съдебното решение е взето още много преди същото да бъде постановено. Тъй като първоинстанционния съдебен състав на два пъти отказа да направи отвод, но по този начин постанови съдебно решение, в чиято безпристрастност моят подзащитен се съмнява и то сериозно.

Считам, че следва да се отправи и още едно преюдициално запитване на същите основания, които споменах за предходното такова по отношение на въпроса следва ли поради така направените изразени от мен в двете съдебни заседания съмнения относно безпристрастността на съдебния състав, предвид факта че на няколко пъти бяха заявени факти и обстоятелства, които показваха 4 заинтересованост не безпристрастност на съдебния състав, следва ли същият съдебен състав, спазвайки и законите и правилата на Европейския съюз да се отведе от гледане на съдебното дело, което е било разпределено по описа на същия съдебен състав, тъй като няма друг вид институционен контрол върху определението на съда, с което същият отказа да направи отвод, но предвид факта, че настоящите производства са двуинстанционни за разглеждане и пред първия съдебен състав се събират най-големия обем от доказателства и клиентът ми там е бил лишен от възможността за безпристрастен и справедлив процес, аз ще моля да бъде отправено и такова преюдициално запитване към Европейския съд с цел водене на един справедлив процес.

Моля за уважаване на всички доказателствени искания, които съм направила с въззивната си жалба, като добавям следното:

Моля да се изиска справка, аз съм направила доказателствено искане по отношение на затворите, но да се изиска справка за размера на затворническите килии и вида на същите в затвора, в който следва да бъде настанен А. Г., тъй като ние нямаме никаква представа къде ще е той и сме отправили такова запитване в доказателствените искания.

Ще помоля съда, позовавайки се отново на споразумението между САЩ и Европейския съюз и договора между двете правителства на България и на САЩ да бъде изпратено запитване до Министерски съвет с кратко резюме на настоящия процес дали не следва двете правителства да започнат консултации помежду си – чл. 10 по спомен е в споразумението, чл.20 със сигурност предвижда консултации между двете правителства по отношение на договора между България и САЩ, тъй като има изключително много неясноти главно по отношение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и конституционните човешки права. Съгласно чл.8 от Договора между правителствата на Р. България и САЩ, който предвижда ал.5 възможност съдът да откаже екстрадиция и тогава, когато бъдат нарушени конституционните права на българския гражданин, както и съответно да пристъпи към такива консултации. Считам, че е основателно да се запита Министерски съвет дали не е редно двете държави да пристъпят към консултации по отношение на зачитане на гражданските права и интереси на моя клиент.