Решение № 6043 от 06.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6043 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100506633 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 13321/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. С. Б.

/ЕГН **********/ срещу П. В. М. /ЕГН **********/ и В. Я. М. /ЕГН *******/ иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат електрическото захранване на щорна врата, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, откъм бул.„*******. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът И. С. Б. е осъден да заплати на ответниците П. В. М. и В. Я. М. сумата 800 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от И. С. Б. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на негаторния иск по чл.109 ЗС, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите страни П. В. М. и В. Я. М. /ответници по делото/ оспорват жалбата и молят да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, респ. да бъде потвърдено като правилно обжалваното отхвърлително решение, като претендират разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от И. Б. иск с правно основание чл.109 ЗС като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. За уважаването на иск с правно основание чл.109 ЗС ищецът следва да установи, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот, по- големи от обикновените.

Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, даващо възможност на титуляра на правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане в пълен обем.

Въпреки този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в определени хипотези това право или някое от правомощията, включени в него, да търпят чуждо въздействие.

По делото не е спорно, а се и установява от представеното писмено доказателство- Решение от 10.02.2014 г. по гр.д.№ 36693/ 2009 г. на СРС, 72 състав, че ищецът И. С. Б. е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, заемащ целия втори етаж от жилищната сграда на бул.„******* в гр. София, с площ от 98.29 кв.м., ведно е прилежащите му югозападно мазе и таванско помещение и ведно с прилежащите му 35.04 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, цялото от 325 кв.м., съставляващо имот пл.№ 13 от кв.790 по плана на гр.София- по Протокол от съдебно заседание, проведено на 23.10.1986 г. на СРС, Коларовски район, 3- ти състав, по гр. дело № 39/ 1986 г., а по скица- УПИ V-13, кв.8 по ПУП на гр. София, м.„ГТЦ- Зона В- 17”, м. „Банишора”, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно е прилежащите му идеални части от дворното място с идентификатор ***.

Според насрещните фактически твърдения на страните ответниците П. В. М. и В. Я. М. са собственици на АПАРТАМЕНТ, заемащ целия трети етаж от същата жилищна сграда, находяща се на бул.„******* в гр. София, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите му идеални части от дворното място с идентификатор ***. Собственик на първия етаж от сградата е трето за спора лице, а дворното място, върху което е построена триетажната сграда, е съсобствено между страните по делото и това трето лице.

Според фактическите твърдения на ищеца през 2018 г. била поставена щорна врата за достъп към двора на сградата, която се отваряла с дистанционно управление, за която врата ищецът също заплатил част от цената и му било дадено дистанционно устройство- като собственик на автомобил, който паркирал в двора. През 2020 г. обаче 2 ответниците сменили дистанционното и не му дали ново такова, с което той да има достъп и съответно да може да излиза и влиза с автомобила си в двора.

Според фактическите твърдения на ответниците /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/ процесната ролетна охранителна щора заедно с пешеходна врата на входа на двора били поставени по общо съгласие на всички собственици в сградата, като след поставяне на щората били раздадени 4 бр. дистанционни- по едно за ответниците и по едно за ищеца и за другия съсед- Стоян Б.. След поставяне на щората не били сменяни нито дистанционното управление, нито механизма за управление на ролетната врата, която можело да се отваря и ръчно, тъй като имала ръчен авариен механизъм- ръкохватка.

В приложено по делото извлечение от електронна кореспонденция, водена между адв. И. А. /адв.- пълномощник на ответниците/ и служител на „Д.- 1“ ЕООД, датираща от 17.11.2020 г., неоспорена от страните, е посочено, че: 1/ не е възможно да бъде изтрито само 1 бр. дистанционно управление, като при изтрИ.е паметта на контролния блок се изтриват всички дистанционни и се настройват отново желаните;

2/ ролетната щора може да бъде вдигната без дистанционно- чрез жилото за аварийно отваряне на двигателя; 3/ за всички ремонти и монтажни дейности служителите на „Д.- 1“ ЕООД изготвят приемо- предавателни протоколи в два екземпляра, като няма информация след 10.10.2018 г. служител на „Д.“ да е правил настройки на процесния обект.

Според дадените от свидетелката М. Б.а /съпруга на първи братовчед на ищеца, който е собственик на първия етаж от процесната сграда/ свидетелски показания- през 2018 г. ответниците П. и В. М.и, които закупили имота на третия етаж от процесната сграда, организирали монтажа на щорна врата на входа на двора, разходите за която били поделени на три- между съсобствениците. По данни на свидетелката предоставеното на съпруга й дистанционно не работи, като през 2020 г. и 2021 г. опитали да влязат в двора с дистанционното, но не успели да отворят вратата.

Пробвали да сторят това и с дистанционното на ищеца, но то също не работело. През 2021 г., докато се опитвали да отворят щорната врата с двете неработещи дистанционни, съпругата- съсобственик на третия етаж, отворила вратата и излязла с колата си. Тогава дошъл съпругът й, който предположил, че проблемът най- вероятно е с батериите на дистанционното. Свидетелката отишла до магазин за батерии, където й сменили батерията, но дистанционното отново не работело. Тъй като били възрастни хора, тя и съпругът й не можели да отварят щората ръчно.

При така установената фактическа обстановка неоснователен и недоказан е поддържаният в исковата молба и във въззивната жалба довод, че електрическото захранване на процесната ролетна щорна врата следва да бъде премахнато, тъй като препятства упражняването на притежаваното от ищеца право на собственост върху процесния имот в пълен обем.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице неоснователно въздействие върху процесния имот, нито поддържане на неправомерно състояние, което да е основание за уважаване на предявения по делото негаторен иск. Чрез уважаване на искането за премахване електрическото захранване на щорната врата, находяща се в двора на имота откъм бул.„******* в гр. София, ищецът няма да получи защита на правото си на собственост. Не е установена, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, причинна връзка между неработещото дистанционно управление на ищеца и неправомерно поведение на ответника. Премахването на електрическия механизъм на ролетната щора не би могло да даде търсената защита на правото на собственост на ищеца, тъй като щорната врата може да се отваря ръчно с наличната ръкохватка за ръчно отваряне, като освен това ищецът има възможност да 3 извърши ремонт на намиращото се в негово държане дистанционно управление или да поиска изтрИ.е от паметта на контролния блок на всички дистанционни и новото им настройване- с оглед възможността да ползва дистанционното си управление по предназначение.

Основателно, според въззивния съд, е направеното от ответниците възражение за правомерност и основателност на действието, изразяващо се в поставяне на ролетна охранителна щора на входа на притежаваното в съсобственост между страните дворно място. Това е така, тъй като всички дейности по управление на общата вещ- дворно място, включително и направеното подобрение на имота- поставена на подхода към двора щорна врата, следва да бъдат извършени по общо съгласие на съсобственицитеарг. чл.32 ЗС, чл.31, ал.1 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС, и доколкото такова съгласие за поставяне на процесната врата е дадено от страна на ищеца /искова молба по гр.д.№ 36005/ 2020 г. на СРС/, който след поставянето й е получил и съответно дистанционно управление за нея, не може да се приеме в случая, че ответниците имат неправомерно поведение, препятстващо пълноценното ползване на имота според неговото предназначение от страна на ищеца.

При тези съображения предявеният от И. Б. негаторен иск по чл.109 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемите страни сумата 1 200 лв. общо /по 600 лв. на всеки от тях/- разноски за платени за въззивното производство адвокатски възнаграждения.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.02.2022 г., постановено по гр. дело № 13321/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав.

ОСЪЖДА И. С. Б. /ЕГН **********/ да заплати на П. В. М. /ЕГН **********/ и В. Я. М. /ЕГН *******/ общо сумата 1 200 лева /хиляда и двеста лева/разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4