Решение № 60 от 24.02.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №60 гр. ВРАЦА, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 14.02.2020 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:

ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 25 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

"Агропламинвест" ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Генерал Леонов“ № 75, ет. 3, ап.

12, подадена чрез пълномощник адв.Ц.С., против Решение № 972/18.11.2019 г. по гр.д.№ 3292/2019 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че дружеството - жалбоподател дължи на „Ромфарм Компани“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 168, ет. 3, офис 34 следните суми: сумата 59,99 лева – главница за неизплатено рентно плащане за стопанската 2015-2016 г. по договор за аренда от 20.10.2011 г., вписан под вх. рег. № 6631, акт № 122, том 10 от 24.10.2011 г. в Служба по вписванията гр. Враца; сумата 59,99 лева – главница за неизплатено рентно плащане за стопанската 2016-2017 г. по договор за аренда от 20.10.2011 г., вписан под вх. рег. № 6631, акт № 122, том 10 от 24.10.2011 г. в Служба по вписванията гр. Враца; сумата 59,99 лева – главница за неизплатено рентно плащане за стопанската 2017-2018 г. по договор за аренда от 20.10.2011 г., вписан под вх. рег. № 6631, акт № 122, том 10 от 24.10.2011 г. в Служба по вписванията гр. Враца; сумата 16,27 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2015-2016 г. за периода от 02.10.2016 г. до 19.06.2019 г.; сумата 10,28 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2016-2017 г. за периода от 02.10.2017 г. до 19.06.2019 г.; сумата 4,29 лева – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2017-2018 г. за периода от 02.10.2018 г. до 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всички главници от 20.06.2019 г. до изплащане на главниците, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1495 от 21.06.2019 г. по ч. гр. дело № 2437/2019 г. на Врачански районен съд, както и е осъден жалбоподателя да заплати на „Ромфарм Компани“ ООД сумата 75,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2437/2019 г. на Врачанския районен съд и сумата 175,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3292/2019 г. на Врачански районен съд.

В жалбата се сочи, че районният съд неправилно е приел, че след 24.07.2015 г. страните по делото са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за аренда от 20.10.2011 г., чието действие е удължено с анекс от 01.04.2015 г. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.17 ЗАЗ за уведомяване на арендодателя за настъпило заместване на страна по арендния договор. В тази връзка се навеждат доводи, че уведомяването има значение за възникване на правото на новия арендодател да иска от арендатора изпълнение на задължението за заплащане на рента и липсата на надлежно уведомяване влече като санкция лишаване на правоприемника от правото да иска изпълнение на задължение, което арендаторът е изпълнил към предишния арендодател - чл.17, ал.3, пр.2 ЗАЗ. Жалбоподателят намира, че районният съд неправилно е отхвърлил направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Навежда доводи за неоснователност и на предявените искове за присъждане на обезщетения за забавено плащане. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В подадения отговор "Ромфарм Кампани" ООД, гр.София, чрез юрисконсулт П.М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения и решението е постановено след обстоен анализ на събраните доказателства, от които се установява, че предявените искове са основателни и доказани. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и на въззиваемия да бъдат присъдени разноски за втората съдебна инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление на "Ромфарм Компани" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против "Агропламинвест" ЕООД за следните суми: сумата 59,99 лева, представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.; сумата 59,99 лева, представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2016/2017 г.; сумата 59,99 лева, представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2017/2018 г.; сумата 16,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.10.2016 г.-20.06.2019 г.; сумата 10,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.10.2017 г.-20.06.2019 г.; сумата 4,29 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.10.2018 г.-20.06.2019 г.

Претендира се присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и на направените разноски.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2437/2019 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 495/21.06.2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 01.07.2019 г. и същият е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. С Разпореждане № 5314/16.07.2019 г. районният съд на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя на 23.07.2019 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 14.08.2019 г. същият е предявил иск пред ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.

Както в заявлението, така и в исковата молба се твърди, че с договор за аренда от 20.10.2011 г., вписан под вх. рег. № 6631, акт № 122, том 10 от 24.10.2011 г. в Служба по вписванията гр. Враца, М.Д.К. е отдала под аренда на

„Агропламинвест“ ЕООД гр.Враца земеделски земи с обща площ 6,999 декара, находящи се в землището на с. Краводер, община Криводол за срок от 5 стопански години, като този договор е бил изменен с двустранно подписан анекс от 01.04.2015 г. и срокът му на действие е бил продължен със 7 стопански години, считано от 2016 г. Посочва се, че на 24.07.2015 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 105, том III, рег. № 4933, нот. дело № 237/2015 г. на нотариус С.Б., ищецът е придобил собствеността върху част от земеделските земи, предмет на посочения аренден договор, и на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ е встъпил в правата на арендодателя. Поддържа се, че ответникът е неизправна страна по договора за аренда, тъй като не изплатил на новия арендодател-ищеца рентните вноски за процесния период, което е породило правен интерес от подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК, а след постъпване на възражение от длъжника - и за предявяване на иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агропламинвест“ ЕООД гр. Враца, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че по делото липсват доказателства ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3 ЗАЗ за уведомяване на арендатора, че е придобил собствеността върху арендуваните имоти. По отношение на претенциите за мораторна лихва сочи, че такава не се дължи, тъй като в договора липсва уговорка за дължимост на обезщетение за забава. Направено е възражение за погасяване на исковите претенции с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които районният съд е обсъдил задълбочено и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил правни изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.8, ал.1 ЗАЗ ищецът следва да докаже възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания за главници, т. е. наличието на валидно облигационно отношение между първоначалния арендодател и ответника, произтичащо от договор за аренда на земеделска земя, съдържащ валидни уговорки за арендно заплащане, по който арендодателят е изпълнил задължението си да предаде на арендатора земеделските земи, описани в договора, както и съществуването на валиден договор за покупко-продажба, по силата на който собствеността на част от земеделски имоти, отдадени под аренда, е прехвърлена на ищцовото дружество, и е настъпила изискуемостта на вземането за арендно плащане. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

От приложения по делото договор за аренда от 20.10.2011 г., вписан под вх. рег. № 6631, акт № 122, том 10 от 24.10.2011 г. в Служба по вписванията гр. Враца, е видно, че М.Д.К. е предоставила на "Агропламинвест" ЕООД за временно възмездно ползване следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Краводер: нива от 3,999 дка в м."Старите лозя", представляваща имот № 001038 и нива от 3,000 дка в м.""Дръмката", представляваща имот № 032025. Договорът е сключен за срок от пет стопански години. Ответникът е поел задължение да извършва арендното плащане, посочено в чл. 2 от договора: 15 лв. на декар или продукция.

По отношение на паричната арендна вноска в договора не е предвиден срок за изпълнение. С анекс от 01.04.2015 г., вписан в Служба по вписванията гр. Враца, страните са удължили срока на договора за аренда със 7 стопански години, считано от 2016 г.

С договор за покупко-продажба от 24.07.2015 г., обективиран в нотариален акт № 105, том III, рег. № 4933, нот. дело № 237/2015 г. на нотариус С.Б. с рег. № 482, М.Д.К. е продала на ищеца „Ромфарм Компани“ ООД един от земеделските имоти в землището на с.Краводер, предмет на горепосочения договор за аренда, а именно: нива с площ 3,999 дка, имот № 001038 в м."Дръмката".

На основание чл.

17, ал. 2 ЗАЗ приобретателят на арендуваната земеделска земя замества праводателя си като арендодател в арендното правоотношение във всички случаи, независимо дали договорът за аренда е вписан или не. Вписването му има значение само относно срока, за който той го замества – ако договорът за аренда е вписан, заместването е за целия оставащ срок на договора; ако не е вписан – заместването е само за две стопански години след годината на придобиването.

Заместването в арендното правоотношение настъпва ex lege, като първоначалният арендодател се замества от новия собственик на имота, без да е необходимо каквото и да е друго действие или акт от страна на приобретателя. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че считано от 24.07.2015 г. - датата на придобиване на правото на собственост върху част от арендованите имотите, страните по делото са във валидно облигационно правоотношение, като ищецът "Ромфарм Компани" ООД е придобил качеството на арендодател по вписания договор за аренда по отношение на закупената част от имотите за целия оставащ период от договора. Приобретателят е обвързан от договора за аренда с всички негови клаузи, в т.ч. е придобил и правото да получи дължимото арендно плащане от момента на заместването на арендодателя - прехвърлител.