Присъда № 127 от 05.12.2025, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 588/2025
- Вид
- Присъда № 127
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Петранка Панайотова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.19, ал.1, т.1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 22, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 8, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл.189, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.1, т.6 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.2, т.4 и т.5 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.2, т.4 и т.5 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247г, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.4, предл.I · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 127/05.12.2025 г. , постановена по НОХД № 588 от 2025 г. по опИ. на ЯРС
Производството по делото е образувано по обвинителен акт на ЯРП, с който подсъдимите – *** граждани Й. К. Г. и Р. М., са предадени на съд за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4, т.5 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт фактическа обстановка счита за безспорно установена от събраните по делото доказателства и пледира да бъдат признати за виновни. Предлага да им се наложат наказания от по две години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5000 лева, чиито размери да се определят към законовите минимуми, и на основание чл.66, ал.1 от НК, да се постанови отложено изтърпяване на наказанията лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимите, редовно призован за разпоредителното и за съдебното заседание чрез защитника, не се явяват и не сочат уважителни причини за неявяването си. Поради това, и след като намери, че отсъствието им не би препятствало разкриването на обективната истина по делото, на основание чл.
247г, ал.1, т.2 и чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът проведе задочно производство, с участието на служебен защитник – адвокат.
По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, вида и размера на наказанията, както и относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода защитникът се солидаризира със становището на прокурора и пледира да на всеки от подсъдимите да се наложат минимални наказания лишаване от свобода и глоба. Като обстоятелства, водещи до смекчаване отговорността на подсъдимите изтъква чистото им съдебно минало, признанието на вината, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и приносът им за разкриване на обективната истина по делото.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Към 29.05.2025г. двамата подсъдими – *** гражданин Й. К. Г. (***), роден на **********г., и Р. М.(***), роден на **********г., били неосъждани и се намирали на територията на Република България. Подсъдимият Г. управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“, с регистрационен ***, който бил собственост на баща му Ф. Г. (***), а подсъдимият Р. М. (***) бил пътник в автомобила, като седял отпред. Освен тях, в задната част на автомобила, който бил със затъмнени задни стъкла, пътували шест чужденци – граждани на Ирак, всички без документи за самоличност, а именно, свидетелят Н. С. /***/, роден на ***; свидетелят Ш. Ш. /***/, роден на ***; О.
Н. /***/, роден на *** И. К. /***/, роден на *** И. У. /***/, роден на *** и Н.С. / ***/, роден на ***. Последните възнамерявали да отидат да живеят и работят в 1 държави от Западна Европа, и понеже не притежавали редовни паспорти и визи, или заместващи ги документи, и не били граждани на Европейския съюз, решили да преминат през територията на страната без разрешение на надлежните власти. В Република България иракските граждани влезли през отвор във възпрепятстващото съоръжение, издигнато на границата между Република България и Република Турция, след което се придвижили във вътрешността на страната до място, на което ги чакали двамата подсъдими с горепосочения лек автомобил. Чужденците се качили в автомобила, след което подсъдимият Г. го привел в движение и потеглил.
Около 13:00 часа на 29.05.2025 г. при движението по път III- 5308, в района на разклона за с. Поляна, на територията на община Стралджа, обл.
Ямбол, подсъдимият Г. бил спрян за проверка от екип на Граничен полицейски участък Болярово при Районна дирекция „Гранична полиция“ - гр. Елхово, в състав свидетеля Д. Д. Д. - старши полицай, командирован от ГПУ Варна, и служител на агенция „Фронтекс“. По разпореждане на свидетеля Д. подсъдимите слезли от автомобила. След това подс. Г. отворил багажното отделение, при което било установено, че в автомобила пътуват и шестимата граждани на Ирак, които били без документи за самоличност и не говорели български език.
На 30.05.2025г. с протокол за доброволно предаване подсъдимият Г. предал на разсл. полицай управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“, с регистрационен № ***.
С Постановление на ЯРП от 30.07.2027г. е разпоредено горепосоченият лек автомобил да се върне на собственика му Ф. Г..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Д., дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Ш. Ш. и Н. С., дадени пред съдия по време на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.4, предл.I от НПК, от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което се кредитират изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна, подсъдимите Й. К. Г. и Р. М. са осъществили състава на престъплението по чл.281, ал.2, т.1 т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК, тъй като на 29.05.2025 г. около 13:00 часа на път III-5308, в района на разклона за село Поляна, община Стралджа, област Ямбол, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, чрез осигуряване и извършване на превоз, противозаконно са подпомогнали 6 /шест/ лица – чужденци, граждани на Ирак, а именно:
Н. С. /***/, роден на ***, гражданин на Ирак, без документи за 2 самоличност;
Ш. Ш. /***/, роден на *** гражданин на Ирак, без документи за самоличност;
О. Н. /***/, роден на ***, гражданин на Ирак, без документи за самоличност;
И. К. /***/, роден на ***, гражданин на Ирак, без документи за самоличност;
И. У. /***/, роден на ***, гражданин на Ирак, без документи за самоличност;
Н. С./ ****/, роден на ***, гражданин на Ирак, без документи за самоличност, да преминават и пребивават в Република България в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Вито“, с регистрационен № *** извършено е по отношение на повече от едно лице – шест лица, две от които непълнолетни.
Анализът на доказателствената съвкупност безпротиворечиво сочи за автори на деянието двамата подсъдими.
От обективна страна за съставомерността на деянието по чл.281, ал.1 от НК се изисква извършване на действия по подпомагане на физически лица чужди граждани, да преминат през територията на Република България и да пребивават в страната в нарушение на закона.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че двамата подсъдими са осъществили всички обективни признаци от състава на вмененото им престъпление чрез превозването на чуждите граждани на територията на Република България, като за целта е използвано МПС – лек автомобил „Мерцедес Вито“, с регистрационен №****. От обективна страна изпълнителното деяние „подпомагане“ е осъществено чрез извършване на превоз на лицата във вътрешността на страната, тъй като без помощта на двамата подсъдими чужденците не биха могли да преминат през територията на РБ. Същевременно е безспорно установено, че подпомогнатите чужди граждани са пребивавали в страната в нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, тъй като не са притежавали редовни документи за задгранично пътуване или друг заместващ документ, както и виза. Налице са и квалифициращите обстоятелства по чл.281, ал.2, т.4 и т.5 от НК, доколкото се касае за подпомогнати шест лица, две от които - И. У. /***/, роден на ***., и Н. С. / ****/, роден на****г., непълнолетни.
От субективна страна подсъдимите са извършил деянието с пряк умисъл като форма на вина, тъй като са знаели за съществуването на всички обективни признаци. Външният вид на лицата, езикът който говорят, и място, от което са ги взели, дават достатъчно основание да се приеме, че 3 подсъдимите, като зрели хора, са разбирали, че превозваните лица са чужди граждани, които пребивават на територията на страната в нарушение на закона. Безспорно, същите са съзнавали и обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи, тъй като са разбирали, че се касае за повече от едно лице, две от които очевидно, ненавършили 18 години, както и че осъществяват превоза на лицата с управляваното от подс. Г. МПС.
Поради липсата на доказателства подсъдимите да са действали с користна цел, на основание чл.304 от НПК двамата бяха признати за невиновни по обвинението за престъпление по чл.281, ал.1, т.6 от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимите престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК законът предвижда две кумулативни наказания - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от 5000 до 20000 лева. В тези законови рамки съдът им наложи на наказания от по ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и глоба в размер на по 5000 (пет хиляди) лева за всеки, чиито размери определи в минимума на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – млада възраст и чисто съдебно минало, обстоятелството, че в досъдебна фаза са дали обяснения по обвинението, с което са допринесли за разкриване обективната истина по делото и липсата на настъпили от деянието несъставомерни вредни последици. От друга страна, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона и обстоятелството, че деянието е квалифицирано по три квалифициращи признака, при което намери, че изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обосноват приложението на чл.55 от НК. Наред с изложеното съдът счете, че така определени по размер, наложените наказания са необходими и да окажат необходимото предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимите и размера на наложените им с присъдата наказания лишаване от свобода, който е в рамките до три години, от една страна спрямо тях не са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова и като отчете изброените по-горе смекчаващи отговорността им обстоятелства, съдът намери, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпят ефективно наложените им наказание. Затова, и на основание чл.66, ал.1 от НК, наказанията лишаване от свобода бяха отложени от изтърпяване за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила, който бе съобразен с горепосочените отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
4
Тъй като лекият автомобил, с който е извършено престъплението, не е собственост на подсъдимите, в случая не са налице законовите предпоставки на чл.281, ал.4 от НК за отнемането му в полза на държавата. Поради частичното обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл.281, ал.4 от НК – с Решение № 8/2025г. на КС на РБ, на подсъдимите не следва да се налага и глоба в размер на 10000 лева, колкото според заключението на вещото лице, е пазарната стойност на автомобила.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, и на основание чл.189, ал.1 от НК в тяхна тежест бяха присъдени направените по делото разноски общо в размер н а 615,50 лв., от които 565,50 лева или по 282,75 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол, и 50 лева, или по 25 лева за всеки, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК, разноските за преводач в досъдебна фаза са за сметка на органа на ДП, а относно разноските за изплащане възнаграждение на участвалия в процеса служебен защитник съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от НБПП София.
Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3e92e11-d837-4825-8aa4-6616fd69addd