Решение № 17588 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17588 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110127625 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. с ЕГН: ********** с адрес:

********, чрез Еднолично адвокатско дружество „**М.“ срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: **************** с която се иска:

-да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ********************* г., сключен между А. Г. А. и „ФБ“ ЕООД, а в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от ***********“ в полза на ответника.

-да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5 лв.

/частичен иск от 117 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***************, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/14.05.2025 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.05.2023 г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************, съгласно който договор е приложим ЗПФУР.

Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 450 лева, като е следвало да сe върне сумата с лихва в размер на 11.61 лева. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,82%.

В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „**********“ в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 450 лв., ищецът установил, че освен заемната сума от 450 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „ФБ" ЕООД, размер на 105.39 лв.

Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Сочи се, че е 1 посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал.1 ЗПК. Действителният размер на ГПР по процесния договор/ с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство/ е в размер над 70%.

Твърди недействителност на договора основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

Твърди се и, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № *************** е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ********* (*********).

Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от ********* е задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ********* е самостоятелно юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в *********, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под ************ в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.

В о.с.з. е допуснато изменение на размера на осъдителния иск като същия се счита предявен за сумата в пълен размер от 118,48 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/14.05.2025 г./ до окончателното плащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след запознаване с представените по делото доказателства и предосравени от ответника Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ***************; Договор за предоставяне на гаранция № *************** / 15.05.2023г.; Справка за постъпили суми и погасени задължения е установило следното:

На 15.05.2023г. е подписан Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ***************, сключен между „ФБ” ЕООД и А. Г. А. с ЕГН **********, със следните параметри: Сума на кредита : 450.00лв.; Срок на кредита : 23 дни; Лихвен процент : 2.58 % / за срока на договора/; лихва 11.61 лв.; ГПР : 49.82 %; Дължима сума по 2 кредита : 461.61 лв. / 450.00 + 11.61 /; Падежна дата на заема: 07.06.2023г. Между „*************”, със седалище и адрес на управление в *********, и А. Г. А. е сключен Договор за гаранция (поръчителство), по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит, при такса в размер на 105.39 лв. /чл.6/.

Вещото лице е направило следните изводи:

Усвоената сума по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ***************/ 15.05.2023г. е в размер на 450.00 лв.

Платената сума е разпределена от „ФБ” ЕООД за погасяване на задълженията по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ***************/ 15.05.2023г., общо в размер на 461.61 лв. и наредена сума към ********** по Договор за предоставяне на поръчителство – 105.39 лв. С платената сума, общо в размер на 567.00 лв. са погасени:

-главница 450.00 лв.

-лихва 11.61 лв.

- за предоставяне на гаранция./105.39 /

Видно от изчислението, при признати разходи за изчисляване на ГПР, разходите за лихва в размер на 11.61 лв., при погасяване за 23 дни, годишната лихва е в размер на 40.94%, а ГПР е в размер на 49.82%. При представената информация, общо платените суми са в размер на 567.00 лв., от които главницата е в размер на 450.00 лв. и разходите са общо в размер на 117.00 лв. Платената сума за поръчителство е в размер на 105.39 лв. При включване на разхода на потребителя за поръчителство, в размер на 105.39 лв., ГПР е в размер на 3815.95%,

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от ******** *** в полза на дружеството – ответник.

Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от "ФБ" /понастоящем ********** P.

L. C. - променено наименование на *************/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено 3 възнаграждение.

Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството "ФБ") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора.

Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на "платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.

"гарант" "ФБ" /**********/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД. При гаранция с гарант разходите в процесния случай са в размер на 105.309 лева.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на *********, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето *************** СЕ, идентификация **********-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на ********** P. L. C.

/ променено наименование на *************/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.