Акт от 18.06.2020, Административен съд - Перник

Р Е

Ш E

Н И Е

№174

Гр. ***, 18.06.2020 година.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – ***, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло И. при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 610 по описа за 2019 година на Административен съд – ***, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „***“ ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя Б.И.М. с ЕГН **********,***2 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – С15 – *** от 12.09.2019 година издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на дружеството му е наложено принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. ***, ул. „Раковска“ № 1, стопанисвана от „***“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, като издадена при невярно и непълно установена фактическа обстановка.

Моли съда да я отмени.

В проведеното открито съдебно заседание на 26.05.2020 година жалбоподателят „***“ ООД, редовно призован се представлява от адвокат К.С. ***, който поддържа жалбата и излага доводи за нейната незаконосъобразност. Моли съда да отмени оспорената заповед. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за платена държавна такса и платно адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание на 26.05.2020 година ответникът по жалбата – началника на отдел Отдел „Оперативни дейности – София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Милена Кирилова, която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – ***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.08.2019 година, в 14:00 часа служители на ГДФК в ЦУ на НАП извършили съвместна проверка със служители на ОДМВР ***, Агенция „Митници“ ДАМТН и РДПБЗН, в присъствието на представляващия дружеството – жалбоподател на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС – бензиностанция, находяща се в гр. ***, ул. „Раковска“ № 1, стопанисвана от „***“ ООД. При проверката било установено, че в търговския обект са налични: колонка № 1 пропанбутан с 1 брой пистолет; колонка № 2 пропанбутан с 1 брой пистолет; колонка № 3 с 4 броя пистолети – 1 пистолет дизел, 1 пистолет А 100, 1 пистолет А 95 и 1 пистолет, който неработи; колонка № 4 с 4 броя пистолети – 1 пистолет дизел, 1 пистолет А 100, 1 пистолет А 95 и 1 пистолет, който неработи.

Търговският обект разполагал с 4 броя подземни резервоара, като 1 резервоар с пропанбутан, с обем 10 030 литра; 2 резервоар с дизел, с обем 14 939 литра; 3 резервоар с бензин А 100, с обем 9 850 литра и 4 резервоар с бензин А 95, с обем 20 219 литра. По време на проверката са представени паспорт за ЕСФП, свидетелство за регистрация, договор за сервизно обслужване и калибровъчна таблица. Установени са следните количества горива по показанията на нивомерната система, а именно: резервоар 1 – газ – 4 103 литра; резервоар 2 – дизел – 6 174 литра; резервоар 3 – бензин А 100 – 0.000 литра и резервоар 4 – бензин А 95 – 6 492 литра. В хода на проверката е осъществен разговор със служител на отдел „Селекция“ при който е установено, че на 26.08.2019 година е констатирана разлика между количеството гориво по показанията на нивомерната система и доставените количество гориво по документи, като съгласно показанията на нивомерната система дизеловото гориво е 4 146.27 литра, а по документ АДД 4959 литра, като е налице разлика от 812.88 литра, съответно за бензин А 95 по показанията на нивомерната система е 4 637.27 литра, а по документ АДД 4 914.04 литра, съответно разлика от 276.77 литра. Установено е още, че за периода от 01.08.2019 година до 26.08.2019 година доставените количества горива по документи са 51 680 литра, а данните по нивомерната система са 31 746.70 литра. В хода на проверката е установено, че колонките разполагат с механични броячи.

За резултатите от проверката проверяващите инспектори съставили Протокол за извършена проверка серия № ***/27.08.2019 година. Протоколът бил съставен в присъствието на представител на настоящото дружество – жалбоподател. По така съставения протокол управителя на настоящия жалбоподател е подал възражение вх. № 53-03-2856 от 29.08.2019 година, към което е приложил писмени доказателства от дружеството осъществяващо сервизно обслужване на нивомерната система, а именно писмо изх. № 526 от 29.08.2019 година, издадено от „Енсис“ ООД, от което се установява, че при печат в начало и край на доставка, доставеното количество в нивомерната система е равно на документалната доставка; всички документални доставки са въведени и предадени коректно; всички фискални бонове се предават в рамките на времето по Наредба № Н-18; всички отчети са разпечатани и приложени в касовата книга; всички продажби са записани във фискалната памет; количеството констатирано като доставка от нивомерната система е дадено коректно; часовника на конзолата е с разлика от реалното време от 20 минути, което предполага грешен диапазон (начало – край) на доставката; нивомерната конзола отчита начало на доставката по – късно от реално започване на доставката.

С Акт за установяване на административно нарушение

(АУАН) № ***/01.10.2019 година на „***“ ООД е предявено извършването на административно нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, според която разпоредба данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.

Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – С15 – *** от 12.09.2019 година издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), на дружеството – жалбоподател е наложено принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. ***, ул. „Раковска“ № 1, стопанисвана от „***“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта са изложени установените при проверката факти и е направен извод, че търговецът, като е бил длъжен, не е изпълнил задължението си по доставка на течни горива да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, поради което е приложен чл. 186, ал.

1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС.

В хода на съдебното производство процесуалния представител на жалбоподателя е представил и са приети по делото писмо изх. № 533 от 24.09.2019 година, издадено от „Енсис“ ООД, от което се установява, че нивомерната конзола отчита по – късно начало на доставка, поради което количеството калкулирана нивомерна доставка е по – малка от документалната; разликата в нивото и обема от край и начало на доставката е в допустимите граници на разлика при средствата за измерване, което показва коректност на калибровъчната таблица и не изисква нови прекалибриране на резервоарите; конзолата на обекта модел „Site sentinel ІІ“ не се произвежда повече от производителя и след консултация с производителя не намерихме решение за настройките на конзолата; монтиран е нов модел нивомерна система, който е от одобрен тип; тествано е получаването на няколко нивомерни доставки в продължение на няколко дни; в резултата на извършените действия проблема с разликите в изчислените нивомерни доставки е решен.

Наред с това е представен и

Протокол № 19BG9910А037957 от 27.08.2019 година, съставен от агенция „Митници“ от който се установява, че при извършената проверка не са установени нарушения на Закона за акцизите и данъчните складове.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – ***, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, с оглед на това е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.

186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове, съответно и следва да отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.

186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Издателят на заповедта е оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на НАП, като видно от Заповед № 2108/30.03.2018 година същият заема длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок и ред за обжалване и подпис на издателя. Издаденият административен акт препраща и към съставения протокол за проверка. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона по следните съображения:.

Съгласно разпоредбата на чл.

186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Съгласно чл.

118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, т. е. извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. От своя страна издадената на основание чл.

118, ал. 4 от ЗДДС Наредба №Н-18/13.12.2006 година визира в чл. 3, ал. 3 задължение на всяко лице, което извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Това се осъществява по начина, указан в чл.