Решение № 5708 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5708 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20231100512299 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 17.08.2023г., постановено по гр.д. № 67081/2021г. на СРС, ГО, 26 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Г. Й. Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 321, 08 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. до имот, представляващ магазин № 3, находящ се в гр. София, бул.

„*******, партер, с абонатен номер *******, с която стойност ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход; за сумата от 62, 10 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2021г.; за сумата от 35, 07 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. и за сумата от 6, 85 лева – лихва за забава върпу таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22739/2021г. по описа на СРС, ГО, 26 състав.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е приел, че ответникът не може да отговаря по предявения иск на соченото основание по чл. 59 от ЗЗД. Установено било, че Г. Г. е собственик на процесния топлоснабден имот, до който е доставяна топлинна енергия за стопански нужди. С оглед обстоятелството, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди счита, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана предвид установеното разместване на имуществени блага без основание. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

Насрещната страна Г. Й. Г. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че в случая е установено наличието на неформален договор между страните, изводимо от обстоятелството, че топлоснабдяваният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник – неоснователно обогатяване.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил 2 до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В конкретния случай предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД искове за установяване съществуване на вземания на ищеца към ответника, основани на чл. 59, ал. 1 ЗЗД . Заявени са фактически твърдения, че в исковия период ответникът е бил фактически потребител на топлинна енергия за небитови нужди, доставена от дружеството в процесния топлоснабден имот, без между страните да е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди със сключване на писмен договор между тях, както и че стойността на доставената за периода топлинна енергия не е била заплатена от ответника. Това е довело до неоснователно обогатяване на последния за сметка на ищеца, поради което и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД дължи плащане на сумите, с които се е обогатил без основание, представляващи цената на доставената и неплатена топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

3

Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер съгласно чл. 59, ал.

2 ЗЗД. Той е поставен на разположение на неоснователно обеднилия се във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал.

1 ЗЗД, нито въобще с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот – магазин № 3, находящ се в гр. София, бул. „*******, партер; че същият е топлофициран и в обекта е доставяна топлинна енергия в претендирания в исковата молба обем.

Установено е въз основа на събраните писмени доказателства по делото - акт за разпределяне на кубатурата в жилищната сграда на процесния обект от м.08.2004г.; идентификация на топлоснабдяван имот от 01.10.2004г. и молбадекларация от Г. Й. Г. от м.09.2004г., както и от заключението на вещото лице п о допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че процесният имот е бил топлофицирани и че сградата - етажна собственост /в която се намира тези имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Ищецът е открил и водил клиентска партида за имота на името на ответника с абонатен номер ******* въз основа на подадената от потребителя молба-декларация от м.09.2004г., в която клиентът е направил искане за откриване на партида за заплащане на ползваната топлинна енергия в помещение, находящо се в гр. София, бул. “Н.

Вапцаров” № 35, магазин № 3.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012г. / и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г. /, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ предвидената в посочената норма форма е такава за действителност на сделката, която е търговска - /чл. 286, ал. 1 ТЗ/ и по отношение на същата са 4 приложими специалните правила, установени в чл. 293 ТЗ /относно формата и последиците от нейното неспазване/.

За да е спазена писмената форма за сключване на договора, следва да се установи, че всяка от двете страни е изразила писмено изявлението си за съгласие с всички съществени елементи от съдържанието на сделката, като не е необходимо и задължително тези изявления да са обективирани в един писмен документ, а могат да се съдържат в отделни такива. Въззивният съд приема, че въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото може да бъде формиран извода, че договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот за стопански нужди е бил сключен между страните в изискуемата писмена форма. Ответникът е направил изявление за сключването на такъв с подаването на молба-декларация за откриване на партида за заплащане на ползваната в процесния имот топлинна енергия и с подписването на идентификация на топлоснабдяван имот - техническа характеристика на имот в сграда - етажна собственост към договор № …/ Приложение - образец № 23, в която са посочени размерите на помещението в линейни метри, отопляемия обем и броя лица, ползващи топла вода. Ищецът е приел отправеното предложение за сключване на договор, което се установява от обстоятелството, че е открил клиентска партида на името на ответника за процесния имот и е доставял топлинна енергия, за което е издавал ежемесечни фактури. Независимо от изложеното следва да се посочи, че в настоящата хипотеза приложение намира и нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, в чиято хипотеза е предвидено, че търговската сделка, дори да не е сключена в изискуемата форма, се счита за действителна за страната, която не е оспорвала действителността на изявлението. Дори и да се приеме, че обсъдените от съда по-горе писмени изявления на страните не покриват същественото съдържание на договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, то в приложение на правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ следва да се приеме, че ищцовото дружество не е оспорвало действителността на изявлението на ответника, обективирано в молбата-декларация за откриване на партида. Напротив, демонстрирало е зачитане на действието му, като е открило клиентска партида, в която са отразявани количествата на доставената в имота топлинна енергия и нейната стойност. Следователно ищецът /както и ответникът/ не разполага с възражение за нищожност на договора и може да защити своите права чрез иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй 5 като източник на претендираните вземания е сключеният между страните договор, което на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД изключва приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД и на специалните състави по чл. 55 ЗЗД.

С оглед изложеното се налага извод, че релевираните претенции се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както като краен резултат е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но предвид липсата на доказателства за реално сторени разноски, такива не следва да се присъждат.

С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14042 от 17.08.2023г., постановено по гр.д. № 67081/2021г. по описа на СРС, ГО, 26 състав.

Решението е постановено при участието на привлечен о от ищеца трето лице-помагач - "Б." ООД.

Решението не подлежи на обжалване.