Решение № 69 от 16.04.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Б., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Д. при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно дело № 20264510200073 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р., ул.“А.К.“ № ., представлявано от И. О. Г., чрез адв.

Б. Б., със съдебен адрес в гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ № 27, вх.В, ет.2, против Наказателно постановление № 18-2500502 от 01.12.2025г., издадено от Директор на ДИТ – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Претендират се разноски в производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли същата да не се уважава. Претендира разноски.

РП – Русе, ТО - Б., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.09.2025г., след постъпил сигнал на електронната поща на ДИТ – Русе, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на фирмата жалбоподател, с адрес в гр.Б., обл.Р., ул.“К. Ф.“ № .. Служители на ДИТ – Русе, сред които и св. Р., съвместно с полицейски служители на Сектор „ПИП“ при ОДМВР – Русе, посетили обекта на контрол, където установили няколко лица да полагат труд. Установили самоличността на лицата чрез полицейските служители, като сред тях било и лицето Г. А.. На последния била предоставена декларация, в която декларирал, че работи във фирмата, няма сключен трудов договор и не желае да сключва такъв, като собственоръчно изписал, че по време на проверката подреждал палети, за което ще му бъде платено по 60 лева на ден.

1

За извършената проверка бил съставен протокол № ПР2513045 от 10.10.2025г., в който били отразени всички направени констатации от извършената проверка по работни места и предходна проверка по документи от 26.03.2025г. Във връзка с констатираните нарушения била изпратена покана за даване на обяснения и предоставяне на документи с изх.№ 25091964/15.09.2025г., която била получена от управителя на дружеството жалбоподател на 16.09.2025г. В писмен отговор от последния били посочени обстоятелства единствено по отношение на лицето Р. А. К..

Впоследствие управителя на дружеството бил поканен за явяването му в ДИТ – Русе за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, а именно, че работникът Габриел Атанасов полагал труд без да имал сключен писмен трудов договор. Била изготвена покана с изх.№ 25099175/13.10.2025г., за която няма данни да е връчвана на адресата си.

Предвид неявяването на представител на дружеството жалбоподател, АУАН № 18-2500502/28.10.2025г. бил съставен в отсъствие на нарушител, а впоследствие изпратен по пощата с обратна разписка. Същият бил получен от управителя И. Г. на 07.11.2025г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП на 01.12.2025г. от директора на ДИТ – Русе, връчено чрез органите на ОДМВР – Русе на 17.02.2026г., лично на управителя.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпита на актосъставителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които обуславят отмяната на процесното наказателното постановление.

Най-напред следва да се отбележи, че възможността АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушител, съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, е в случаите, когато нарушителят не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Видно от разменената кореспонденция в хода на административнонаказателното производство, първата хипотеза не е налице, тъй като на управителя са изпращани множество писма с обратна разписка и всички са били получени. В случая АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след покана, същият не се е явил или друг представител на дружеството нарушител.

От приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства обаче се установява, че разписката за връчване на поканата за съставяне на АУАН не е надлежно оформена, тоест същата не е била връчена. Възможно е да се касае до пропуск от попълване на преписката с доказателства относно нейното изпращане по пощата, предвид заявеното от св. Р., но в кориците на делото, такива писмени доказателства липсват. Следователно, не е доказано наличието на предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушител, което е нарушение на производствените правила.

Съществено нарушение на производствените правила и нарушаване правото на защита на жалбоподателя се явява обстоятелството, че АУАН не е бил предявен на жалбоподателя, в нарушение на изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. От доказателствата по делото се установява, че след съставянето на АУАН, същият е бил изпратен по пощата, отново с писмо с обратна разписка, 2 което е било получено от жалбоподателя, но това не изпълва изискването за предявяване на акта. Актът се предявява на нарушителя за подпис, именно за да се запознае с фактическите и юридически рамки на нарушението, в извършването на което е обвинен, като има възможност да направи възражения или в предвидения за това срок да депозира писмени възражения срещу съставения акт. Отнемайки му тази възможност, както и непредявяване на самото обвинение на нарушителя, съществено се нарушава правото му на защита, свързано с това да узнае в извършването на какво нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства, което опорочава изцяло административнонаказателното производство. След съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, актосъставителят е следвало да изпрати акта за предявяването му чрез органите на общинската администрация или, както впоследствие е сторил АНО с наказателното постановление, чрез органите на МВР.

Това нарушение не е било отстранено и от АНО, който е следвало да упражни правомощията си по чл.52, ал.2 от ЗАНН и да върне акта на актосъставителя за предявяването му на нарушителя. Пренебрегването на тези процесуални изисквания е довело и до неизпълнение на задължението регламентирано в чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, да извърши проверка за законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН, както и да прецени направените възражения и събраните доказателства. Именно последното е с оглед правомощието му да извърши разследване на спорните обстоятелства или да възложи това на други длъжностни лица да го сторят. По този начин нарушителят е бил лишен от възможността да участва във воденото срещу него административнонаказателно производство и да упражни ефективно правото си на защита. Тези положения са утвърдени още с разрешенията на т.11 и т.13 от Постановление № 10 от 28.IX.1973г., Пленум на ВС, които са актуални и до днес.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение направени от жалбоподателя, които съгласно представения договор възлизат в размер на 255,65 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2500502 от 01.12.2025г., издадено от Директор на ДИТ – Русе, с което на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р., ул.“А.К.“ № ., представлявано от И. О. Г., за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р., ул.“А.К.“ № ., представлявано от И. О. Г. сумата от 255,65 евро – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от 3 съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Б.: ________/п/_______________ 4