Присъда № 8 от 30.04.2026, Районен съд - Кюстендил

Мотиви към Присъда № 8 постановена на 30.04.2026 г. по НЧХД № 741/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил – XX състав.

Районен съд – Кюстендил е сезиран с тъжба от Д. И. С., М. П. А. и Р. Д. Д. чрез упълномощен повереник против И. Г. С. за това, че в подадено от него Заявление вх. № 1271/27.04.2023г., депозирано до Общински съвет - Невестино, е приписал на тъжителите извършването на престъпления против бюджетната система - престъпление по чл.147, ал.1, предл. 2-ро от НК. С тъжбата са предявени и впоследствие приети за съвместно разглеждане граждански искове за сумата от по 1 (един) лев за всеки от тъжителите, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на деянието от страна на тъжителите неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 15.05.2023г, до окончателното й изплащане. В хода на производството е починала тъжителят Р. Д. Д., като след изявление на наследника й М. В. К., че не желае да поддържа повдигнатото от наследодателя й обвинение, в тази част е прекратено производството по делото.

В съдебно заседание частните тъжители и граждански ищци, чрез повереника си адв.З., поддържат повдигнатото обвинение. Считат, че от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, същото се доказва по категоричен начин.

Поради тази причина предлага на съда да постанови осъдителна присъда, като признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение. Също така гражданските искове следва да бъдат уважени с оглед наличието на безспорни данни за претърпени болки и страдания, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан, а гражданските искове да се отхвърлят.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

С пълномощно от 28.03.2022г. подсъдимият И. Г. С. бил упълномощен от Е. Л. Н., като председател на Народно читалище „Пробуждане 2020“ - с.Смоличано, да представлява лично нея и читалището, като член на комисията за разпределение на републиканската и общинска финансова субсидия за 2022г. в община Невестино, да обжалва решенията на ОС Невестино, кмета и решенията на комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ. На заседанията на комисията по чл.23, ал.1 ЗНЧ е било отказвано неколкократно разпределяне на средства от републиканския бюджет за читалище „Пробуждане 2020“ - с.Смоличано. Тези решения на комисията са обжалвани и с решения на АС Кюстендил са отменяни и давани указания по спазването на закона във връзка с процедурата по свикване и провеждане на събранията.

На 27.04.2023г. е депозирано писмено заявление от И. Г. С., адресирано до Общински съвет Невестино – поименно до всички общински съветници. В заявлението е посочено, че като редовен член на НЧ „Пробуждане 2020“ - с.Смоличано същият е „засегната страна“ от противозаконни действия на длъжностни лица и служители на Община Невестино, обогатили себе си и трети лица неправомерно от републиканския бюджет за периода 2015 г. – 2023 г., които действия са били впоследствие отменени от съда. Посочено е, че „в продължение на шест години председателите на читалища в община Невестино са подавали неверни декларации, с което заедно с М. А., Р. Д. и Д. С. са извършили умишлено продължавано престъпление и са обогатили себе си и трети лица противозаконно и неправомерно в размер на стотици хиляди левове от Републиканския бюджет за периода 2015-2023г.“ Посочено е още, че практиката на Общински съвет Невестино да приема или не приема годишните годишните финансови отчети и отчети за дейност на читалищата е извън 1 правомощията на общинските съвети и представлява злоупотреба и превишаване с власт.

Накрая е отправен апел към спазване на законите и преустановяване на корупционни практики в Общината.

По сигнал на жалбоподателите била заведена преписка с №2090/2023г. по описа на КРП, приключила с постановление от 27.09.2023г. с отказ да се образува досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Установи се от приетата по делото експертиза, че събранията на комисията по чл.23 ЗНЧ протичат в изключително напрегната атмосфера, като подробно се обсъжда дали да се субсидира читалището в с.Смоличано, като това се отказва, като субсидията се разпределя между останалите читалища на територията на с.Невестино.

В хода на съдебното следствие подсъдимят И. Г. С. депозира непосредствени обяснения, в които признава, че именно той е депозирал процесното заявление до Общински съвет - Невестино. Също така заявява, че мотив за тези негови действия е била цялостната дейност по субсидиране на читалищата на територията на Община Невестино и в частност – субсидирането на тези от тях, които не отговарят на законовите изисквания за това, за сметка на единственото, което отговаря – това в с. Смоличано, но на което субсидиране е отказано.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия С. като правдоподобни. В тях не се отрича, че именно подведеният под наказателна отговорност е автор на заявлението, както и че той е сезирал и други компетентни органи във връзка с извършване на проверка по случаи, очевидно свързани с дейността на комисията по чл. 23 ЗНЧ и контрола върху разходването на бюджетните средства.

От друга страна и по искане на тъжителите бяха разпитани в качеството на свидетели Р. М. П. и С. Й. С.. Видно от разпита на първия свидетел е, че същият е възприел единствено влошеното емоционално състояние на частния тъжител и граждански ищец М.

А., както и че е узнал, че подсъдимият я бил „обидил“. В показанията си лицето признава, че “не знае подробности“, нито пък в какво се изразяват „обидите“, а само, че са във връзка с „разпределянето на субсидиите в съответния период“. Свидетелката С. Й. С. заявява пред съда, че е запозната с процесното заявление, като в качеството си на председател на ОбС – Невестино е разпоредила същото да бъде изпратено на общинската администрация за становище, но такова не получила. Сочи, че като съдържание същото „уронва авторитета и доброто име“ на тъжителите, без обаче да конкретизира по какъв начин – на въпросите какви точно са били клеветническите твърдения и засягат ли същите и други лица, извън частните тъжители, свидетелят дава уклончив отговор, че не помни добре. Съдът кредитира показанията и на свидетелите като правдоподобни, доколкото същите касаят субективни възприятия върху поведението на частните тъжители и граждански ищци. Същевременно обаче изложените от тях фактически твърдения са абстрактни, неясни и неподкрепящи обвинителната теза. По собствени признания свидетелите не посочват конкретни думи и изрази, отразени във въпросното заявление от подсъдимия. В този смисъл твърде неубедителни и общи откъм фактология са показанията им, че подсъдимият С. е наклеветил частните тъжители и граждански ищци за извършени престъпления против бюджетната система. Поради тази причина и съдът приема, че показанията на въпросните лица не подкрепят в достатъчна степен обвинителната теза, а същевременно същата се гради единствено и само на обясненията, респ. признанията на подсъдимия и наличното по делото заявление.

При така възпиретата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият И. Г. С. следва да бъде признат за невиновен. Съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за 2 невиновен, която деянието не представлява престъпление или не е извършено виновно.

Съдът счита, че макар подсъдимият И. Г. С. да е депозирал заявление до ОбС - Невестино, в което излага доводи за извършени престъпления против бюджетната система, същият очевидно е имал за цел предприемане на действия от страна на съответния орган по повод субективното му усещане, че е засегнат от противоправни действия от страна на тъжителите и други лица, имащи отношение към субсидирането на читалищата на територията на съответната община.

Повдигнатото с частно обвинение изпълнително деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна, а по отношение на неговата процесуална издържаност, същото се явява и недоказано.

В случая подсъдимият е депозирал заявление до ОбС - Невестино, в което е описал действия, които е счел за неправомерно извършени от страна на частните тъжители и граждански ищци по отношение на представляваното от него читалище „Пробуждане 2020“с.Смоличано. Процесното заявление не е било публично, а е депозирано до съответния орган. По делото липсват данни подсъдимият да е съзнавал от една страна, че изложеното от него не отговаря на истината, а от друга, че информацията, посочена в заявлението, ще достигне до знанието на частните тъжители и граждански ищци. В този смисъл следва да се направи разграничение на случаите, когато едно лице упражнява правото да сигнализира за извършено престъпление, и деяние, съставляващо клевета (чрез приписване на престъпление). В първия случай деецът не съзнава, че липсва извършено престъпление, докато във втория случай съзнателно приписва другиму престъпление, за което знае, че не е извършено. Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, от които произтичат определени правни последици. В тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности. (в този смисъл са Решение № 248 от 18.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 220/2009 г., I н. о., и Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о.).

Видно от съдържанието на тъжбата, както и от свидетелските показания е, че частните тъжители и граждански ищци /засегната страна/ не са била запознати със съдържанието на заявлението към момента на депозирането му, а са „узнали“ на него впоследствие – след постъпване на искането за становище от председателя на ОбС – Невестино на 15.05.2023 г. Поради тази причина съдът трудно би могъл да приеме обвинителната теза, че подсъдимият е искал или допускал, че сигналът му ще бъде сведен до знанието на пострадалите. В случая адресатът е бил ОбС – Невестино. Поради тази причина и не може да се приеме наличието на първата алтернативна на чл. 147, ал. 1 от НК, а именно разгласяване на позорни обстоятелства, каквито в тази насока в тъжбата липсват.

В случая следва да се даде правна преценка на втората хипотеза на закона, а именно приписване на престъпление. Действително, в съдържанието на депозираното заявление се съдържат данни за извършено престъпление и в частност продължавано престъпление против бюджетната система. Същите обаче са изложени като обект за извършване на проверка от страна на ОбС - Невестино, което се доказва и от заключителната част на заявлението, свързана с настоятелното призоваване на компетентните органи да спазват законите и да извършват всичко необходимо за прекъсването и предотвратяването на потенциално допуснатите порочни практики при разходването на бюджетните средства. С оглед изложеното съдът стига до единствения възможен извод, че процесното заявление има 3 характер на сигнал и цели извършване на проверка по разследване на твърдяно нарушение/престъпление, а не цели наклеветяване на частните тъжители. Щом подсъдимият е действал със съзнанието, че изпълнява гражданския си дълг, като съобщава в писмена форма обстоятелства и факти за извършено престъпление от общ характер, като сочи и лицата, които са го извършили или допуснали, той не може да носи отговорност за нанесена клевета по смисъла на чл.147, ал.1, предл. 2-ро от Наказателния кодекс (в този смисъл е и Решение № 49 от 24.01.1974 г. по н. д. № 848/73 г., II н. о.).