Решение № 3670 от 11.07.2014, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 3670/11.7.2014г. гр. Варна, 11.07.2014г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, X – ти състав, в публично заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ******** при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 16491 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от З.Д.А. с ЕГН **********

***, чрез пълномощника му адв. *****, починал в хода на делото на 31.12.2013г., в лицето на правоприемника му по чл. 227 от ГПК С.З.С. с ЕГН ********** *** срещу Б.Б.Б. с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на отрицателни установителни искове, както следва:

1/ с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване по смисъла на чл. 37, пр. ІІ от ЗЗД, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. и за удостоверяване на съдържанието под № 2143/12.07.2013г., том І, акт. № 108 на помощник нотариус С.Д. при Нотариус **** Д., рег. № ****, с което ищецът е упълномощил ответника да извърши дарение на себе си на ¾ ид.ч. от дворно място, находящо се в ******, съставляващо УПИ № ІХ в кв. 48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г. на Кмета на Община ****, цялото с площ от 1440 кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44 кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119 кв.м., поради липса на волеизявление на упълномощителя;

2/ с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на ¾ ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157, т. І, рег. № 2295, д. № 150 от 29.07.2013г. на нотариус ****

Д., поради липса на представителна власт у пълномощника;

В условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове са предявени конститутивни искове, както следва:

3/ с правно основание чл. 44 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си;

4/ с правно основание чл. 44 вр. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 от ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че упълномощителят е бил подведен от ответника да го извърши чрез умишлено въвеждане в заблуждение;

В условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове e предявен установителен иск:

5/ с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на ¾ ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157, т. І, рег. № 2295, д. № 150 от 29.07.2013г. поради сключването му от мним представител, вследствие унищожаване на упълномощаването.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: с договор за дарение по НА № 157 от 29.07.2013г., З.Д.А., чрез пълномощника си Б.Б.Б. дарил на Б.Б.Б. ¾ ид.ч. от дворно място, находящо се в ******, съставляващо УПИ № ІХ в кв. 48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г. на Кмета на Община варна, цялото с площ от 1440 кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44 кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119 кв.м. При изповядване на сделката пълномощникът Б.Б. се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно от З.А., заверено за удостоверяване на подписа под № 2142/12.07.2013г. на пом. нотариус № 332. Към деня на заверяване на пълномощното на 12.07.2013г. ищецът се е намирал в тежко алкохолно опиянение, поради което не е изразил валидна воля за упълномощаване на ответника да сключи договор за дарение със себе си на собствения на първия недвижим имот. Ето защо упълномощителната сделка е нищожна поради липса на волеизявление. Тази нищожност на упълномощаването обуславя нищожност на сключения договор за дарение от пълномощника, по нищожното упълномощаване, поради липса на съгласие на дарителя. Евентуално навежда твърдения, съобразно които към момента на упълномощаването на 12.07.2013г., не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, доколкото страда от диабет. Спирал е приема на лекарства и ежедневно е употребявал алкохол, поради което развил зависимост. От около година е трудно подвижен и изпада в състояния, в които не помни действията си, поради което счита, че страда от психическо заболяване. На 30.09.2013г. е получил остър инфаркт. Ето защо счита, че упълномощаването и дарението са унищожаеми, поради това, че са сключени от дееспособно лице, което при сключването им не е могло да разбира и ръководи действията си. Ответникът започнал да полага грижи за него от м. май 2013г., като му е купувал храна и цигари. Същият е обещал на ищеца да го гледа, убедил го е да подпише нотариално заверено пълномощно, като е създал в него представата, че прехвърлянето на собствеността е срещу задължението на преобретателя да го гледа. Именно това е била причината ищецът да подпише пълномощното на 12.07.2013г. Възползвайки се от влошеното му здравословно състояние, ответникът е повлиял на ищеца създавайки у него представа и убеждение, че ще го гледа в бъдеще и за извършване на упълномощаването. Ето защо счита, че както упълномощаването, така и договора за дарение са унищожаеми поради измама. Моли предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по делото.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва на първо място валидността на съдебното сезиране, доколкото твърди исковата молба да е предявена от лице неразполагащо с надлежна представителна власт. Оспорва в тази връзка истинността на пълномощното от 04.11.2013г., с което З.А. е упълномощил адв.

Снежана Лазарова с посочените в него права, в частта на положения за упълномощител подпис. В случай, че същия е изпълнен от ищеца, то твърди, че упълномощаването е извършено в момент, в който З.А. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, респ. че предвид тежкото си здравословно състояние е бил принуден да подпише пълномощното.

По същество изразява становище за неоснователност на исковете. По първия твърди валидно изразена воля за упълномощаване, доколкото подписът за упълномощител е валидно поставен пред помощник нотариус, който преди удостоверителното си изявление се е уверил в намеренията на упълномощителя. Недоказани са твърденията на ищеца, че към момента на упълномощаването З.А. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Захарния диабет няма такива последици. По последните искове твърди, че в конкретния случай не е налице съставът на измамата по смисъла на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 от ЗЗД. Исковете за унищожаване на договора за дарение на сочените евентуални основания са неоснователно поради това, че сделката е сключена от пълномощник, т.е. следва да е налице порок в неговата воля или по отношение на него да са налице предпоставките за измамата. Моли предвид изложените съображения за постановяване на крайния акт по делото.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.07.2003г. е сключен договор за дарение във формата на НА № 157, том І, рег. № 2295, д. № 150/29.07.2013г. на Нотариус Петранка Д., рег.

№ 332, с който З.Д.А., чрез пълномощника си Б.Б.Б. дарил на Б.Б.Б. собствените си ¾ ид.ч. от недвижим имот – дворно място в ******, заедно с построените в него къща, два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник. От съдържанието на акта се установява, че пълномощникът се е легитимирал с пълномощно рег. № 2142/12.07.2013г. за удостоверяване подписа и рег. № 2143/12.07.2013г., том І, Акт № 108 за удостоверяване съдържанието на документа, заверено от пом. нотариус по заместване С.Д. при същи нотариус.

Със същото пълномощно /л. 109-110 от делото/, на 12.07.2013г. З.Д.А. упълномощил Б.Б.Б. да се разпореди от името на първия, както намери за добре, чрез сделка /продажба, дарение, прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка/ и на лица по усмотрение на упълномощеното лице със собствените му ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ къща в с. Каменар, на ул. „Хан Тервел” № 6, както и ¾ ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, цялото с площ от 1440 кв.м., както и да го представлява при подготовката и оформянето на разпоредителната сделка, вкл. и да договаря сам със себе си без срок.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Светлана Д. – помощник нотариус при Нотариус Петранка Д., удостоверил съдържанието и подписа на пълномощно от 12.07.2013г. В показанията си свидетелят установява, че преди официалното заверяване на пълномощно, упълномощителят З.А. се е явил в кантората, съдържанието на пълномощното му е било прочетено от нея, като с лицето е провела разговор с оглед преценка състоянието му, което е било напълно адекватно. Разяснени са му последиците от общите формулировки в текста на пълномощното, с които той се е съгласил. Свидетелката Д. се е убедила, че той разбира съдържанието на пълномощното и че желае да извърши акта категорично. З.А. се е подписал саморъчно на пълномощното и изписал самостоятелно трите си имена, осъзнавайки акта, който извършва. Никой не е упражнил насилие върху него в този момент, нито му е държал ръката.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и Ангел А. – първи братовчед на ответника. В показанията си свидетелят установява, че притежава недвижим имот в с. *** и познава З.А.. През 2012г. е поел процесуалното му представителство по съдебен процес за делба на имущество. В началото на 2013г. запознал същия с Б.Б. /таксиметров шофьор/, от който момент датират контактите между страните. З.А. е бил трудно подвижен и по повод нуждите му от предвижване и обгрижване е ползвал услугите на Б.Б.. Отношенията му с роднините – бивша съпруга и дъщеря му са били лоши, поради което З. живеел сам. През пролетта на 2013г. е посетил кантората на адв. А. и му заявил, че иска да упълномощи Б., за направи „нещо”.

От показанията на свидетелката Драганка

Драгоева – бивша съпруга на ищеца и Кирил Мирчев – негов брат - се установява, че те са се грижили за З. през последните три месеца от живота му. След инсулта, който е получил през 2008г., ищецът е бил в лошо здравословно състояние, нарила бившата си съпруга „магьосница”, като не искал да взема храна от нея. Пиел много алкохол /поне 200 гр. на ден/. Свидетелят Мирчев разказва, че Б.Б. е „обслужвал” брат му от м. май 2013г. Пред последните три месеца от живота му, З. е споделил, че му е дарил имота си и иска да върне дарението, за което упълномощил брат си с генерално пълномощно.

От заключенията на проведените първоначална и повторна СПЕ се установява, че подписът след текста ”упълномощител” в пълномощно от 04.11.2013г., с което З.А. е упълномощил адв. ***** да го представлява по делото, е изпълнен от ищеца. На това основание съдът приема, че е надлежно сезиран с предявените искове от лице разполагащо с представителна власт /чл. 34 от ГПК/.

В хода на делото е проведена и СПЕ, в заключението по която вещото лице Р.Б. въз основа на посмъртното освидетелстване, характера на здравословните му страдания, поставените му диагнози и прекарани заболявания, установява следното: З.А. е имал сериозни телесни заболявания, но няма данни да е страдал от психично заболяване. Липсват също симптоми за Синдром на зависимост към алкохол при З.А.. Същият е бил с интелектуално-паметово снижение по органичен тип, вследствие на прекараните мозъчни инсулти, но това не е довело до глобарна деменция. При З.А. не е било налице неврологично или психично заболяване, което да доведе до пълна или временна недееспособност. Мислите за омагьосване нямат характер на налудност, сами по себе си не съответстват на критериите за психоза, не са определили болестно поведението му и не са нарушили неговата дееспособност. Към датата на упълномощаването – 12.07.2013г. З.А. не е страдал от душевна болест или слабоумие и е могъл да разбира свойството и значението на правните действия, които е извършил и техните правни последици. В нито един от медицинските документи не е отбелязано, че лицето има психотични или дементни симптоми, както и обусловено от тях неадекватно поведение. Поради чисто психологически причини /самота, болест, трудно подвижен човек/ и липса на правна култура би могло да бъде въведен в заблуждение с оглед характера на акта, но не и поради болестни причини – слабоумие или душевна болест.