Решение № 2465 от 01.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13149/2025
- Вид
- Решение № 2465
- Подписан
- 01.07.2026
- Състав
- ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2465 гр. София, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110213149 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Б. Г. С., ЕГН: ********** против наказателно постановление № 25-4332-015575/03.07.2025 г., издадено от Началник група Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения в насока неправилността на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Поддържа се тезата за липса на субективна съставомерност на извършеното нарушение, доколкото жалбоподателят не знаел, че срокът на валидност на транзитните номера на автомобила му е изтекъл и че регистрацията му била прекратена служебно. Уточнява, че управлявания от нея лек автомобил е бил закупен от „***“ ЕООД в деня на проверката като продавачът и я е уверил, че няма пречка да си тръгне с него от авто борсата и всички документи за изрядни. Отделно от това се позовава на допуснати при съставянето на акта процесуални нарушение. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. С., редовно упълномощена. Същата поддържа жалбата по изложените в нея 1 съображения и настоява за отмяна на обжалвания акт. Посочва, че жалбоподателката не е знаела за това, че временните номера на автомобила са изтекли и регистрацията му е прекратена. Уточнява, че при закупуването на МПС е сключила застраховка „Гражданска отговорност“ като и застрахователят не е обърнал внимание на горния факт. Алтернативно се позовава на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като твърди, че извършеното представлява маловажен случай.
Въззиваемата страна, редовно уведомена се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и иска от съда на потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по отношение на разноските на насрещната страна.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Нa ***. (събота) жалбоподателят Б. С. посетила заедно със св. Й. Г. автомобила борса в гр. **** и закупила от „***“ ЕООД лек автомобил марка „Хонда“, модел „***“ с рама № **** и временен регистрационен номер ***. Бил сключен договор за покупко-продажба от същата дата и била издадена фактура № 1000004325/***. Непосредствено след закупуване на автомобила, на ***. в 13:49 часа жалбоподателят сключил за същия застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е съставена полица № BG/30/125001075106 със срок на валидност от 15:49 на ***. до 23.59 на ***. Застраховащ е Б. Г. С.. След извършване на тези действия, купувачът и настоящ жалбоподателя Б. С. напуснала автокъщата и се отправила към дома си – по ул. „Индустриална“ с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към ул. „Заводска“.
Същият ден – на ***. около 14:55 часа, пред. № 7 на ул. „Индустриална“ тя била спряна за проверка от полицейските служители Ц. Н. и В. В.. Двама поискали съдействие от св. И. Б., който също пристигнал на място. Служителите на реда установили, че управлявания от Б. С. лек автомобил марка „Хонда“, модел „***“ с рама № **** и временен регистрационен номер *** е с изтекъл срок на разрешение за временно движение № 001585915, считано от 06.07.2024г. Св. Б. посочва, че годината в посоченото разрешение била поправена от 2024 на 2025г., а жалбоподателката обяснила, че така е получила документите от продавача, който я е уверил, че може да се движи с автомобила.
Поради това свид. Б. съставил на Б. С. АУАН Серия GA № 3664544/29.03.2025 г., в който описал обстоятелствата по извършване на нарушението и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Материалите по образуваната преписка по описа на 02 РУ-СДВР били изпратени в 2
Софийска районна прокуратура за образуване на досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 НК, което ДП по пр. пр. № 27177/2025 г. по описа на СРП било впоследствие прекратено и преписката била върната на наказващия орган.
В резултат от това на 03.07.2025 г. Началник група в ОПП СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 25-4332-015575/03.07.2025 г., издадено от Началник група Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДвП. Обстоятелствата по извършване на нарушението били описани по аналогичен начин, както в съставения АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Й. Г. и И. Б., и писмени разрешение да временно движение № 001585915 за лек автомобил марка „Хонда“, модел „***“ с рама № **** и временен регистрационен номер ***, договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Хонда“, модел „***“ с рама № **** от ***. и фактура № 1000004325/***., договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите
– полица
№
BG/30/125001075106, извлечения от информационната система на ОПП СДВР относно регистрацията на лекия автомобил, справка за собственост на лекия автомобил; справкакартон на водач; заповед № 8121К-12047/12.09.2024 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; заповед № 513з-9753/13.09.2024г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.06.2025г.
Съдът се довери на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в корелация помежду си. На първо място, въз основа представените писмени доказателства еднопосочно се установяват моментът на придобиване на процесния лек автомобил от жалбоподателя С., а именно на ***. непосредствено преди извършване на проверката и началният момент на временната регистрация, валидна до 06.07.2024г. Посредством извлеченията от информационния масив на ОПП СДВР се изяснява и моментът на служебното прекратяване на регистрацията, а именно на 09.09.2024 г., два месеца след изчитане на срока на издаденото разрешение за временно движение.
Съдът се довери и на депозираните от двамата свидетели показания досежно обстоятелствата, установени при извършената полицейска проверка и по съставянето на АУАН, доколкото изцяло кореспондират помежду си и с писмените доказателства. В обобщение, доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на установената фактическа обстановксастраните не спорят, поради което и по-подробен анализ се явява безпредметен.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените 3 заповеди - заповед № 8121К-12047/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на твърдяното нарушение, са описани ясно и недвусмислено. Посочени са времето и мястото на извършване на нарушението и е налице корелация между фактическото му описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.
Нарушения в производството пред наказващия орган не са допуснати, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на НП.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нормата е императивна и вменява съответно задължение на собствениците и ползвателите на МПС.
Предвид това, управлявайки процесния лек автомобил, който е бил служебно дерегистриран, на ***. в гр. София, по ул. „Индустриална“ с посока от ул. „Каменоделска“ към ул.
„Заводска“, жалбоподателят С. от обективна страна е осъществил състава на нарушението, за което е привлечена към административна отговорност – по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства обаче, съдът приема, че осъщественото от жалбоподателя нарушение е несъставормерно от субективна страна.
Установи се от представените по делото договор за покупко-продажба и фактура към него, както и от сключения непосредствено след това договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че жалбоподателката е придобила превозното средство часове пред проверката. Доколкото последната е извършена в събота, жалбоподателката не е разполагала с пълен набор от документи (вкл. разрешението за временно движение, представено от въззиваемата страна по делото), а от показанията на св. Й. Г. (на които съдът не намери причина да не се довери) се установява, че продавачът е уверил жалбоподателката, че автомобилът може да участва в движението (предупредил я е единствено за необходимостта да бъде сключена застраховка). Б. С. и продавачът са се явили да регистрират автомобила на 31.03.2025г., което е първият възможен ден след датата на закупуването им. Изложеното говори от една страна за добросъвестността на жалбоподателката, а от друга – за това, че същата не е формирала (и не е могла да формира) представа, че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.
По посочените съображения, съдът намира, че жалбоподателката не е извършила виновно нарушението, за което е съставен АУАН и въз основа на което в последствие е 4 издадено обжалваното наказателно постановление, на което основание последното следва да бъде отменено.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Доколкото такива не са претендирани, то не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-015575/ 03.07.2025г., издадено от Началник група Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на Б. Г. С., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5