Определение № 507 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 г., 22.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000600485 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение на СГС, НО, 19 състав от 31.03.2023 г. по протокол № 1574 от същата дата, постановено НЧД № 1376/2023 г. по описа на съда, е оставено без уважение искането на лишения от свобода Я. А. Ф. за допускане на условно предсрочно освобождаване на остатъка от търпяното от него наказание лишаване от свобода по НЧД № 4781/2019 г. по описа на СГС.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от осъдения Я. А. Ф. с оплаквания, че е неоснователно и с искане да бъде отменено. В жалбата си осъденият се надява, че ще бъде отчетено цялостното му поведение в местата за лишаване от свобода, както и наградите за добро поведение, които е получил. Твърди, че оценката на риска от рецидив е 28 точки и че това граничи с минимума. Моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС и да бъде постановено ново, с което да бъде освободен условно предсрочно от затвора.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият Я. А. Ф. поддържа жалбата си срещу определението на СГС, а в последната си дума моли да бъде освободен условно предсрочно.

В заседанието пред въззивния съд служебният защитник на осъдения Я. А. Ф. - адвокат М. счита, че от представените по делото писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване на л.св. Я. Ф.. С оглед на това моли да бъде отменено първоинстанционното определение и да бъде уважена жалбата на подзащитния й по съображенията, изложени в нея.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП оспорва жалбата на осъдения Я. Ф., като споделя изложените от първостепенния съд обстойни мотиви, с които е приел, че поправителният процес при осъдения Ф. все още не е приключил и че наказанието следва да продължи да се изпълнява. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение на СГС.

В насроченото и проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание не се явява началникът на затвора София, нито упълномощен от него представител, като тази страна в производството не заявява становище по същество - относно жалбата на осъдения Я. Ф. и атакуваното с нея определение на СГС.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на атакуваното определение, намери следното:

По отношение на осъдения Я. А. Ф. с ЕГН ********** е приведено в изпълнение и към момента се изтърпява наказание в размер на 15 години лишаване от свобода, определено му с постановен в производство по чл. 457 ал.3 от НПК съдебен акт по ЧНД № 4681/2019 г. по описа на СГС, с който е приета за изпълнение постановена в Република Турция присъда за престъпление, квалифицирано като такова по чл. 242 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 съгласно НК на Република България. Съдебният акт, с който е приета за изпълнение чуждата присъда и е определено търпяното наказание лишаване от свобода, е влязъл в сила на 06.02.2020 г.

Осъденият Я. Ф. е постъпил в затвора София на 24.10.2019 г., а началото на изтърпяването на горното наказание е 11.02.2020 г. при първоначален „строг“ режим. При изтърпяването на това наказание е зачетен предварителен арест на осъдения Ф. за периода от 09.11.2014 г. до 11.02.2020 г. за срок от 5 години, 3 месеца и 2 дни.

Към датата 15.05.2023 г. лишеният от свобода Я. А. Ф. е изтърпял фактически 8 години, 6 месеца и 6 дни; от работа е изтърпял 11 месеца и 25 дни, или всичко е изтърпял 9 години, 6 месеца и 1 дени, като неизтърпеният остатък от наказанието се равнява на 05 години, 05 месеца и 29 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното от Я. А. Ф. наказание лишаване от свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият Ф. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието, наложено му за престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.

За да остави молбата на лишения от свобода Я. А. Ф. за условно предсрочно освобождаване без уважение, градският съд е приел, че не е налице другата установена в закона предпоставка за УПО, като е счел, че към настоящия момент не са удостоверени в пълна степен изискванията осъденото лице да е дало достатъчно доказателства за поправянето си, респективно, че в случая не са представени доказателства в такъв обем и с такъв интензитет, 2 че да мотивират извод за окончателно приключил поправителен процес и за липса на необходимост от продължаване изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.

Но на практика основното съображение на СГС да постанови отказ за допускане на условно предсрочно освобождаване на л.св. Ф. се явяват изтъкнати в доклада на ИСДВР фактори, индикиращи необходимост от допълнителна работа в насока преоценка на отношението му към правонарушението, доколкото в доклада е заявено, че осъденият поема само в някаква степен отговорност за извършеното от него правонарушение, при което като причина за него /правонарушението/ се търси в обстоятелства, които са извън контрола на осъденото лице.

На следващо място, за да отхвърли молбата за условно предсрочно освобождаване, СГС е приел също, че е налице необходимост от продължаване работата с осъдения Ф. в насока удостоверяване на добити положителни резултати в областта „умения за мислене“, доколкото е констатирано, че по този въпрос затворническата администрация е дала оценка като „непоследователно“.

Въззивният съд не споделя така изложените от първостепенния съд доводи, послужили за мотивиране на решаващия му извод за неоснователност на молбата на осъдения Я. Ф. за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

В случая макар СГС в крайна сметка да е приел, че не е налице установената в закона предпоставка за УПО осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си, то изложените от него мотиви и съображения в тази насока /за отсъствието на така посочената предпоставка/ на практика не се основават на ясен и конкретен отговор на въпроса дали в действителност по делото са налице или не са налице данни осъденият Ф. да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

За произнасянето на съда в настоящото производство от първостепенно и съществено значение се явява именно отговорът на въпроса дали вследствие на престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода и на провежданите спрямо него корекционни мероприятия в процеса на изтърпяване на наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното му поправяне. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто му поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Извършвайки собствена оценка на доказателствата относно наличието на такива обстоятелства, АС-София счита, че от данните по делото еднозначно и безпротиворечиво се установява, че към настоящия момент с поведението си осъденият Я. Ф. е дал достатъчно по обем и съдържание доказателства за своето поправяне. Т.е., въззивната инстанция намира, че към момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения Ф., като съображенията за това са следните:

Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода Я. Ф. по време на престоя му в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента той е дал 3 достатъчно доказателства за поправянето си, доколкото присъстват убедителни данни за трайна и устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му.

В тази насока САС отчита съдържащите се в актуалния доклад на ИСДВР затвора София В.

Б. фактически констатации относно личността и поведението на Я. Ф. в пенитенциарното заведение по време на изпълнение на наказанието, както и дадената му оценка от администрацията на затвора. По този повод в цитирания доклад на ИСДВР е посочено, че л.св. Ф. е емоционално-волево уравновесен, с наличен интелектуален потенциал над средния, с добра поведенческа култура, стремящ се към безконфликтност и дистанциране в междуличностните взаимоотношения, придържащ се към устойчиви модели на поведение, стремящ се да съвместява собствените си възгледи с изискванията на социалната среда, изпълнителен и коректен по отношение на служителите от администрацията и НОС, толерантен към останалите лишени от свобода, без дискриминационни нагласи, поддържа социален контакт с близките си с добри и подкрепящи взаимоотношения със семейството си; че за първи път е в МЛС; че със заповед от 30.10.2020 г. му е възложено да работи на норма в цех „Пликове и папки“, където се справя добре с възложените му трудови задачи и проявява усърдие при изпълнението им; че е налице положителна тенденция в развитието му както в поведенчески, така и в личен план; че е с добро поведение; че активно се включва в организираните дейности за осмисляне на свободното време; че демонстрира приемане на установените норми и правила и спазване на реда в групата и в общежитието; че спазва поетите обещания и ангажименти.

В актуалния доклад на ИСДВР се съдържа и информация, че не са констатирани негови нарушения на вътрешния ред и че не е наказван, но че до момента е награждаван както следва:

- със заповед № 32/28.01.2021 г. е награден с „писмена похвала“.

- със заповед № 160/05.10.2021 г. е награден с извънредна хранителна пратка.

- със заповед № 42/17.02.2022 г. е награден с „удължено свиждане за срок от 4 часа“.

- със заповед № 181/12.09.2022 г. е награден с „удължено свиждане за срок от 4 часа“.

- със заповед № 46/17.02.2023 г. е награден с „удължено свиждане за срок от 4 часа“.

От същия доклад се установява още, че при направената оценка на риска от рецидив на входа са констатирани ниски стойности – 35 т.; че при направената оценка на риска в основания етап на изтърпяване на наказанието са констатирани постигнати цели и задачи и след отчитането им рискът от рецидив е редуциран на 28 т.; че сравнителният анализ на оценките показват намален риск от последващо осъждане; че положителната промяна се доказва от понижаването на общата оценка със 7 пункта; че към настоящия момент в условията на затвора няма данни за риск от сериозни вреди за другите лишени от свобода и за служители, като няма злоупотреба с гласуваното му доверие.

В доклада на ИСДВР като ресурси на л.св. Ф. са посочени стабилно жилищно положение, образование, запазени социални контакти, желание за трудова дейност, нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, липса на психологически проблеми и липса на зависимост 4 към наркотици и алкохол. На базата на тези ресурси е дадена благоприятна прогноза за развитието на личността на осъдения Ф..

В заключение в доклада на ИСДВР на практика е заявено отрицателно становище по отношение на подадената от л.св. Я. Ф. молба за условно предсрочно освобождаване, доколкото е прието, че съгласно прогресивната система и планирания план на присъдата при доказани положителни промени л.св. Я. А. Ф. ще бъде предложен първо за прекатегоризиране в затворническо общежитие от открит тип.

Макар в актуалния доклад на ИСДВР да са направени изводи, че вследствие на провежданата корекционно-възпитателна работа се наблюдават положителни промени в зоните от профила на нуждите „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“, то относно тези зони са изложени и известни резерви. Така, досежно зоната „отношение към правонарушението“ е посочено, че осъденият поема само в някаква степен отговорност за извършеното правонарушение и че според него причината е в обстоятелства, които са били извън неговия контрол; както и че не разпознава всички фактори, които са допринесли за извършването на правонарушението. А досежно зоната „умения за мислене“ е прието, че е непоследователен в това, което счита за проблемно, и в осъзнаването на собствения си принос; че осъзнава наличието на проблеми и необходимостта да прави нещо в тази връзка, но че създава ограничен брой алтернативи в повечето ситуации и не може да дефинира ясно стъпките, които трябва да предприеме; че е склонен да се насочва към краткосрочни решения или бърз изход от затрудненото положение, евентуално пренебрегвайки дългосрочните проблеми; както и че има твърде неясни цели. Отличителното /особеното/ в случая е, че тези резерви в посочените две зони от профила на нуждите не са поставени от изготвилия доклада ИСДВР в основата на мотивите му да счете, че към момента все още не са налице всички предпоставки за УПО. Както бе посочено, отрицателното становище по молбата на осъдения Ф. за УПО на практика е мотивирано с неизпълнението докрай на прогресивната система, като в тази връзка не са изложени никакви съображения и аргументи как и по какъв начин изтъкнатите неудачи и неблагополучия в цитираните две зони от профила на нуждите са се отразили на неизпълнението на прогресивната система, за да обосноват извод, че осъденият не е представил доказателства за поправянето си.