Решение № 45 от 22.06.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. гр. Добрич , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20213200500314 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е образувано по жалба на ЕМ. П. Й. и М.Я. Х.

- Й.а срещу разпореждане от 06.10.2020г., обективиращо отказ за прекратяване на изпълнително дело №20187370400793 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС. Според изложеното в жалбата отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение е незаконосъобразен, защото дългът е погасен поради изтекла преклузивна погасителна давност. Сочи се, че са налице хипотезите на чл.110 от ЗЗД и съдебният изпълнител не се е съобразил с правото на длъжниците с възражение да поискат прекратяване на производството.

Писмен отговор от взискателя „Райфайзенбанк /България/“ЕАД не е постъпил.

В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е редовна. От проверката на изпълнителното дело се установява, че разпореждането от 06.10.2020г. на съдебния изпълнител е връчено на жалбоподателя ЕМ. П. Й. на 21.12.2020г., а на жалбоподателката М.Я. Х. същото не е връчвано. Следователно депозираната на 04.01.2021г. жалба е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Същата е и допустима, насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Изпълнително дело №20187370400793 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС е с взискател „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и длъжници ЕМ. П. Й. и М.Я. Х. – Й.а.

Образувано е за събиране на вземанията на взискателя от длъжниците, за които по ч.гр.д.

№8781/2009г. на ВРС е издаден изпълнителен лист. Първоначално принудителното изпълнение е образувано и се е развивало последователно при двама частни съдебни изпълнители с район на действие ВОС, като на осн.чл.427 ал.2 от ГПК същото е изпратено и на 19.06.2018г. е образувано под горния номер при ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС. С разпореждане от 25.08.2020г. по делото са присъединени за събиране и вземанията на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД от длъжника М.Я. Х. – Й.а, за които са издадени изпълнителен лист по ч.гр.д.№3933/2013г. на ВРС и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№7021/2013г. на ВРС.

С молба вх.№32040/06.10.2020г. двамата длъжници са поискали съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство, по който повод е постановен сега обжалваният отказ на съдебния изпълнител.

Както в жалбата си срещу отказа на съдебния изпълнител, така и в молбата си до него длъжниците твърдят погасяване на задължението им поради изтекла „преклузивна давност“.

Понятие „преклузивна давност“ не съществува. Преклузивен е срокът за перемпция /прекратяване/ на изпълнителното производство, а давностен е срокът за погасяване на задължението. Перемпцията и давността са два различни правни института. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, но техните правни последици са различни. Перемпцията прекратява изпълнителното производство, но не погасява дълга. Давността погасява дълга.

В случая жалбоподателите, като сочат погасяване на задължението им поради „преклузивна давност“ при наличието на хипотезите по чл.110 от ЗЗД, макар и непрецизно, се позовават на погасяване на задължението по давност. Дали задължението наистина е погасено по давност тук не подлежи на изследване. Давността не се прилага служебно, а само при позоваване от длъжника, а позоваването не може да бъде извършено в рамките на изпълнителното производство, респ. в производството по чл.435 и сл. от ГПК. Длъжникът, който счита, че поради изтекла погасителна давност не дължи, може да установи това по общия исков ред – чл.439 от ГПК. Влязлото в сила решение, с което бъде признато за установено несъществуването на задължението на длъжника, е предвидено в чл.433 ал.1 т.7 от ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да преценява за погасяване на задължението по давност /за разлика от перемпцията/. Това е така, дори и при позоваване от длъжника, което, извършено в изпълнителното производство, вместо по исков ред, е ирелевантно за изпълнителния процес.

От изложеното следва, че в случая съдебният изпълнител правилно е отказал да прекрати изпълнителното производство поради погасяване на задължението по давност и жалбата срещу отказа му следва да бъде отхвърлена.

2

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕМ. П. Й. с ЕГН ********** и М.Я. Х. - Й.а с ЕГН **********, двамата от гр.В., срещу отказа, обективиран в разпореждане от 06.10.2020г., за прекратяване на изпълнително дело №20187370400793 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС поради погасяване на дълга по давност.

На осн.чл.437 ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3