Определение № 3522 от 26.03.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3522

Пловдив, 26.03.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН РУСЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180700840 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Постъпила е жалба от Д. С. И., [ЕГН],чрез адв. Н.П.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***, издадена от Началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 02 [област].

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на приложената административна мярка, тъй като се счита, че при това положение, евентуалното и неоснователно лишаване от възможността жалбоподателят да управлява моторни превозни средства, за които има правоспособност, би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Ответникът, запознат с искането, не взема становище по него.

Съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство, образувано по жалба на Д.И. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ.

Искането следва да се приеме за основателно, по следните съображения:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***, издадена от Началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 02 [област], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя и е обжалвана, като е предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира следното от правна страна:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК, разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Доколкото специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, намира приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението.

В искането се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни затруднения и съществени вреди, с оглед невъзможността жалбоподателят да управлява МПС.

Съгласно Тълкувателно решение №*** на ОС на ВАС при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт, приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Според правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като труднопоправими вреди, които касаят ценности като живот и здраве.

Както се посочи, искането за спиране на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП по реда на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК зависи от преценката дали се твърди и доказва от молителя, че след издаване на акта са настъпили нови обстоятелства, с оглед на които продължаването на предварителното изпълнение на ПАМ може да му причини значителна и/ или трудно поправима вреда. В конкретния случай твърденията за настъпили нови факти и обстоятелства след издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ са основателни и доказани. ПАМ е наложена на И. въз основа на АУАН серия GA № ***, с който е установено, че в този ден той управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 220 Д с рег. № [рег. номер] - негова собственост, който бил със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП- поради уведомление от Гаранционния фонд, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От представените от молителя доказателства(застр. Полица № BG/*** на ЗАД- „ОЗК – З.“ АД) и депозираните от ответника доказателства се установява, че след изземването на свидетелството за управление на МПС на 20.03.2026г., още същият ден и с издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ е била заплатена полицата по сключената за лекия автомобил застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за срок до ***г. За тези факти и обстоятелства след като е постъпила информация при ответника, видно от представената от него справка, служебно е върнато свидетелството за регистрация на МПС. С оглед на тези нови факти и обстоятелства за служебно възстановената регистрация на МПС на 20.03.2026г., 16:22ч., доказано е твърдението в искането за спиране, че незабавно още като узнал за нарушението, за което му е съставен АУАН, Д. И. е предприел предписаните от закона действия за отстраняване на нарушението, като е сключил застраховка „ГО“ и служебно е възстановена регистрацията на собственото му МПС с рег. № [рег. номер]. Предвид тези обстоятелства продължаването на изпълнението на наложената му със заповедта ПАМ, състояща се в изземване на свидетелството му за управление на МПС не е необходимо, за да се преустанови противоправното му поведение, каквато е целта на допуснатото от законодателя предварително изпълнение на тази мярка.

Продължаващото задържане на свидетелството за управление на МПС въз основа на обжалваната заповед на И. го поставя в невъзможност да управлява не само своя автомобил, а и всяко друго МПС. Това безсъмнено вече е довело до затруднения в организацията и изпълнението на ежедневните му лични, а и служебни ангажименти, от което може да последва значителна и труднопоправима вреда за молителя.

С предварителното изпълнение на наложената ПАМ, при конкретния вид нарушения, се цели да се осигури защита на обществения интерес, изразяващ се в това да се гарантират правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата, като се обезпечи движението само на регистрирани МПС, за които има сключена и валидна задължителна застраховка „ГО“. Още при налагането на ПАМ, изразяваща се в изземване на СУМПС, е постигната преследваната от закона цел, тъй като И. е предприел всички необходими действия за осигуряване наличие на валидна застраховка „ГО“ за конкретното МПС. С оглед на това и в следствие на незабавните му действия по отстраняване на нарушението, продължаването на предварителното изпълнение на заповедта чрез задържането на СУМПС [номер] ще доведе до ограничаване на правото му да управлява МПС за продължителен период от време - до 6 месеца, което засягане може да се окаже несъразмерно на преследваната цел и да му причини значителни и/или труднопоправими вреди. Тези вреди са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл. 171, ал. 1 от ЗДвП обществени интереси и цели.

Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да се бъде уважено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***, издадена от Началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 02 [област].

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: