Решение № 1363 от 16.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1363

09.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100502222 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №7297/28.01.2020г. на Ж. Й. Г. , ЕГН********** срещу решение №48/06.01.2020г., поправено с решение №2280/10.06.2020г. по гр. дело №3607/2019г. по описа на ВРС, само в частта, относно квотите на допуснатите до делба процесни недвижими имоти между съделителите Ж. Й. Г. и нейния брат Ж. Й. Г. , като моли да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено ново, с което се допусне делбата при равни квоти - по 6/ 36 идеални части за всеки от тях, както е поискано в исковата молба. Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно в обжалваната част. Счита за неправилен изводът на съда, който въпреки, че отхвърля доказателствената сила на оспореното завещание като не го приобщава към доказателствата в процеса, се позовава на неговото вписване на 05.11.2007г. и на това основание признава второто възражение на ответника - заявено в условията на евентуалност, а именно придобиване на 1/9 идеална част /завещаната част/ от процесиите имоти на основание давностно владение, упражнявано от 2000г. до настоящия момент, с начална дата 05.11.2007г. Счита за неправилни и изводите на ВРС по въпроса за изпълнените в пълнота изисквания на фактическия състав на давностното владение.

Позовава се на установената и трайна съдебната практика, според която ползването на имота само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на останалите съсобственици. Получаването на рента също не е такова действие, тъй като може да доведе само до облигационни претенции на сънаследниците. Счита за неприемлив и извода на съда, че след като тя е желаела да получава по - голяма аренда, то това е само обстоятелство, доказващо, че владението на тази идеална част е доведена до нейното знание и по този начин е отблъснато нейното владение. Напротив, счита, че оспорването на получавания от брат по - голям аренден дял е оспорване и на намерението за владение на тези идеални части. Ищцата никога не се е отказвала от свои идеални части в полза на нейния брат. Оспорването на намерението за давностно владение е осъществявано от ищцата винаги: от момента на получаване на по - голямо рентно плащане, през осъщественото досъдебно производство 2016 г. – 2018г., до момента на завеждане на настоящото дело за делба. Всички тези действия явно и недвусмислено говорят за претендирания РАВЕН ДЯЛ от страна на Ж. Й. Г. по отношение на нейния брат Ж. Й. Г. .

Отношенията между тях по въпроса за получаваното в повече рентно плащане води до 1 облигационни претенции, а не до придобиване на по - голям дял от собствеността в полза на Ж.Г., каквато е трайната съдебна практика по този въпрос. По изложените съображения моли Решение № 48/06.01.2020г. , постановено по гр.д. № 3607 / 2019 г. на ВРС - 50 състав да бъде отменено само в частта относно постановените квоти на допуснатата делба на процесиите недвижими имоти между съделителите Ж. Й. Г. и нейния брат Ж. Й. Г. и да бъде постановено ново, с което да се допусне делбата между тях при равни квоти - по 6/36 идеални части за всеки от тях. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна-Ж. Й. Г. , чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод относно квотите в съсобствеността. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.

Останалите съделители -Б. К. А. , Е. Б. А. , Д.Б.А., А. А. А. , В. А. В. , Д. Я. О. и Ю.

В. Я. не изразяват становище по основателността на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е за делба във фазата на допускането.

Образувано е по иск, предявен от Ж. Й. Г. срещу Б. К. А. , Е. Б. А. , Д.Б.А., А. А. А. , В. А. В. , Ж. Й. Г. , Д. Я. О. и Ю. В. Я. за допускане на делба на следните недвижими имоти:

1) НИВА с площ 23 698 кв.м, находяща се в землището на с. Крумуво, общ. Аксаково, обл.

Варненска, местност „Узун бой“, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *** по КК; 2) НИВА с площ 20 007 кв.м, находяща се в землището на с. Крумуво, общ. Аксаково, обл. Варненска, местност „Аширта“, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *** по КК и 3) НИВА с площ 24 988 кв.м, находяща се в землището на с. Крумуво, общ. Аксаково, обл. Варненска, местност „Стижерака“, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *** по КК основание чл. 34 ЗС при следните квоти: за Ж. Й. Г. - 6/36 идеални части, за Б. К. А. – 2/36 идеални части, за Е. Б.

А. – 2/36 идеални части, за Д. Б. П. – 2/36 идеални части, за А. А. А. - 3/36 идеални части, за В. А. В. - 3/36 идеални части, за Ж. Й. Г. - 6/36 идеални части, за Д. Я. О. - 6/36 идеални части и за Ю. В. Я. - 6/36 идеални части. Според изложеното в исковата молба, ищцата заедно с ответниците са наследници по закон на Ж.Г. Д. бивш жител на град Варна, починал на 02.09.1950г. Общият наследодател придобил чрез покупка в различни години множество земеделски земи, намиращи се в землището на с. Крумово, бивша Сталинска околия, което се установява от представения надлежно заверен от Дирекция „Регионален държавен архив“ - Варна Протокол от 16 ноември 1950 г. на Общинска комисия за ТПС. Твърди, че два месеца след смъртта на общия наследодател Ж.Д. през 1950г., неговите наследници подали заявление като на основание чл. 4 от Закона за трудовата поземлена собственост /Д.в. бр.

90/10.XI.1946 г./ земите били причислени към държавния поземлен фонд. След влизане в сила на ЗСПЗЗ и на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от същия закон С.Ж.Хр.-дъщеря на Ж.Д. - дъщеря заявила за възстановяване на земите, като с Решение № 06/27/ от 03.04.1995 г. на ОСЗГ- с. Аксаково възстановила правото на собственост на наследниците на Ж.Д. върху процесните земеделски земи. С оглед изложеното ищцата твърди, че наследниците на Ж.Г. Д. са съсобственици по силата на осъществена реституция по ЗСПЗЗ на основание на 2 влязло в сила решение за възстановяване на собствеността, издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне за землището на с. Крумово и протоколи за въвод във владение - по чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК - Аксаково. В условията на евентуалност поддържа, че страните са придобили собствеността върху процесните имоти чрез оригинерен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност от 03.04.1995 г. - датата на издаване на Решение № 06 / 27 от ПК - Аксаково. Тъй като с ответниците са опитали да направят доброволна делба на съсобствените наследствени недвижими имоти, но не успели да постигнат споразумение, моли съдът да допусне да бъде извършена съдебна делба при посочените по-горе квоти.

Чрез постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответникът Ж. Й. Г. изразява становище за допустимост на предявения иск за делба, но оспорва посочените квоти в съсобствеността. Не оспорва твърденията относно първоначалното придобиване на имотите от страна на общия наследодател, осъществената земеделска реституция и наследяването от страна на преките наследници по закон на общия наследодател – трите му деца: В.Ж.М., наследена по заместване от нейните деца Д.и А., Й.Ж.Г. и С.Ж.Хр.. Счита обаче, че ищцата Ж. Й. Г. притежава само 4/36 ид. части от трите делбени имота, докато той е собственик на 8/36 ид. части от делбените имоти, което се дължи на извършено в негова полза завещателно разпореждане /Саморъчното завещание от 15.08.1998г/ от майка му М.И.Г. на нейната наследствена 4/36 идеална част от наследството на съпруга Й.Ж.Г. по отношение на трите делбени поземлени имота. Завещанието е обявено с Протокол от 24.10.2007г. и вписано под № 9 в том XIX на 05.11.2007г. на СВ-Варна, с което е била дадена гласност за съществуването на завещателни разпореждания от майката към сина й Ж.

Й. Г. . След вписване на саморъчното завещание, ответникът е изготвил и констативен Нотариален акт № 8 т. LXII дело № 13293/2009г. вх. per. 21690 от 30.10.2009г. на СВ - Варна за собственост върху недвижими имоти за своите 2/9 ид. части от трите процесни ниви, 1/9 ид. част от наследството по закон, останало му от неговия баща Й.Ж.Г. и 1/9 ид. част от направеното от майка му завещателно разпореждане, като в изброените имоти в констативния акт фигурират и трите делбени ниви, находящи се в землището на с. Крумово, под букви „Б“, „В“ и „Г“. По отношение на заявените квоти в съсобствеността на останалите ответници не се навеждат възражения. В условията на евентуалност, в случай че по някаква причина не бъдат зачетени последиците от завещателното разпореждане, ответникът се позовава на придобиване на 4/36 идеални части от процесните три ниви в резултат на придобивна давност, протекла от вписване на саморъчното завещание в СВ-Варна на 05.11.2007 г. до 06.11.2017 г. Твърди, че през този период трите ниви в землището на с.

Крумово са били арендувани от него и арендаторите са му заплащали рента за 8/36 идеални части от площта на трите ниви, т.е. за 2/9 ид. части от нивите, докато на сестра му - ищца по делбеното дело Ж.Й.Г. са изплащали рента за 4/36 ид. части от площта на трите ниви, т.е. за 1/9 ид. част от нивите. По изложените съображения моли делбата да бъде допусната при квотите, посочени от него.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът А. А. А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба. Не оспорва, че страните в качеството си на наследници на Ж.Г. Д. са съсобственици на процесните имоти. Не възразява да бъде допусната делба при поисканите квоти.

В постъпилите писмени становища от останалите ответници Б. К. А. , Е. Б. А. , Д. Б.

П . и В. А. В. , се излага, че предявеният иск за делба е допустим и основателен, като изразяват съгласието си съсобствените им имоти да бъдат допуснати до делба при посочените в исковата молба квоти.

3

Ответниците Д. Я. О. и Ю. В. Я. не са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е за делба във фаза на допускането.

Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Предмет на обжалване е решението за допускане на делбата само по отношение на квотите на ищцата Ж. Й. Г. и съделителя –Ж. Й. Г. .

Между страните липсва спор, че всички страни са наследници по закона на Ж.Г. Д. б.ж. на с. Каменар, починал на 02.09.1950г.

Няма спор и по отношение на делбените имоти, а именно предмет на делба в настоящото производство са 3 броя ниви, находящи се в землището на с. Крумово, общ.

Аксаково, възстановени на наследници на Ж.Д. с Решение № 06/27/ от 03.04.1995г. на Поземлена комисия -с. Аксаково по заявление на С.Ж.Хр.-негова дъщеря, като се установява, че съгласно протокол №В3096 от 21.04.1995 г. С.Ж.Хр. е въведена във владение на възстановените с решение № 06/27/ от 03.04.1995 г. земеделски земи.

Доколкото спорът по настоящото въззивно производство е досежно квотите само на двама от съделителите, то следва да се отбележи, че съгласно удостоверение за наследници от 23.03.2018 г. Ж. Й. Г. е дъщеря, а Ж. Й. Г. -син на Й.Ж.Г., поч.на 12.03.1997г. и М.И.Г. съпруга, поч. на 24.04.2000г.