Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 09.11.2023, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 377/2023
Вид
Решение № 209
Подписан
09.11.2023
Състав
Мария Джанкова Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.324 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.334 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Айтос, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20232110100377 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК: ***, със законни представители М. М. М.–Д. и П.Ф.Я., чрез пълномощник юрисконсулт Р.С.Ч. против Х. А.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.

С исковата молба ищецът ЕВН “България Електроснабдяване“ ЕАД моли да бъде прието за установено спрямо ответника Х. А. А., ЕГН **********, съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело № 119/2023 г. на РС-Айтос, Заповед № 44 по чл.410 от ГПК от дата 09.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение в размер, както следва: сумата от 215.48 лева (двеста и петнадесет лева и 48 стотинки) - главница; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 13.09.2022 г. до 07.02.2023 г., в размер на 8.98 лева (осем лева и 98 стотинки); Съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 година в размера на претенцията за обезщетение за забавено плащане на главницата, не е включена сумата, дължима за периода от 13.03.2020 година до 08.04.2020 година вкл., законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.02.2023 г. до пълното изплащане на вземането.

Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 23.07.2022 г. до 22.09.2022 г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката – Електрическата енергия, доставена по партидата на Х. А. А. с клиентски номер № ***, отнасящи се за обект потребление: *** – ИТН ***.

Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, 1 както и разноските в заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева) и 50.00 лева (петдесет лева) за адвокатско възнаграждение.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 119/2023г. на РС-Айтос.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Х. А. А. не изпраща отговор. Не излага становище по допустимостта на иска. Не спори по основателността на претенцията. Не представя доказателства и не заявява доказателствени искания.

След срока за отговор отв.Х.А. представя писмени доказателства за извършено към ищеца плащане на процесното задължение, поради което и моли за отхвърляне на иска.

С писмена молба до първото съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез юрисконсулт С. - Ч. излага становище, в което също счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, поради новонастъпило обстоятелство, а именно извършено след завеждане на иска плащане, с което на практика се прави признание на иска от страна на ответника. В този смисъл поддържа единствено претенцията за заплащане на съдебно-деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на ответника надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на отговор, признание на иска и от неупражняване на права.

След изтичане на законовия едномесечен срок от връчване на съобщението от страна на ответника е постъпила молба, към която са представени писмени доказателства за извършено към ищеца плащане на процесното задължение, т.е. направено е признание на иска.

С оглед направеното признание на иска и като е съобразил липсата на процесуална пречка по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на признанието на иска с добрите нрави или закона - чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, или признаване на права, с които страната не може да се разпорежда, съдът по искане на ищеца е разпоредил приключване на съдебното дирене, приемайки становището на страните за отхвърляне на иска, поради извършено след завеждане на претенцията плащане от ответника.

Предвид изложеното и като съобрази посочените в исковата молба 2 обстоятелства и приложените писмени доказателства, съдът намира, че исковата претенция при завеждането си е била основателна, но поради извършеното в хода на производството плащане от ответника, следва да бъде отхвърлена. Ето защо и доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, именно на последния следва да бъдат възложени за заплащане направените от ищеца съдебно-деловодни разноски от общо 150,00 лв. (по 75,00 лв. за заповедно и за искова производство).

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК: *** против Х. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, за приемане за установено спрямо ответника Х. А. А., ЕГН **********, съществуването на вземането на ищеца по издадена по ч.гр.дело № 119/2023 г. на РСАйтос, Заповед № 44 по чл.410 от ГПК от дата 09.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение в размер, както следва: - сумата от 215.48 лева (двеста и петнадесет лева и 48 стотинки) - главница; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 13.09.2022 г. до 07.02.2023 г., в размер на 8.98 лева (осем лева и 98 стотинки); законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.02.2023 г. до пълното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА ответника Х. А. А., ЕГН ********** д а заплати на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски в общ размер от 150,00 (сто и петдесет) лева, включващ по 75,00 лв. за заповедно и за искова производство.

Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3