Решение № 1402 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20261100901937 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „ДЕЛОЙТ ОДИТ“ ООД, ЕИК:

121145199, чрез пълномощника му адв. Н.К., срещу отказ № 20260814110155/03.09.2026 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши вписване на промени във връзка с прехвърляне на дружествени дялове на дружеството и превалутиране на капитала му в евро.

Жалбоподателят сочи, че обжалваният отказ е неправилен, тъй като по заявените промени относно прехвърляне на дружествените дялове на дружеството са изпълнени всички законови изисквания. Приложен бил договор за прехвърляне на дружествените дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Предвид това, че страните са действали чрез пълномощници били представени и нотариално заверени пълномощни за сключването на процесния договор, от които се установява, че прехвърлителят А.Х. е подписал пълномощното в гр. Букурещ, а правоприемникът Г.М. в гр. Будапеща, като и двете са с превод на български език. Налице са били и другите изискуеми документи- решение на съдружниците на дружеството за приемане на нови съдружници, за приемане на нов дружествен договор и превалутиране на капитала, предложение на съдружник за упражняване на предпочитателно придобиване, молба за приемане на нов съдружник, декларации по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ.

Приемайки, че представените пълномощни е следвало да бъдат в по-тежка форма- с нотариално заверени подписи и съдържание, длъжностното лице е 1 превишило пределите на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Навежда се аргумента, че това представлява преценка по материалноправни въпроси относно наличието и обема на представителната власт на страните, каквато е вече извършена от нотариуса при извършената от него заверка.

Жалбоподателят моли обжалваният отказ да бъде отменен, а на длъжностното лице по регистрацията да бъдат дадени задължителни указания за вписване на поисканите промени. Претендира разноски в настоящото производство.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заявление обр. А4 вх. № 20260814110155 / 14.08.2026г. упълномощен адвокат е поискал вписване на промени свързани с прехвърлянето на дружествените дялове на „ДЕЛОЙТ ОДИТ“ ООД. Като прехвърлител е посочено лицето А.Х., държава: Пакистан, а като правоприемник- Г.М., държава Унгария. За тези обстоятелства към заявлението са представени съответните документи. Желаещият да закупи всички 126 дяла на стойност 1260 лв. и да встъпи като съдружник в дружеството Г.М. е изразил това намерение в молба по чл. 122 ТЗ от 02.03.2026 г. Предвид обстоятелството, че той е действал чрез пълномощник е представено пълномощно, което съдържа овластяване за придобиване на дяловете, което е с нотариална заверка на подписа от нотариус от гр.Будапеща, Унгария, като е представен и превод на български език от това пълномощно.

Прехвърлителят също е действал чрез пълномощник, за което свидетелства представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от румънски нотариус с район на действие - гр. Букурещ, отново с превод на български език.

Решението за приемането на нов съдружник, съответно и за прехвърлянето на всички дялове на дружеството, е обективирано в протокол от неприсъствени решения на съдружниците от 02.03.2026 г., в който се съдържа съгласието на всички съдружници за извършване на промените.

Самото прехвърляне е извършено чрез договор за прехвърляне на дялове от 04.03.2026 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието от помощник на нотариус В.М., с район СРС, рег. № 053 към НК. Със същото заявление е поискано и отразяване на актуализирания капитал на дружеството поради превалутирането му в евро.

Във връзка с това заявление е постановен обжалваният отказ. В него длъжностното лице е установило, че купувачът на дружествените дялове е представил пълномощно, което не е с нотариална заверка на подпис и съдържание, каквато форма се изисква за договора за прехвърлянето им 2 съгласно чл. 129 ТЗ, поради което не се установява законосъобразното възникване на исканите промени. Направило е извод за порок във възникването на представителната власт на представителя на правоприемника, който опорочава сделката по прехвърлянето на дяловете, а оттам и че не може да се впишат промените в регистъра.

Настоящият съд намира, че в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ законодателят изчерпателно е предвидил обхвата на проверката, която регистърният орган е длъжен да извърши, за да впише или да откаже вписване в регистърното производство. Същата проверка съдът дължи и в настоящото производство. В чл. 21, т. 4 и т. 5 ЗТРРЮЛНЦ е уредено задължение длъжностното лице по регистрацията да установи, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съобразно тези документи. Това означава, че длъжностното лице по регистрацията и съответно съдът следва да провери и наличието на изискуемата се форма и минимално изискуемото се съдържание на необходимите за възникване на вписваното обстоятелство сделки, включително упълномощителната сделка.

Във връзка с изложеното по-горе, на първо място следва да се посочи, че след законодателните изменения в ТЗ с ДВ бр. 105/2016 г. съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове се извършва с писмен договор, с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

Предвидената в закона форма на договора е форма за действителност, чието неспазване влече нищожността му. Спазването е необходимо и по отношение на съответните упълномощителни сделки. Тази специална форма за действителност представлява съвкупност от две отделни заверки – съответно на подписа на упълномощителя и на съдържанието на пълномощното, извършени от нотариуса в един и същи ден, като задължително регистърните им номера трябва да са два поредни. На практика едновременното удостоверяване на подписа и съдържанието на тези пълномощни се оформя в два щемпела с подпис и печат на нотариуса- единият за заверката на подписа, а другият- за заверката на съдържанието.

При заверка на съдържанието от нотариуса се съхранява екземпляр от документа, което има съществено доказателствено значение, тъй като доказва авторството му, факта, че е упражнен контрол за законосъобразност и идентичността с екземплярите от пълномощното, които ще се ползват на практика. Този режим в сравнение с предходния правен режим (който изискваше нотариално удостоверяване единствено на подписа), е по-тежък и по-усложнен. Същевременно следва да се има предвид, че макар при договора за прехвърляне на дружествени дялове нотариусът да заверява подписа и съдържанието на документа, не се касае за сделка, сключвана под формата на нотариален акт и не нотариусът прави преценка дали са изпълнени всички изисквания на закона за настъпване на нейния прехвърлителен ефект.

Преценката дали валидно са прехвърлени дружествените дялове се извършва в случая от длъжностното лице от АВ- ТР, което следва да се увери въз основа на представените документи, че е настъпила валидна промяна на 3 обстоятелствата. Безспорно е, че валидността на сделката, която е договор за прехвърляне на дружествени дялове, следва да се прецени към момента на сключването й, а той е 04.03.2026 г., т.е. след измененията в ТЗ.

На следващо място, трябва да се направи преценка и за спазването на императивната разпоредба на чл. 37 от ЗЗД, тъй като всяко отклонение от нея би довело до нищожност на пълномощното на основание липса на форма. По отношение на извършено от съдружник в търговско дружество упълномощаване за сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове е налице изискване за форма за действителност, уредена в императивната разпоредба на чл. 37 ЗЗД във вр. с чл. 129, ал. 2 ТЗ, съгласно която упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Следователно, за да е валидно упълномощителното изявление за упълномощаване на пълномощник да извърши сделка с транслативен ефект по отношение на собствеността върху дружествените дялове в „ДЕЛОЙТ ОДИТ“ ООД, същото следва да е в императивно законоустановената за това в материалния закон форма- чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 37 ЗЗД, а именно- с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Посоченото правило на чл. 37 ЗЗД е приложимо при заверка на пълномощните от български нотариус или от български консулски представител в чужбина, доколкото те са подчинени на българския закон.

Видно от представените в регистърното производство доказателства, пълномощното, с което пълномощникът на правоприемника на процесните дружествени дялове се легитимира при придобиването им, е с нотариална заверка, извършена в чужбина. От представеното пълномощно се установява, че нотариалното удостоверяване е извършено на 01.12.2025 г. в Будапеща, Унгария, като към същото е представен и превод на български език.

По отношение на това нотариално удостоверяване, извършено в чужбина от чужд нотариус, следва да се държи сметка за разпоредбата на чл. 61 КМЧП, която допуска алтернативно уреждане на формата на правните сделки с международен елемент – или от правото, което е приложимо към самата сделка (lex causae), или от правопорядъка на държавата по местоизвършване на сделката (lex loci actus).

Отделно, в чл. 98, ал. 5 КМЧП изрично е уредено, че за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.

При удостоверяването в чужбина на подписа на пълномощно за сключването на договор на територията на Република България, овластяването възниква по местоизвършване на едностранната сделка.

Представителната власт се поражда вследствие волеизявлението на представлявания, засвидетелствано съобразно приложимите към формата му законови изисквания.

4

В настоящия случай пълномощното на Г.М. е удостоверено от нотариус в Будапеща, Унгария, на 01.12.2025 г. Същото е представено в регистърното производство с превод на български език. Следователно е налице удостоверяване на волеизявлението на упълномощителя от компетентен орган на държавата по местоизвършване на едностранната сделка. Доколкото пълномощното е удостоверено от нотариус в Унгария, следва да се приеме, че формата на упълномощителната сделка е съобразена с изискванията на правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението, освен ако по делото не са налице данни, установяващи противното.

В случая такива данни не са установени. Не е установено и нотариалното удостоверяване, извършено на 01.12.2025 г. в Будапеща, да е извършено в нарушение на изискванията на унгарското право или че същото не удостоверява надлежно волеизявлението на упълномощителя. Поради това не може да бъде споделен изводът на длъжностното лице по регистрацията, че само поради липсата на нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното същото не отговаря на изискванията за форма, установени в чл. 37 ЗЗД.

Следователно представеното пълномощно не може да бъде прието за недействително единствено поради обстоятелството, че не е извършено нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието едновременно по смисъла на чл. 37 ЗЗД във вр. с чл. 129, ал. 2 ТЗ. При наличие на международен елемент формата на упълномощителната сделка може да бъде съобразена и с правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението, какъвто е настоящият случай.