Акт № 12939 от 10.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12939

Пловдив, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20267180702212 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

“А ЕНД ВИ – ТРАНС“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Марица, [улица], [ЕИК], представлявано от адвокат Г. М.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №****г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (СПП) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), [населено място], с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС (пътно превозно средство) ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО ЕДНА ГОДИНА, А ИМЕННО 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА“.

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност, като в жалбата се твърди липса на компетентност по отношение на издателя на оспорената заповед, представляващо индиция за нищожността на заповедта.

Ответникът- И. М. И.- началник на група в СПП в ОД на МВР – ***, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 17.07.2026г. по делото постъпва писмо с Вх.№15648 (лист 73) от ответника, в което е изразено становище за неоснователност на жалбата. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), прави възражение за прекомерност и моли да бъде присъден по-нисък размер на разноските в тази им част съобразно установения минимум в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.). На 05.08.2026г. по делото постъпва и становище с Вх.№16585 (лист 97) от ответника, в което отново възразява за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не дава заключение по жалбата.

На първо място следва да се напише, че в уводната част оспорената заповед (лист 8, 87) са посочени два броя ППС, съответно влекач “МАН ТГХ“, с Рег.№[рег. номер], както и прикачено към него полуремарке “Шмитц СПР24“, с Рег.№[рег. номер], като в диспозитива на заповедта няма изрично направено посочване на ППС-то, чиято регистрация се прекратява за срок от 6 месеца.

Пак според оспорената заповед, са отнети документи:

1) СРМПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средство) №****;

2) 1 БР. РЕГ. ТАБЕЛИ – [рег. номер].

Съгласно чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП, Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че обект на разглежданата ПАМ е ППС, представляващо полуремарке “Шмитц СПР24“, с Рег.№[рег. номер].

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 8) е получен на 13.07.2026г. от В. А. К.- управител на “А ЕНД ВИ – ТРАНС“ ООД, съгласно разпечатка от страницата на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) в интернет (листи 12-13, 84-85). От своя страна, жалбата (листи 2-5) постъпва в съда на 14.07.2026г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2026г., около 14:15ч. е извършена проверка от служители в ОД на МВР - Сливен, на място на АМ “Тракия“, км.265. В рамките на проверката е прието за установено, че С. В. В., [ЕГН], управлява в посока [населено място] състав от ППС, включващ товарен автомобил “МАН ТГХ“, с Рег.№[рег. номер], собственост на дружеството жалбоподател, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация Част І (голям талон) с №**** (лист 9), както и прикачено към него полуремарке “Шмитц СПР24“, с Рег.№[рег. номер], собственост на дружеството жалбоподател, според приетото по делото копие на Свидетелство за регистрация Част І (голям талон) с №****. При извършена проверка с РСОД (работна станция за отдалечен достъп) и справка с ОДЧ (оперативна дежурна част) е прието за установено, че СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозна средство) на водача С. В. е унищожено, за което по делото е приета нарочна справка за нарушител/водач, видно от която справка на В. е издадено СУМПС [номер] на 25.06.2021г., валидно до 25.06.2026г., със статус БДС (български документ за самоличност): УНИЩОЖЕН.

За установеното в рамките на проверката Г. Ц. Г.- мл. автоконтрольор в СПП в ОД на МВР - ***, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA АКТ №****г. (лист 86), с който деянието на С. В., изразяващо се в управление на състав от ППС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от С. В. са иззети като доказателства два броя регистрационни табели с №[рег. номер] и брой табела с №[рег. номер]; както и два броя СРМПС (вероятно част 2 (малък талон)), съответно с №*** и с №***.

Видно от съдържанието на акта, същият е подписан от С. В. за “нарушител“ и не са вписани възражения от негова страна.

Отново на 11.07.2026г. е издадена и оспорената заповед, като при така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на заявеното в жалбата.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, изречение 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министър на вътрешните работи се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г., считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Със Заповед №343з-2241 от 22.08.2025г. (листи 91-92) на директор на ОД на МВР – **** началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ (в ОД на МВР – ****) за територията на ОДМВР – *** са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5, б.“а” и т.6 от ЗДвП (точка І.1.6 от заповедта).

Според посоченото по-горе Становище с Вх.№16585 от 05.08.2026г. на ответника И., същият е началник на група РОПС (регистрация и отчет на пътнотранспортните средства) в СПП, отдел ОП (охранителна полиция) при ОЗМВР – ****.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално, териториално и йерархически компетентен орган, противно на изразеното съмнения в тази насока от жалбоподателя.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.

Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от ЗАНН. Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

Също така, според посочената по-горе справка за нарушител/водач, на С. В. В. е издадено СУМПС [номер] на 25.06.2021г., валидно до 25.06.2026г., със статус БДС: УНИЩОЖЕН.

В случая, обстоятелствата, че на 11.07.2026г. С. В. В. управлява състав от ППС, включващ товарен автомобил включващ товарен автомобил “МАН ТГХ“, с Рег.№[рег. номер], и прикачено към него полуремарке “Шмитц СПР24“, с Рег.№[рег. номер], които ППС-та са собственост на “А ЕНД ВИ – ТРАНС“ ООД, както и че В. не притежава СУМПС, респективно същият е неправоспособен водач, се явяват установени по делото, въз основа на приетите доказателства.

Съответно, на 11.07.2026г. е налице управление на МПС (състав от ППС) от лице, непритежаващо СУМПС, респективно неправоспособен водач, поради което е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.5 от ЗДвП, представляващо фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед.

Собственото на жалбоподателя “А ЕНД ВИ – ТРАНС“ ООД полуремарке “Шмитц СПР24“, с Рег.№[рег. номер], се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно това ППС, в състав с товарен автомобил “МАН ТГХ“, с Рег.№[рег. номер], е управлявано от неправоспособен водач.

А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателят “А ЕНД ВИ – ТРАНС“ ООД.

Разпечатката съдържа 44 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3e32e92-d1a4-4c4f-9459-51c7f9592eb2