Решение № 355 от 20.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1788/2025
- Вид
- Решение № 355
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за нормативните актове
- чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 140 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 355 гр. София, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000501788 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Столична община, с която обжалва решение № 1 425 от 14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1 2 136/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, в частта в която съдът е осъдил Столична община да заплати на Ц. З. С. сумата от 30 000, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане на непочистен заледен участък на тротоара на 09.12.2021 г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, осъдил е Столична община да заплати сумата от 1 980 лв., обезщетение за имуществени вреди по фактура № 7000041340/13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, осъдил е Столична Община да заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА на адвокат Я. С. сумата от 3 321.91 лв., адвокатско възнаграждение, осъдил е Столична община да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 545.81 лв., дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
В жалбата се твърди, че решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните доказателства и материалния закон. Развива доводи относно предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че съдът е приел, че следва да ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради 1 неизпълнение на задължение да осигури нормална и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. В тази връзка смята, че в първоинстанционното производство липсват безспорни доказателства, които да ангажират отговорността на ответника Столична община за обезщетяване на претендираните вреди, тъй като в производството изрично са оспорени твърденията, както относно мястото на настъпване на инцидента, така и неговия механизъм, поради което смята същите за недоказани в процеса. Прави анализ на събраните доказателства. Твърди, че дори и в хипотеза на наличие на неизправност на тротоарната настилка, смята че ищцата е допринесла за настъпване на твърдения инцидент. Оспорва твърдението, че неизправност на тротоара, респективно наличие на заледяване по него, е причина за настъпване на твърдения инцидент. Няма категорични данни в коя точно част на тротоара се е движила ищцата и дали вследствие на подхлъзване на непочистен лед е настъпило увреждането. Твърди, че необосновано съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си чрез активни действия да осигури нормална и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение, тъй като по делото не били ангажирани доказателства в тази насока. В тази връзка твърди, че съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, всички собственици, ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и здравето на преминаващите до сградите.
Твърди, че към датата на твърдяното от ищцата увреждане, Столична община е имала сключен договор № СОА17-ДГ55-166/28.04.2017 г. със „ЗМБГ“ АД за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на Столична община“ за район „Триадица“. Съгласно този договор задължение на фирмата изпълнител по време на снеговалеж е да обработва с подходящи смеси и механизирано да почиства от сняг уличните платна.
Оспорва определения от съда размер на вредите, като твърди, че същият е необоснован и неоснователен, евентуално изключително завишен и несъответстващ на претърпените болки, страдания и неудобства от ищцата. В тази връзка твърди, че липсват сведения за социалния живот и активностите на ищцата преди инцидента, за да бъде направено съпоставяне след него. Травмата й не е довела до загуба на трудови и социални умения и навици или до изменения в личността. Всички посочени в исковата молба твърдения остават само твърдения - недоказани са. Претърпените вреди следва да са реални и да са доказани с конкретни факти, а не да са предполагаеми и абстрактни. Развива доводи относно начина на определяне на размера на обезщетението, с оглед на установените от съдебната практика правила. Твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа към собственото си здраве, да бъде внимателна при своето придвижване и да отдава нужното внимание към собствената си безопасност. Ищцата се е движила в обичайна обстановка, по напълно познат маршрут и не е имало пречка, дори в хипотезата на наличие на заледяване, 2 същата да се придвижи нормално и да избегне подхлъзване, поради което несъмнено е налице принос на самата пострадала. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и необосновано, а при условията на евентуалност да се постанови решение, с което да намалите размера на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди съгласно събраните по делото доказателства, като отчетете наличие на съпричиняване, като претендира и сторените в двете съдебни производства разноски и юристконсултско възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба Ц. З. С. община редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и потвърди решението като претендира и разноски.
Третото лица помагач на страна на ответника „ЗМБГ“ ЕАД поддържа подадената въззивна жалба. Смята решението за неправилно, в частта, в която е уважен искът на ищцата срещу Столична Община, а определеният размер на обезщетението за изключително завишен и не съразмерен с твърдените, но останали недоказани в хода на делото, претърпени вреди, от ищцата. Твърди, че Столична община, респективно третото лице помагач по делото, нямат законово задължение да поддържат в зимни условия прилежащите територии - тротоари пред жилищните входове, а това е задължение на собствениците/ползвателите на сградата, произтичащо от императивната разпоредба на чл.
67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Смята, че не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като същият изисква противоправно деяние, а такова е деянието, което нарушава изрично формулирана в правна норма забрана, в не извършване на задължение, което съобразно правна норма е трябвало да бъде извършено, не осъществяване на поведение, което правна норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация. Твърди, че съгласно сключения договор, зимното поддържане се осъществява при необходимост и при възлагане. Ето защо моли съда да уважи въззивната жалба на ответника, като се постанови решение, с което се отмени атакуваното и предявеният иск се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в жалбата и като взе предвид събраните доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 1 425 от 14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1 2 136/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, че съдът е осъдил Столична община да заплати на Ц. З. С. сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане на непочистен заледен участък на тротоара на 09.12.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 3 отхвърлил е иска за горницата до пълния предявен размер от 46 000 лв. като неоснователен, осъдил е Столична община да заплати сумата от 1 980 лв., обезщетение за имуществени вреди по фактура № 7000041340/13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, осъдил е Столична община да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат Я. С. сумата от 3 321.91 лв., адвокатско възнаграждение, осъдил е Ц. З. С. да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на Столична община сумата от 135.06 лв., разноски и е осъдил Столична община да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 545.81 лв., дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
Не се спори, а се установява и от заключението на съдебно медицинската експертиза, че на Ц. З. С. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване пунктиформено на костите на дясна подбедрица - средна трета, причинило й трайно нарушение на движенията на десен долен крайник. В заключението си вещото лице обосновава е извод, че травматичното увреждане кореспондира с механизма на настъпване на увредата - падане от собствен ръст върху заледен участък, както и че е извършено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Посочено е от вещото лице, че обичайният възстановителен период е около 4-5 месеца, както и че към настоящият момент ищцата се оплаква от периодични болки в мястото на счупването, при интензивно натоварване, промени във времето, тръпнене на крайника при продължително стоене права.
Вещото лице е обосновало извод за наличие на известен дефицит в коляното и глезена, което е рехабилитационен проблем. Прави извод в заключението, че извършените разходи са необходими за лечение на получената травматична увреда.
Не се спори, а се установява и от представената фактура №
7000041340/13.12.2021 г., че ищцата е заплатила сумата от 1 980 лв., с включен ДДС за заключващ тибиален пирон с комплект винтове, титан.
Не се спори, а се установява и от справки на НИМХ, че на посочената дата е бил със снеговалеж, снежна покрива и влошени метеорологични условия.
В показанията си свидетелката В. Р. К. твърди, че първия месец ищцата изобщо не е ставала от леглото, а обслужването е поето от свидетеля. Твърди, че след извършен контролен преглед около 4-5 месеца е осъществявала придвижването с патерици, както и че през целия период е вземала болкоуспокояващи. Твърди, че ищцата се е увредила, не е могла да спи, станала е по-нервна, сприхава. Твърди, че е сега ищцата има проблеми с крака, когато трябва да ходи на по-голямо разстояние, получава се подуване и болка.
В показанията си свидетелката Т. В. С. твърди, че е свидетел на падането, като тротоара на мястото е не е като хората, дори и към настоящия момент не е направен. Твърди, че на мястото не е имало осветление, а мястото е в близост до игрище. Твърди, че времето е било студено, като впечатленията й са изградени на добро познаване на мястото ( 1-2 месечно минава от там).
От правна страна:
4 изводи:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни Предявени са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 46 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил на 09.12.2021 г. в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, в страни до бл. 35А, ъгълът образуван на Т- образното кръстовище от ул. „Червена роза“ и подхода за МПС, обслужващ бл. 35А инцидент, изразяващ се в подхлъзване и падане с оглед наличие на непочистен от снега и заледен тротоар, състоящ се от поставени плочки и за сумата от 1 980 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.