Решение № 24 от 10.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Перник, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.а П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Б.а П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720101957 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор против Й. Д. Г., ЕГН ********** от гр. *** Ищецът твърди, че ответникът е собственик на жилище в етажна собственост, с административен адрес: гр. *** Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща при равни части 1 стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена доставката. Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 292.82 лв. и клиентът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че 1 последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2019 г. до 16.03.2022 г. в размер на общо 43.94лв. Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 3732023 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че ответникът е подал възражение срещу нея.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 292.82 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия доставена в жилище с административен адрес: гр. ***през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху всяка просрочена вноска считано от 09.07.2019 г. до 16.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.02.2023 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 373/2023 г. по описа на Районен съд – Перник. Заявени са претенция за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 07.07.2023 г. В срок по чл.

131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 207/03.02.2023 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 373 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник срещу Й. Д. Г., ЕГН **********, за сумата 292,82 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“ 60/Б/89, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 43,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 16.03.2022 г., както и за сторените разноски.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 17.03.2023 г., който е депозирал възражение на 04.04.2023 г.

Указанията за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта са връчени на заявителя на 06.04.2023 г., който е депозирал исковата молба на 05.05.2023 г.

От представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.

От писмо с изх. № 20/МСИ-1150-1 от 03.10.2023 г. от Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“, с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 20.01.2017 г. ответникът е декларирал пред данъчната администрация, че с Б.а Й.а Д.а са съсобственици при квоти – ¾ ид.ч. за него и ¼ ид.ч. за Б.а Й.а Д.а, на недвижим имот, 2 представляващ жилище с адрес: гр.****. Към декларацията е представено удостоверение за наследници на Е.Б. Г.а, починала на 11.04.2016 г., съгласно което нейни наследници по закон са Й. Д. Г. - съпруг, и Б.а Й.а Д.а – дъщеря.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че „Топлофикация=Перник“ АД е подавала на ФДР „Директ“ ЕООД ежемесечно за разпределение нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи на абонатната станция, обслужваща СЕС на адрес: гр. ***, която общо по отчетни периоди 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – 30.04.2021 г., включени в процесния период, е идентична с отразената в изравнителните сметки. Изчислените от „Топлофикация-Перник“ ЕАД технологични разходи на абонатната станция са отразени помесечно и са за сметка на топлофикационното дружество. Технологичните разходи за абонатната стнация са изчислени от „ТоплофикацияПерник“ ЕАД съгласно приложението към Наредба 16-334/06.04.2007 г. и Наредба NE-РД04-1 за топлоснабдяването, като констатиранта от вещото лице разлика е незначителна.

Размерът на задължението за главница на ответника за процесния период само за отопление помесечно прогнозно след отчетните периоди по отчет на средствата за измерване в СЕС, изравняването по отчетни периоди съгласно изравнителните сметки, изготвени от ФДР и псравки от „Топлофикация-Перник“ АД, както и вноските за дялово разпределение е 292,82 лв. По справлка от „Директ“ ЕООД и проверка в електронния му регистър за жалби и възражения вещото лице е констатирало, че няма подадени възражения от ответника срещу изравнителните сметки. От ФДР са представени известия за връчени на представител на СЕС индивидуални изравнителни сметки на 29.07.2020 г. и 12.07.2021 г. Общият топломер като СТИ е освидетелстван по съответния ред през 2018 г. и 2020 г. и това е документирано със Свидетелство за метрологична проверка. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС съгласно сключен договор с „Техем Сървисис“ ЕООД на 04.12.2000 г. От „Топлофикация-Перник“ АД са представени договори на вещото лице, сключени между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД с подизпълнител „Директ“ ЕООД – офис гр. Перник, обслужваща сградата-етажна собственост през процесния период.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 292,82 лв. за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., а за законна лихва – 43,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 16.03.2022 г., 3 като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице отбелязва, че в счетоводството на ищцовото дружествто сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД – „Директ“ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. са въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия за исковия период.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника. С оглед изложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че по силата на договор за продажба на топлоенергия е доставил топлинна енергия в размер на претендираната стойност, дължима от ответника.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представената по делото декларация, ползваща се с материална доказателстввена сила относно неизгодните за ответника факти, съдът приема, че същият е собственик на ¾ ид.ч. от имот, находящ се на адрес: гр. ***

Предвид горното, следва, че за исковия период ищцовото дружество се е намирало в договорни отношения за продажба на топлинна енергия с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот при квота ¾ ид.ч.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата 4 вещ съразмерно с частта си.

От заключението на вещоот лице по допуснатата СТЕ се установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е на стойност 292,82 лв., от която, съобразно обема на правата си, ответникът дължи ¾, а именно сумата 219,61 лв.

По горните съображения, съдът достигна до извод, че искът за главница е основателен за сумата 219,61 лв., до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер 292,82 лв., като неоснователен.

Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.02.2023 г., до окончателното му изплащане.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .

Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, праводателят на ответника дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.