Решение № 30 от 30.01.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кърджали, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140100492 по описа за 2024 година

Ищецът е подал искова молба в съда с която сочи, че на 28.04.2021 г. бил сключил договор по реда на ЗПФУР с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/ 28.04.2021 г., по силата на който са му били предоставени в заем сума в размер на 3000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 0 % и годишен процент на разходите 49,66 % със срок за погасяване от 18 месеца. Сочи, че общата дължима сума по договора с предвидената възнаградителната лихва била в размер на 4050 лв. Твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс и бил изплатил от датата на усвояване на кредита 28.04.2021 г. до 08.07.2021 г. сума в размер на 3980.16 лв., с което предсрочно погасил съшият. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен и всичко платено над главницата в размер на 980.16 лв. (3980,16 лв.

- 3000 лв.) било платено без основание. Твърди, че в процесния договор за кредит била записана лихва в размер на 0 %, но въпреки това било записано в договора, че възнаградителната лихва за периода на договора била в размер на 1050 лв. Твърди, че това е грубо нарушение, като потребителят е въведен в заблуждение, поради несъответствие между посочения процент и крайния размер на възнаградителната лихва на дължимата, като по този начин не била спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК било основание за недействителност на договора за кредит. Твърди, че същата информация била посочена и в предоставената на клиента преддоговорна информация при сключване на процесния договор за кредит. Сочи, че 1 посочения ГПР в размер на 49,66 % не ставало ясно как е формиран, при положение, че в договора била записана възнаградителна лихва в размер на 0 %, поради което счита, че и ГПР не бил посочен в правилен размер, което било нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където съгласно чл.

22 ЗПК било основание за недействителност на договора за кредит. Моли, съдът да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/ 28.04.2021г., сключен между него и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като противоречащ на императивните разпоредби на ЗПК.

Моли да бъде осъден „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да му върне заплатените от него в периода от 28.04.2021 г. до 08.07.2021 г. суми без основание в общ размер на 980,16 лв., платени по нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/ 28.04.2021 г. Ищецът има и особено искане, в което моли на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от внасяне на такси и разноски в производството, тъй като не разполагал с достатъчно средства да ги заплати. Представя декларация за имотно и гражданско състояние. С Определение № *******/13.05.20 2024 г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца е освободен от внасяне на държавна такса и разноски.

В срока си за отговор по чл. 131 от ГПК ответника сочи, че между ищеца и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, е сключен Договор за потребителски кредит № *******/28.04.2021 г. Твърди, че по силата на договора бил отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 3000 лв. Сочи, че било уговорено това, че кредитополучателят бил длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита съгласно погасителен план, приложен към договора. Твърди, че ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 1050 лева, при ГПР в размер на 49.66%. относно сключване на процесния договор за кредит. Твърди, че Договорът бил сключен съгласно правилата па ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че ищецът бил попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на „Фератум България“ ЕООД с избрани от него параметри на кредита. Твърди, че след оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, искането било одобрено. Твърди, че на ищеца е бил 2 предоставен на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит (договор, общи условия), генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. Сочи, че в част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от договора било изрично посочено правото на отказ от кредита. Твърди, че Договорът бил сключен след изпращане от страна на ищеца на кратко текстово съобщение по телефона, че бил съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. Твърди, че в договора противно на твърдяното в исковата молба, била посочена лихва, лихвен процент и ГПР. Сочи, че представения с исковата молба препис от договор не бил идентичен с наличния при „Фератум България“ ЕООД договор за кредит. Твърди, че е възможно посоченото от ищеца да било следствие на техническа грешка при последващо достъпване на договора в акаунта му, но ищецът бил дал съгласие по изпратен не му договор с уговорена договорна лихва. Сочи, че предоставен бил на ищеца погасителен план, с който ищецът се бил съгласил. Твърди, че на ищеца бил предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Сочи, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да бил обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че тази информация се предоставяла във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Сочи, че такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се бил запознал. Твърди, че предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за кредит ясно била посочена общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца, съответно по пера главница и лихва. Сочи, че следователно, за ищеца била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той следвало да върне, с оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването. Моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли да бъдат присъдени на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 3

200599406, направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са: установителен иск, за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК – поради нарушаване на императивни правни норми и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 980.16 лева, платена от ищеца в полза на ответника при липса на основание във връзка с процесния договор.

С исковата молба по делото е представен сключен между ищеца кредитополучател и кредитодателя „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 28.04.2021 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 3000.00 лева. С договора длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 4050.00 лева, включваща главница от 3000.00 лева и лихва в общ размер на 1050.00 лева при посочен лихвен процент от 0%, на 18 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата 28.05.2021 г. Съгласно чл. 9.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, потребителският кредит се издължава на месечни погасителни вноски, дължими на падежни дати (дати на плащане), посочени в погасителния план. Съгласно преддоговорната информация срокът на договора за кредит е 18 месеца. В погасителния план към договора вноските са посочени с различни размери и различни падежи, като първата от тях е на 28.05.2021 г., а последната - на 20.10.2022 г. Съгласно чл. 8.2 от Общите условия лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Не се спори, че заемната сума е усвоена изцяло. Аргументът за нищожност на договора според ищеца е, че посоченият ГПР в размер на 49,66 % не става ясно как е формиран, при положение, че в неговия екземпляр на договора е записана лихва в размер на 0%, и въпреки това възнаградителната лихва е в размер на 1050 лева, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. С отговора на исковата молба ответникът е представил също екземпляр от договора, в който е посочена лихва в размер на 4

23.33 %. С молба вх. № *******/05.12.2024 г. процесуалният представител на ищеца заявява, че оспорва този договор в частта, в която е посочен процентът на възнаградителната лихва, тъй като реално приложеният годишен лихвен процент е около 40 %.

По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищцата избрала като обезпечение поръчителство с посоченото от ответника дружество „Ferratum Bank“. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, относно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 5 от посочения договор. Разпоредбата на чл. 5 от договора за кредит, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с „Ferratum Bank“ (което дружество е предварително одобрено от самия кредитор). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 5 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Тоест, кредиторът цели да "насочи" длъжника към единствената форма на обезпечение, която той обективно би одобрил - поръчителство от „Ferratum Bank“. Предвид 5 изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с „Ferratum Bank“ е сигурен, тъй като предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс.

В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора, като с одобряването на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени от кредитополучателя или от поръчителя.

В същия се съдържа и изявление, че кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи, както предложеното юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите условия е предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и предложеното обезпечение. За да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: обезпечение, предоставено от гарантюридическо или физическо лице, одобрено от Фератум България и обезпечение от поръчител-физическо лице, избран от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът избрал като обезпечение поръчителство с посоченото от ответника дружество „Ferratum Bank“.