Решение № 1158 от 25.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. Бургас, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СТА. Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120107192 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД) против А. Г. А., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 470.74 лв. - сбор от стойността на абонаментни такси и предоставени услуги, дължими за периода от 20.06.2020 год. до 19.09.2020 год. по сключени между страните договори за мобилни услуги с предпочетени номера +* от 04.06.2020 год. и +* от 08.11.2019 год., допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги с предпочетени номера +* от 24.07.2019 год., +* от 04.06.2020 год. и +* от 13.01.2019 год.; 1621.64 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски по сключени между страните договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари от 04.06.2020 год., 08.11.2019 год., 24.07.2019 год. и 22.09.2018 год.; 966.52 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг, както и законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 25.08.2022 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 5434/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищцовото дружество не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му представител поддържа исковете с нарочна молба, излага съображения по същество и моли за присъждане на деловодните разноски.

Особеният представител на ответницата е депозирал отговор по реда на чл.131 ит ГПК, оспорвайки предявените искове.

Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им 1 основание е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти по спора:

По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 25.08.2022 год., по ч.гр.д. № 5434/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми.

Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му се съдържат сключените между страните договори за мобилни услуги и за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари, както следва:

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 04.06.2020 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 12.99 лв., като с договори за лизинг, сключени на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, й е предоставил ползването на мобилно устройство “TCL 10L 64 GB, Dual Blue+55Android TV”, за срок от 23 месеца (до 04.05.2022 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 48.99 лв. както и базови аксесоари срещу месечни вноски от 1.96 лв.

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 08.11.2019 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+ с неограничени минути“, срещу месечна такса от 27.99 лв., като с договор за лизинг, сключен на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, й е предоставил ползването на мобилно устройство “Alcatel 3X 2019 Black+Thomson 43 SmartTV”, за срок от 23 месеца (до 08.10.2021 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 29.99 лв.

С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 24.07.2019 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+33.99“, срещу месечна такса от 29.99 лв., като с договори за лизинг, сключени на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, й е предоставил ползването на мобилно устройство “Samsung Galaxy A10 32 GB Dual Blue”, за срок от 23 месеца (до 24.06.2021 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 3.29 лв. и първоначална вноска от 65 лв., както и базови аксесоари срещу месечни вноски от 2.39 лв.

С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 04.06.2020 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 33.99 лв., като с договори за лизинг, сключени на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, й е предоставил ползването на мобилно устройство “Samsung Galaxy A10 32 GB Dual Blаck”, за срок от 23 месеца (до 04.05.2022 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 2.99 лв., както и базови аксесоари срещу месечни 2 вноски от 1.87 лв.

За предоставеното по този договор устройство е бил сключен застрахователен договор с едномесечен срок на покритие, който се е подновявал срещу плащане на месечна застрахователна премия от 5.99 лв.

Към този договор за мобилни услуги е имало сключен и предходен договор за лизинг - от 22.09.2018 год., по силата на който операторът е предоставил на ответницата за ползване мобилно устройство “Samsung Galaxy A8 Gold”, за срок от 23 месеца (до 22.08.2020 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 29.99 лв.

С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 13.01.2019 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал 30.99 с допълнителни 6000 МВ“, срещу месечна такса от 30.99 лв., като с договор за лизинг, сключен на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, й е предоставил ползването на мобилно устройство “Samsung Galaxy A6 Plus Blаck”, за срок от 23 месеца (до 13.12.2020 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 29.99 лв.

С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите вноски да се извършва на 20-то число на всеки месец, както и дължимост на неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилните уствойства и аксесоарите, при лизинговите цени с отстъпка.

Към заявлението са представени и 4 бр.фактури със справки за потребление, неподписани за получател на услугата, с начислени такси, задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 20.06.2020 год. до 19.10.2020 год., с 15-дневен срок за заплащане на сумите по тях.

При така установените факти, исковете се явяват частично неоснователни.

Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.

Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за неплащането им от страна на ответницата, би бил показателен за изправността на оператора и рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да е удостоверил с подписа си, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на 3 потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси, остана недоказано.

Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са неподписани от ответницата, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.

Освен това, в общите условия към договорите за лизинг (чл.11, ал.1 от същите) изрично е записано, че лизингодателят-оператор може да развали договорите за лизинг при неизпълнение от страна на лизингополучателя-абонат на договорите за мобилни услуги, сключени между тях, с дължимост на неустойка в размер на оставащите лизингови вноски.

Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е възпроизведена и в индивидуалните договори за мобилни услуги, но и в двата случая дължимостта на последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори хипотетично да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на оператора по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена претендираната неустойка за предоставените мобилни устройства с отстъпки, в хипотезата на разваляне на договорите за мобилни услуги.

В обобщение - исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, защото не се доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват.

Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си за неустойки, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.

Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителятответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.

При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги и неустойки се явяват недоказани, а оттам неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят.

Не така стоят нещата с претенциите за неплатени лизингови вносики за предоставени мобилни устройства и базови аксесоари - в горецитираните договори за 4 лизинг (чл.4 от същите) се съдържа потвърждение на абоната, че е получил лизинговите вещи - мобилни устройства и аксесоари, срещу там описаната лизингова цена. Липсват доказателства ответницата да е върнала вещите, отдадени й на лизинг или да е развалила лизинговите договори преди изтичане на срока. Няма доказателства и да е заплатила лизинговите вноски, още повече, че техните падежи по всички договори са настъпили преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, затова искът за заплащането им следва да се уважи.

Това има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за законната лихва, начислена сбора от неплатените лизингови вноски, начиная от предявяване на иска – 25.08.2022 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски, които за настоящото производство са в размер на 191.47 лв., в т.ч. държавна такса и депозит за особен представител, с изключение на адвокатския хонорар, поради липсата на договор, респ. други доказателства, установяващи уговарянето на такъв в претендирания размер, а оттам - и заплащането му, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв. и ТР 6/2013 год., ВКС.