Решение № 283 от 03.10.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Перник, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500592 по описа за 2021 година при участието на секретаря КАТЯ СТАНОВЕВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 529 / 2021 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: 1.Б. К. Г. от *** и

2.Л. Б. Г. от *** ,

ЧРЕЗ адвокат пълномощника им Р. К. от АК град *** със съдебен адрес ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 46 от 23.07.2021 година, постановено по гражданско дело № 431 / 2019 г. по описа на Районен съд – Брезник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск..

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото първоинстанционния съд е формирал изводите си, без те да се основават на събраните доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, писмени и устни такива и направените експертизи по никакъв начин не се доказало, че въпросната част от недвижим имот е тяхна и те трябва да предявяват претенции за нея.

1

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите са подали отговор на въззивната жалба, с който молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, като бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, тъй като по безспорен начин се било доказало, че са собственици на придаваемо към техния парцел място по силата на приложената дворищна регулация и следователно ответниците трябвало да предадат владението върху процесното място и да премахнат поставената от тях ограда и оранжерия

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено обжалваното решение.

Претендира присъждането на разноски направени пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена въззивна жалбата, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Безспорно било установено, че дворищната регулация била приложена, поради което ищците се легитимирали като собственици на придаваемото място. По делото се установило, че жалбоподателите пречат неоснователно на упражняването на право на собственост в пълен обем.

Претендира присъждането на разноски направени пред настоящата инстанция, по представения списък по чл.80 от ГПК

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 46/23.07.2021г. по гр.д. № 431/2019г. по описа на Районен съд Брезник, първоинстанционния съд e признал за установено по отношение на ответниците Б.

К. Г., ЕГН:********** и Л. Б. Г., ЕГН:********** и двамата с адрес: ***, че ищцата И. М.

К. – Л., ЕГН:********** и В. С. Л., ЕГН:********** и двамата с адрес: *** са собственици, по силата на отчуждително действие на заповед № *** от *** на кмета на община Брезник по чл. 98 от ЗТСУ/отм./, на имот с площ от 92 кв. м., представляващ придаваемо място от имот с планоснимачен № ***, към урегулиран поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, представляващ според действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 263 и 278 от 1938 г. и изменен със Заповед № ***/*** УПИ ***, кв. *, целият с площ от 503 кв. м., при граници на целия парцел: УПИ ***, улица, УПИ *** и улица с о. т.

13 – 16 и при граници на продаваемото място: от запад и северозапад - УПИ ***, от юг и югоизток- останалата част от собствения на ищците УПИ *** и от североизток – улица, обозначено със синя линия на скица – приложение № 3 към заключението на съдебно техническата експертиза, с вх. № 751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена между буквите АБВА, която скица, преподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение, като е осъдил ответниците да предадат владението на ищците върху процесния имот.

Осъдил е ответниците Б. К. Г., ЕГН:********** и Л. Б. Г., ЕГН:********** и двамата с адрес: *** да премахнат, на основание чл. 109 ЗС, поставената в придаваемо място, представляващо част от УПИ ***, кв. * по РП на селото ограда, както и на изградената оранжерия в същата част от имота.

За да се произнесе първоинстанционният съд приел, че от приложеното по делото като доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № **, т. *, рег.

2

№ **, дело № 41 от 07.02.2008г., се установявало, че ищците са придобили собствеността върху УПИ, находящ се в с. ***, общ. ***, с площ 503кв.м., съставляващ парцел *** в квартал * по плана на селото, заедно с построената върху парцела сграда при съседи: И.А., улица, В.П. и река и при граници по скица: улица с о.т. 15-16, парцел ***, река и парцел ***, в кв. * по регулационния план на селото.

С нотариален акт № **, т. *, рег. № **, д. № 38 от 07.02.2008г. на Е.М.- Съдия по вписванията при РС – Брезник е констатирано придобиването по силата на регулацията на собствеността върху придаваемото се от имот планоснимачен № *** към УПИ ***, кв. *, празно дворно място с площ от 66кв. м., което също било придобито от ищците при извършване покупко – продажбата на парцела.

От приложеното по делото като доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и делба № **, т. ***, дело № 966 от 08.06.1990г. на В.Я.- нотариус при ПРС, се установявало, че ответницата - Ц.Б.Б. е собственик на дворно урегулирано място от 621 кв. м., образуващо парцел ***, в кв. * по регулационния план на с.

***, при граници: улица, В.П., дере и Б.Д., заедно с построената в това място масивна сграда от 43 кв.м. застроена площ.

От показанията на свидетелите Д.И.Х., Д.О.Г. и Б.А.Д./посочени от ищците/, установил че откакто ищците били закупили имот в с. *** през 2008г. имало спорове за границата между двата имота с ответницата. Предприели действия за заснемане на границата между двата имота, но ответницата изваждала колчетата и отказвала да премести оградата, както и изградила в процесното място зеленчукова оранжерия.

От показанията на свидетелите Б. Г. К. - съпруг на починалата в хода на производството ответница, Р.С.М. и Г.М.М./посочени от ответницата/, разпитани в с. з. на 08.07.20120., установил, че мястото, което е собственост на ответницата- парцел ***, в кв. * по регулационния план на с. *** било владяно и ползвано в годините назад именно от ответницата и нейното семейство и именно в тези граници, като оградата между двата процесни парцела била същата, която е съществувала при закупуването на имота от ответниците през 2008г. Относно предприетите геодезически заснемания, св. Б. К. заявил, че той бил извадил колчето и същото било извършено без знанието на ответница.

От заключението на вещото лице Р. М. Г. установил, че има разлика между регулационната линия между УПИ ***, собственост на ищците и УПИ ***- собственост на ответницата и съществуващата на място ограда. Оградата не била поставена на място съгласно регулационните предвиждания и притежаваните документи за собственост. И двете страни притежавали документи за собственост за урегулирани поземлени имоти, поради което оградата между УПИ ***- собственост на ищците и УПИ ***- собственост на ответницата, трябвало да е съгласно данните от регулационния план. Частта от УПИ ***, която била заградена от ответницата към УПИ ***а била с площ 92 кв. м. Вещото лице отразило на приложената скица към заключението в контур границата между УПИ ***, кв. * – собственост на ищците и УПИ ***, кв. *- собственост на ответницата, която минавала по линията между буквите АБ. Съпоставяйки данните от регулационния план и кадастралната 3 карта установило, че УПИ ***, кв. * от регулационния план попада с 439 кв.м. в поземлен имот с идентификатор *** е с 92 кв.м. в поземлен имот с идентификатор ***. В допълнителното заключение, в.л. посочило, че съгласно регулационния план на с. ***, общ. ***, одобрен със Заповед № 278/1938г. за уличната регулация и Заповед № 263/1938г. за дворищната регулация, изменена със Заповед № *** от ***, от имот пл. № *** се предвижда придаваемо място към УПИ ***, кв. *. След сканиране и графично оцифряване и изчисление на кадастралния и регулационния план се констатирало, че това придаваемо място е с площ 92 кв.м. На приложената към основното заключение скица /л. 67 от делото/ била показана в контура между буквите АБВ. Разликата между цитираните 66 кв.м. до 92 кв.м. или 26 кв. м. се дължала най вероятно на неточно изчисление.

По делото от прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, се установявало, подписът, положен след цифра „1“ в Декларация, подадена от името на Б.А.Д. и Г.А.В., със заверка на кмета на с. *** Ц.Г.А. не е изпълнен от Б.А.Д..

С оглед изложеното първоинстанционният съд приел, че след като ищците се легитимират на валидно правно основание за собственици на УПИ ***, то следвало, че са собственици и на процесната част, с площ от 92 кв. м.

По делото не било спорно, че процесната част от имота, с площ от 92 кв. м се владее от ответниците, които не били доказали наличие на основание да упражняват фактическа власт върху вещта. Ето защо намерил, че предявения иск по чл. 108 ЗС е основателен и го уважил.

По иска за иска за осъждане на ответниците да премахнат оградата между двата имота, тъй като, съществуващата ограда между имотите не съответствала на границата между тях по регулационния план и имало навлизане в имота на ищците от страна на ответниците, както и на изградената оранжерия в същата част от имота, приел иска основателен и го уважил.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия при Районен съд - Брезник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Настоящият съдебен състав, преценявайки изложените и от двете страни доводи, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка всички релевантни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото е образувано по иск за собственост на реална част от поземлен имот с площ от 66 кв.м. / изменени в хода на производството с протоколно 4 определение от 28.04.2021г. с площ от 92 кв.м./ Ищците в качеството си на собственици по силата на договор за покупко продажба на имот УПИ, находящ се в с. ***, общ. ***, с площ 503кв.м., съставляващ парцел *** в квартал * по плана на селото, заедно с построената върху парцела сграда при съседи: И.А., улица, В.П. и река и при граници по скица: улица с о.т. 1516, парцел ***, река и парцел ***, в кв. * по регулационния план на селото, твърдят че ответницата / починала в хода на производството /, собственик на съседния имот придобит по наследство и делба представляващ дворно урегулирано място от 621 кв. м., образуващо парцел ***, в кв. * по регулационния план на с. ***, при граници: улица, В.П., дере и Б.Д., заедно с построената в това място масивна сграда от 43 кв.м. застроена площ, неправомерно е поставила ограда, която навлизала в техния имот и не съвпадала с регулационната линия на парцела, като по този начин завзела, част от имота с площ от 66 кв.м. / изменени в хода на производството с протоколно определение от 28.04.2021г. с площ от 92 кв.м./, която част е отразена със синя линия на скица – приложение № 3 към заключението на съдебно техническата експертиза, с вх. № 751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена между буквите АБВА, като се иска предаване на владението върху процесната част, както и прекратяване на неоснователните действия – изразяващи се в премахване за своя сметка на поставената ограда, както и изградената оранжерия. В исковата молба са наведени твърдения, че не е отразена действителната регулационна граница между съседните имоти – техния и на ответницата, поради което бил изработен проект за изменение на кадастрална карта на с. *** с цел отстранявана на непълноти и грешки на поземлен имот с идентификатор № 063313.501.355 съгласно одобрената кадастрална карта на с. *** със Заповед № РД-18-1523/24.08.2019г. Срещу исканото изменение в СГКК – гр. Перник било постъпило възражение от ответницата Ц.Б., с твърдение, че е налице спор за материално право относно границите между нея и ищците