Определение № 1920 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1920 гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20258002100156 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 181 от 01.08.2024 г. по в.гр. д. № 163/2024 г. на АС – Велико Търново, с което е отхвърлен иск по чл. 439 ГПК.

Жалбоподателят С. Г. Г., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради нарушение на процесуалните правила.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил решение № 383/16.10.2023 година по гр. д. № 130/2022 година на ОС – Плевен, е отхвърлил предявените от С. Г. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че С. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4840/24.10.2010 година и изпълнителен лист от 12.01.2011 година, издадени по ч. гр. д. № 6850/2010 година по описа на РС - Плевен, общо в размер на 34 976.87 евро, от които: 32 023.18 евро – главница, 2 706.36 евро – лихва за забава от 12.10.2009 година до 19.10.2010 година; 93.07 евро – санкционна лихва за периода 12.10.2009 година – 19.10.2010 година;

1

154.26 евро – годишна такса от 12.10.2009 година до 19.10.2010 година, законна лихва върху главницата от 19.10.2010 година до изплащане на вземането, както и 1 368.18 лева – разноски по делото, прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 30.06.2016 година, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 660/2021 година и на прекратеното изпълнително дело № 980/2011 година, двете по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 831, с район на действие – Окръжен съд Русе, поради погасяването им по давност.

Установено е, че по ч. гр. д. № 6850/2010 година на РС - Плевен и шздодино издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 12.01.2011 година, с които С. Г. и В. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД суми в размер на 34 976.87 евро, от които: 32 023.18 евро – главница, 2 706.36 евро – лихва за забава от 12.10.2009 г. до 19.10.2010 г.; 93.07 евро – санкционна лихва за периода 12.10.2009 г. – 19.10.2010 г.; 154.26 евро – годишна такса от 12.10.2009 г. до 19.10.2010 г., законна лихва върху главницата от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и 1 368.18 лева – разноски по делото.

Установено е, че въз основа на изпълнителния лист по молба на „Банка Пиреос България“ АД е образувано изпълнително дело № 20118310400980 по описа на частен съдебен изпълнител М. М. с рег. № 831 в Камарата на ЧСИ.

Констатирано е, че след сключен на 30.06.2016г. договор за цесия между „Банка Пиреос България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД последното е конституирано като взискател по изпълнителното дело № 20118310400980 на 5.10.2016 година.

Установеное, че с Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 07.09.2021г. ЧСИ М. М. е прекратила образуваното пред нея изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателите, между които е и „ЕОС Матрикс“ ЕООД , не са поискали извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Установено е, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 31.08.2016 година, когато е преведена сума по сметката на ЧСИ в размер на 114,36лева, което е видно и от отбелязването на изпълнителния лист.

Констатироно е, че въз основа на посочените заповед за изпълнение, изпълнителен лист и договора за прехвърляне на вземане по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 7.09.2021 година отново при ЧСИ М. М. е образувано изпълнително дело № 20218310400660 с длъжници С. Г. и В. Ц., като с молбата за образуване на изпълнителното производство е направено и искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците.

Въззивният съд , при така установените обстоятелства по делото, е приел, че петгодишният срок от последното изпълнително действие, прекъсващо давността е извършенона 31.08.2016 година, не е изтекъл на 31.08.2021 година , т.е.една седмица преди 07.09.2021 година, на която дата е образувано второто изпълнително дело, тъй като по време на извънредното положение давностният срок е спрял да тече - чл. 3, точка 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, и за преодоляване на последиците (заглавие допълнено – ДВ, бр. 44/2020 година, в сила от 14.05.2020 година) , за периода 13.03.2020 2 година –20.05.2020 година.

Съдът е изложил съображения за това , че в случия настъпилата перемпцията е без правно значение за давността. Посочено е, че правните последици на перемпцията и давността са различни – давността изключва принудителното изпълнение (длъжникът не може да се позове на давността пред съдебния изпълнител и последният няма възможност да я зачете); перемпцията не изключва принудителното изпълнение, а предполага неудовлетворена нужда от такова (в този смисъл решение № 37/24.02.2021 година по дело № 1747/2020 година, IV г. о. на Върховния касационен съд на Република България).

Прието е, че погасителната давност е прекъсната прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Длъжник по изпълнително дело № 20218310400660 по описа на частен съдебен изпълнител, с район на действие – Окръжен съд Русе, е не само ищцата, но и В. Ц., чийто адрес е в [населено място]. Осъждането им е при условията на солидарност и въз основа на издадения изпълнителен лист се образува едно изпълнително дело. Съдът е приел, че в молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е инициирано изпълнително дело № 20218310400660 по описа на частен съдебен изпълнител М., с район на действие – Окръжен съд Русе, е посочен способ на изпълнение – запор на банкови сметки на длъжниците и за наложени такива в „ Първа инвестиционна банка“ АД, с което е прекъснато течението на давностния срок.От този момент насетне е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предявяване на иска на 21.02.2022г., поради което ищцата дължи сумите, по които е образувано изпълнителното дело и предявеният от нея иск като неоснователен е отхвърлен.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: следва ли съдът да вземе под внимание оценката, която страните правят на събраните доказателства и правните им доводи, при положение, че същите са изложени в подадена в срок писмена защита, но не са изложени в писмен отговор на въззивната жалба, респективно преклудира ли се правото на въззиваемия да изрази становище по доказателства и да наведе правни доводи с изтичане на срока за писмен отговор на въззивната жалба, за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доводи и доказателства относими към изясняване на спора, законосъобразни, валидни и годни да прекъснат погасителната давност ли са действията извършени по изпълнителното дело, образувано в нарушение на правилата на местната подсъдност(пред местно некомпетентен ЧСИ), изпълнителните действия по недопустимо изпълнително производство могат ли да бъдат, поправени, респ. пораждат ли правно действие, може ли съдебен изпълните, когато е сезиран с молба за изпълнение, по която не е компетентен, служебно да препрати на компетентен съдебен изпълнител, приложима ли е към изпълнителното производство нормата на чл.116 ГПК и как следва да постъпи ЧСИ при длъжници с постоянен адрес в различни съдебни райони, постановление за прекратяване поради настъпила перемпция подлежи на обжалване, както всички прекратителни постановления, респективно при сезиране с жалба подлежи на проверка по реда на 3 инстанционния контрол дали е правилна или не е констатацията на съдебния изпълнител, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради което в този случай допустимо ли е образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, който е приложен по предходно изпълнително дело, по което все още не е влязло в сила постановелението, с което съдебният изпълнител е приел, че са налице основанията по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и по тази причина е прекратил производството по делото и валидни и годни да прекъснат погасителната давност ли са действията по новообразуваното дело, може ли съдът да приложи конкретно основание за спиране /прекасване на давността без страната да се е позовала на него. Поддържа , че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и по чл.280, ал.2 ГПК-решението е очевидно неправилно.

Настоящият състав намира ,че не следва да се допуска касационно обжалване попоставените за разглеждане въпроси и на сочените основания.

По въпросите : следва ли съдът да вземе под внимание оценката, която страните правят на събраните доказателства и правните им доводи, при положение, че същите са изложени в подадена в срок писмена защита, но не са изложени в писмен отговор на въззивната жалба, респективно преклудира ли се правото на въззиваемия да изрази становище по доказателства и да наведе правни доводи с изтичане на срока за писмен отговор на въззивната жалба, за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доводи и доказателства относими към изясняване на спора, съдът е дал разрешение според практиката на ВКС. В практиката се приама, че въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими, надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства за изграждане на своите фактически и правни изводи, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние. Вслучая именно обсъждайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. валидността на действията по изпълнителното производство и годни ли са същите да прекъснат давността (дори и такова твърдение да не беше заявено в писмена защита), съдът на практика е формирал вътрешното си убеждение за неоснователност на предявения иск.

По въпросите относими към преценката при предявен иск по чл.439 ГПК кои действия са законосъобразни, валидни и годни да прекъснат погасителната давност по изпълнителното дело, въззивният съд също е дал разрешение всъответствие с практиката на ВКС и т.3 от ТД№2/2023г. ОСГТК ВКС, в която е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В практикатана ВКС, застъпена и в решение от 16.10.2024г. гр.д. № 274 по описа за 2023г.,четвърто г.о. на ВКС, се приема,че искът по чл.439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки и когато такъв факт е твърдение за изтекла погасителна давност, то разпоредбата на чл.117 ЗЗД се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

4

Приема се, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Посочва се, че търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита е установяване на погасяването на възможността за принудителното изпълнение на вземания, установени с влязло в сила съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение.