Решение № 175 от 18.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100502027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника В. Л. А., ЕГН:**********, чрез пълномощника му адв. Звезделина Неделчева против решение № 265 от 04.05.2025г. по гр.д. № 28/2025г. по описа на РС-Несебър, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че същият дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ***, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата общо в размер н а 3737.99 лв., представляваща сборна главница, от която сумата от 655.43 лв., дължими за аб. № 731218 по издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от 20.09.2019г. до 13.09.2022г., сумата 3082.56 лв., дължими за аб. № 731219 по издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от 06.06.2014г. до 13.09.2022г., както и сумата в размер на 853.82 лв., представляваща сбор от обезщетение за забавено плащане върху сборната главница, дължимо за периода от 26.10.2022г. до 03.10.2024г., от която сумата от 149.70 лв. за аб. № 731218 и сумата от 704.12 лв. за аб. № 731219, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 529 от 14.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1172/2024г. по описа на РС-Несебър.

Със същото решение въззивникът-ответник В. Л. А. е осъден да заплати на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД сумата общо в размер на 1

1349.52 лв., представляваща платени разноски в заповедното и исковото производство.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се твърди, че е неправилно, тъй като е поставено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата необоснованост. Счита, че по делото не е установено безспорно доставеното в имота количество вода, като заявява, че доколкото съдебно-техническата експертиза е установила, че през измервателните уреди на абоната е преминало 658 куб.м. вода, то основателно би било вземането на ищеца единствено за това потребление. Що се касае до начисленото от разпределение количество вода от 594.58 куб.м. съгласно изчисленията в експертизата възразява, че същото е в противоречие с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 /2004г.,още повече, че вещото лице е посочило, че причина за голямото количество е начисляването му за дълъг период от 8 години. Изразява се несъгласие с извода на съда, че с бездействието си ответника е допринесъл за начисленото голямо количество вода от разпределение. В тази връзка се сочи, че за периода от 06.06.2014г. до 13.09.2022г. ищецът е издал само 2 фактури през 2022г., като за времето преди това не е отчитал редовно показанията, т.е. касае се за бездействие на ответника, който с недобросъвестното си поведение черпи изгодни за себе си права. На следващо място се възразява против извода на съда за кредитиране на представените от ищеца фактури, въпреки, че не са подписани от ответника и нямат обвързваща доказателствена сила, още повече, че са оспорени от него. Счита се за неправилен и извода на първата инстанция за неоснователност на възражението за погасяване на вземанията на ищеца с тригодишна давност, като се сочи, че е недопустимо падежът на вземането да се отлага във времето с издаване на изходящ от ищеца едностранно изготвен от него документ, с което се твърди, че се нарушава равнопоставеността на страните и изискуемостта се поставя в зависимост от волята на ищеца. В тази връзка са наведени доводи за неравноправност на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК с мотив, че противоречи на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на т. 1б от Приложение към чл. 3 от Директивата, като се твърди, че ищецът не е спазил задължението си по чл. 31, ал. 1 от ОУ на ВиК да издава ежемесечно фактури. По тези съображения се твърди, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на месеца, за който се дължи сумата за потребената вода, от който момент започва да тече погасителната давност. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, чрез упълномощения си процесуален 2 представител –юрисконсулт Стаматов е депозирал писмена отговор, в който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Излага становище за неоснователност на доводите на въззивната страна за неправилно определяне на количеството на доставена вода в процесните обекти, като заявява, че същите са установени чрез реален електронен отчет, като данните са генерирани директно на измервателното устройство. На следващо място счита за правилен извода на съда, че начисленото количество питейна вода от разпределение е изчислена в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4/2004г., в т.ч. акцентира, че приетото на стр. 7 от заключението по СТЕ кореспондира с фактурираното количество. Заявява, че тъй като в случая за касае за имот за сезонно ползване, ВиК операторът няма задължение да извършва месечни отчети, освен това възразява, че именно потребителят не е осигурявал достъп за отчитане на измервателните уреди, като в тази връзка се позовава на приетите в първата инстанция протоколи за неосигурен достъп,съставени в изпълнение на разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004г. Счита за неоснователни доводите в жалбата за неравноправност на клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ на ВиК, като заявява, че същата установява необходимост от съдействие от страна на потребителите за отчитане на ползваните ВиК услуги, тъй като задължението за плащане възниква след надлежното установяване и фактуриране на ползваното количество вода, а в настоящия случай абонатът системно е отказвал достъп до водомера. Излага подробни и пространни съображения в подкрепа на становището си за неоснователност на доводите на въззивника за неравноправност клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ на ВиК. Що се касае до възраженията на абоната, че задължението му е погасено по давност, въззиваемото дружество счита, че в случая те са неоснователни, доколкото заповедното производство е образувано на 10.10.2024г., а началният момент на течение на давностния срок е от 26.10.2022г. - с изтичане на 30 дни от издаване на фактурата от 26.09.2022г. съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на ВиК. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лв.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд ищцовото дружество е предявило искове за приемане за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответника В. Л. А., че същият му дължи сумата сумата общо в размер на 3737.99 лева, от която сумата от 655.43 лева, дължими по аб. № 731218 по издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от 20.09.2019г. до 13.09.2022г. и 3082.56 лева, дължими по аб. № 731219 по издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от 06.06.2014г. до 13.09.2022г., сумата в размер на 853.82 лева, представляваща 3 обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 26.10.2022г. до 03.10.2024г., от която сумата от 149.70 лева по аб. № 731218 и сумата от 704.12 лева по аб. № 731219, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 10.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 529 от 14.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1172/2024г. по описа на РС-Несебър.

В исковата молба се твърди, че ответника се явява потребител по силата на чл.

3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г., тъй като е собственик на процесните водоснабдени имоти, като първият е находящ се в к.к. С. б., бл. Г. *, ет. *, ап. ***, за който е открита партида с абонатен номер ******, а вторият - водоснабден имот, находящ се в к.к. С. б., бл. Г. *, ет. 1, ап. ***, за който е открита партида с абонатен номер 731219. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършва по силата на Общи условия, одобрени от КЕВР, които са публично известни и публикувани на интернет в съответствие с чл. 23, ал. 4, изр. трето от ОУ и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4. Излага се, че за процесния период отчитането на водомерите на абоната се е извършвало по електронен път, чрез използването на мобилно устройство чрез сканиране на баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Посочва се също, че когато инкасаторът не е успял да влезе в имота, той набира на устройството режим „служебно отчитане“, като е налице и възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записва като „от клиента“.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Заявява, че ответникът е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В случая се твърди, че на ответника са издадени фактура № 0044113211 от 26.09.2022г. на стойност 655.43 лева за аб.№ 731218 и фактура № 0044113212 от 26.09.2022г. на стойност 3082.56 лева за аб.№ 731219, върху които се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури за периода от момента на падежа – 26.10.2022г. до 03.10.2024г. в общ размер на 853.82 лева, от която 149.70 лева по аб.№ 731218 и 704.12 лева по аб. №731219, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Тъй като тези задължения се твърди, че не са заплатени от ответника, а същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед по чл. 410 от ГПК се претендира установяване на тяхната дължимост чрез предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез адвокатския си представител е депозирал писмен отговор, в които е оспорил исковете. На първо място са наведени съображения, че ответникът няма качеството на потребител на доставени от ищцовото 4 дружество ВиК услуги, като оспорва наличието на облигационна връзка между страните, с мотив, че вече е разпоредил с процесните недвижими имоти преди датата на завеждане на настоящото дело. Възразява се също, че не са представени доказателства за реално доставена и консумирана вода за обектите за процесния период , както и, че не са съставяни карнети с показания за отчетената консумация на обекта за процесния период. В тази връзка се оспорват всички представени към исковата молба документи, като се възразява, че представените справки - извлечения от сметка и фактурите, съставени от ищеца не са годно доказателство относно задълженията на абоната. Оспорва се също, че начисленото количество вода не съответства на методиката по чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Oтветникът заявява, че не е получил фактурите, представени с исковата молба, поради което не е изпаднал в забава. Прави възражение за погасяване на сумите по давност на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД.