Решение № 227 от 21.09.2022, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Сливен, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Е. Г. Х. като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500311 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по д в е въззивни жалби против първоинстанционно решение № 184 от 18.03.2022 год.по гр.дело № 4342/ 2021г. на СлРС и против решение по чл. 247 от ГПК № 413 от 31.05.2022г.по гр.д.№ 4342/2021г . на СлРС.

С решение № 184 от 18.03.2022 год.по гр.дело № 4342/ 2021г. на СлРС е признато за установено по отношение на Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ***, К. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, *** и А. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ***, че Т. Т. Т. с ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. *** са собственици на 2.45 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящи се в югозападната част от имота; осъдени са Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ***, К. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, *** и А. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, *** да предадат на Т. Т. Т. с ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр Сливен, ул. *** владението върху 2.45 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящи се в югозападната част от имота; признато е за установено по отношение наВ. Д. Д. с ЕГН ********** 1 от гр. Сливен, *** A и З. С. Д. с ЕГН *** от гр. Сливен, *** А, че Т. Т. Т. с ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, ул. *** са собственици на 1 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот *** , находящи се в югоизточната част от имота; осъдени са В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, уг. „П." № 30 А и З. С. Д. с с ЕГН *** от гр. Сливен, *** А , да предадат на Т. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. *** владението върху 1 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот *** , находящ се в югоизточната част от имота; отхвърлен е предявеният ревандикационен иск и разликата от 3.45 кв. м. до претендираните 14 кв.м. като неоснователен; осъдени са Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. да съборят незаконна постройка с идентификатори № ***.2 и ***, долепена до северната стена на жилищна сграда на Т. Т. Т. и С. С. Т. в имот с идентификатор ***. и са присъдени разноските по делото.

С решение по чл. 247 от ГПК № 413 от 31.05.2022г.по гр.д.№ 4342/2021г. на СлРС съдът е оставил без уважение искането на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка чрез допълване на диспозитива по отношение на исковете по чл. 109 от ЗС, като неоснователно.

Против тези решения са постъпили две въззивни жалби – от първите трима ответници в първоинстанционното производство и от ищците в първоинстанционното производство. Постъпили са и писмени отговори на всяка от жалбите.

Първата въззивна жалба е подадена от първите трима ответници в първоинстанционното производство – Т. Т., К. В. и А. К..

С нея се атакува частично решение № 184 от 18.03.2022 год.по гр.дело № 4342/ 2021г. на СлРС – в уважителните спрямо тези ответници части.

Въззивниците твърдят, че в тях цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Заявяват, че като наследници на А. Т. са собственици на сгради с идентификатор ***.2 и ***.3, за които съдът се е разпоредил да бъдат съборени. Видно от доказателствата по делото, те се намират във вътрешността на имота и нямат обща граница с имота на ищците. Те са заснети на кадастралната и имат идентификатор и по никакъв начин не въздействат върху техния имот, не са и незаконни по смисъла на § 16 от ЗУТ. Още през 1972 г. А. Т., ползвайки двете съществуващи в имота сгради обозначени на КККР на гр. Сливен с идентификатори ***.2 и ***.3, е излял стоманобетонова плоча, която стъпва 20 см върху общия дувар на имота с този на ищците, като по този начин е обособена стопанска постройка. В.л.

2

И.И. е установило, че в момента тази стопанска постройка е под един общ многоскатен покрив с постройките с идентификатори ***.2 и ***.3. Това обстоятелство обаче не прави заснетите постройки не търпими строежи.

В случая в.л. е категорично, че като местоположение новоизградената постройка, която не е заснета на КККР на гр. Сливен, заключена между т. с № 1, 2, 3, 8, 9, 10, 11 и 12 по геодезическото заснемане на в.л. Ж. Ж., отговаря на изискванията на § 16 от ЗУТ. Становището на компетентния орган Община Сливен е, че сградите представляват търпими строежи по смисъла на ЗУТ. В. л. Ив. И. смята, че поради липсата на преграден про‐ тивопожарен зид и съгласие от страна на съседа неотразената сграда на КК не представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Въззивниците смятата, че дали отговаря на изискванията на ЗУТ като местоположение е от компетенциите на в.л., но дали се изисква съгласие от страна на съседа е изцяло юридически въпрос.

По-нататък в жалбата сочат, че съдът в мотивите към решението си се позовава на разрешението дадено в т. 4 от TP № 8 от 23.02.2016 г.по т.д.8/2014 г.на ОСГК на ВКС, допускащ иск за собственост върху реална част от ПИ, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като тази част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, дори да не е проведена адми‐ нистративната процедура по чл.53 ал. 1т. 1 от ЗКИР. Твърдят, чев същото решение ВКС постановява, че „при уважаването на предявен иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, като те следва да се съобразят от съда при произнасянето му, като в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собст‐ веност, а когато правния интерес за предявяването му произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи в какво се състои същата. Съдебното решение следва да бъде придружено от скица -проект, което ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра.“ Според ВКС, по изключение, правото на собственост се установява към минал момент, напр. хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ - предвид прякото отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно обезщетение на бившия собственик. Така въззивниците считат, че именно това не е изследвано по делото, защото съдът е сезиран с иск за собственост, като в хода на делото се е установила грешка в ка‐ дастралната карта, а в.л. Ж. Ж., като е констатирало това, е направило заснемане на имотите, каквото не е имало като поставена задача.

Извършеното от него заснемане не може да бъде предпоставка за изпълнение на задължението на съда да изследва и констатира непълнота и грешка в кадастралната карта, то само може да служи за сведение, което от своя страна да доведе до поискано заснемане от страните по делото за изясняване има ли грешка или непълнота на кадастралната карта.

3

Решаващият съд не е изложил мотиви относно това, одобреният регулационен план на гр. Сливен през 1982 г. приложен ли е съобразно тълкуването дадено с TP № 3 от 15.07.1993 г. по гр. дело № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и има ли той пряко отчуждително действие.

Въззивниците твърдят още, че техният наследодател е изградил част от бетоновата плоча на сграда си , която не е заснета на КК върху общия ограден зид на северна стена на сграда на ищците с идентификатор ***. Този ограден зид съгласно заключението на в.л. е около 60 см, а според констативният акт от 29.06.1993 год., представлява дувар /ограда от кирпич, камъни и дървени подпори/ между двата имота. Този дувар е използван за северна стена на изградената от ищците сграда, преустроена от наследодателя им от стопанска такава в жилищна сграда още през 1980 год. Следователно плочата, изградена ответниците не засяга по никакъв начин собствеността на ищците, тъй като изцяло попада в частта от оградата /1/2 от нея/, която е собственост на ответницитевъззивници.

Освен това, ако решаващият съд констатира, че е била допусната грешка изготвената КККР на гр. Сливен, то той трябва изрично да посочи към кой период е допусната тази грешка, имат ли следващите влезли след този период планове пряко отчуждително действие, приложени ли са и как точно трябва в случай, че констатира грешка трябва да се измени кадастралната карта, а това не е сторено в случая.

Що се отнася до иска по чл. 109 от ЗС , въззивниците заявяват, че той дава защита срещу всяко пряко ли косвено неоснователно въздействие , посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. В случая по делото не е доказано въздействие, ограничаване или друго накърняване на правото на собственост на ищците върху техния имот и върху жилищната им сграда. От 1993 год. липсва всякакво въздействие върху имота на ищците, когато последно наследодателят на ищците е претендирал за неоснователно въздействие върху имота му или накърняване и ограничаване на правото му на собственост и тази претенция е била отхвърлена като неосно вателна.

Ищците също се ползват от излятата плоча и тя не би могла в този случай да въздейства неблагоприятно върху упражняване правото им на соб ственост.

По-нататък въззивниците заявяват, че съдът не е изследвал посочените сгради с индентификатори *** .2 и ***.3, какви са и покакъв начин пречат и въздействат на ищцовия имот. Съдът не е изследвал достатъчно задълбочено дали премахването на плочата няма да доведе до срутване на сградите, неправилно е приел обратното. Позовават се и на 4 ал.З от чл.48 от ЗУТ ,която казва че оградите към два съседни УПИ се разполагат с равни части в двата имота. Развиват доводи в тази насока по отношение на процесната плоча. Правят разбор на заключенията на техническите експертизи, като считат, че по всички регулационни планове след 1957 година - 1982 г., 1995 год. и по сега действащата кадастрална карта на гр. Сливен, целият ограден зид по геодизическото заснемане попада в имота на ответниците и така част от сградата на ищците попада в техния имот.

На последно място въззивниците заявяват, че дори да се приеме, че цялата ограда е попадала в имота на ищците, то те, като наследници на А. Т., са придобили тази част от имота на ищците по давност.

Така считат иска по чл. 108 от ЗС за неоснователен и недоказан, тъй като макар да е налице втората предпоставка – те владеята 1/2 част от общия ограден зид, не е налице предпоставката ищците да са собственици – касае се за ограден зид между два имота, който по смисъла на ал.З на чл.48 от ЗУТ е собственост на собствениците на двата регулирани имота при равни части. Също така не е изпълнена и трата прадпоставка, тъй като въззивниците считат, че владението им е на правно осно вание - те са собственици на 1/2 от ограден зид между двата имота и на съседния имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, като другите двама ответници са собственици на ПИ идентификатор *** .Неправилно в.л. е посочило навлизане в имота на ищците от в приложената комбинирана скица №2 от плана 1957 год.,тъй като след този план са влезли в сила още три плана.

Предвид изложеното въззивниците молят да се отмени в обжалваните уважителни части атакуваното от тях решение и вместо това въззивният съд да постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете срещу тях, а в условията на евентуалност – ако въззивната инстанция счете решението за недопустимо, като постановено по непредявен иск – да го обезсили и върне делото зановоразглеждане от друг състав.

Претендират разноски за тази инстанция.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна.

Въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, заявяват, че е несъстоятелно оплакването, че сочените за събаряне сгради № 2 и № 3 в имота на ответниците *** са навътре от границата с имота на ищците и по никакъв начин не пречат на тяхната собственост. В диспозитива на 5 решението е разпоредено да се събори незаконната постройка, която е долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците. Тази цялостна сграда не е заснета по нито един от плановете и по кадастралната карта. Според заключението на в.л.Ив.Х. тази незаконна сграда включва двете описани сгради в имота на ответниците, но те са разширени и в момента има очертанията по Комбинираната скица № 1 на заключението на в.л.Ж.Ж. със зелен цвят,свързващи точките № 1,2,3,8,9,10,11 и 12.