Решение № 127 от 04.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Кърджали, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600193 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 8/29.04.2024 г., постановена по НЧХД № 212/2023 г., Районен съд – Момчилград е признал подсъдимия М. М. И. от с. Д., общ. К., обл. К. за виновен в това, че на 09.07.2023 г. около 18.45 часа в с. Д, общ. К. е причинил на М. М. Е. от гр. К., разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в контузия на главата – леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно – контузна рана на главата, охлузване на носа, драскотини под дясната ушна мида и дясната скула, оток с кръвонасядане на лявата подбедрица, и съставляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК, като пострадалият М. М. Е. е отвърнал веднага на подсъдимия М. М. И. със същата такава лека телесна повреда – кръвонасядания и охлузване на кожата на долните крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал.3, вр. с ал.2 и ал.1 от НК е освободил и двамата от наказание.

С присъдата подсъдимия М. М. И. е признат за невиновен в това, че на 1

09.07.2023 г. около 18.45 часа в с. Д., общ. К. обл. К. се заканил с престъпление против личността на М. М. Е. от гр. К. изричайки думите „Днес е деня, в който ще ви убия“ и това заканване възбудило у М. М. Е. основателен страх за осъществяването му, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. Със същата присъда предявените от М. М. Е. против М. М. И. граждански искове за обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, и за обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на уврежданията – 09.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, са са отхвърлени като неоснователни.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от повереника на частния тъжител М. Е. – адв. И.Б. от АК – К., която в жалбата си твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК, и като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Жалбодателката изразява становище, че недопустимо Районен съд –Момчилград обосновава присъдата с приложение на института на реторсията, тъй като доказателства в тази насока не били събрани. Било установено, че св. Л. Е. нанесла удари с пръчка по краката на подсъдимия, в каквато връзка било представено като доказателство СМУ № 157/2023 г., издадено по отношение на подсъдимия. Преди всичко било необходимо, чрез доказване да са разкрити фактически обстоятелства, посочени в чл. 130, ал.3 от НК, като чрез тази норма законът задължавал съда да изследва не само поведението на подсъдимия, но и това на пострадалия, при наличие на данни, че той е отговорил на увредилото го със същото деяние. Според адв. Б. поведението на пострадалия било пасивно по отношение на подсъдимия, като всички доказателства сочели на липса на деяние от страна на пострадалия по отношение на подсъдимия. Адв. И. Б. посочва, че за да прецени дали са налице предпоставките на чл. 130, ал.3 от НК съдът е длъжен да провери съставомерността на двете насрещни деяния и съответно да квалифицира всяко от тях по чл. 130, ал.1 или ал.2 от НК. При това следвало да се има предвид, че тези деяния трябва да са довели до причиняване на еднакви по степен леки телесни повреди, като посочва, че института на реторсията се прилагал само в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не бил.

Реторсията предполагала винаги две противоправни деяния, каквито в случая 2 не били налице. При липса на всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 130, ал.3 от НК, съдът признал подсъдимия М. И. за виновен, след което е освободил него и частния тъжител от наказателна отговорност. Адв. И. Б. счита за безспорно обстоятелството, че подсъдимият е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия в резултат на виновно и противоправно извършено деяние по чл. 130, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди следвало да е в съответствие с тежестта на причинените телесни увреждания, довели до претърпени болки, съобразен с критерия за справедливост визиран в чл. 52 от ЗЗД. С оглед на изложеното и трайно установената практика на съдилищата, подсъдимият следвало да бъде осъден да заплати на пострадалия М. Е. сума в размер, какъвто съдът прецени, съобразно критерия за справедливост, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В жалбата е посочено също, че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на тъжителя направените по делото разноски, което първоинстанционният съд не бил сторил с постановената присъда. Предвид изложеното жалбодателката моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, вместо което да бъде постановена присъда, с която М. М. И. да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения и е предаден на съд, както и да заплати на М. М. Е. парични суми, представляващи обезщетения за причините от престъпленията неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от деня на непозволените увреждания до окончателното им изплащане, и направените по делото разноски.

В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец не се явява, редовно призован. Явява се неговият повереник адв. И. Б. от АК – К., която поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на съдебните прения изразява становище, че абсолютно незаконосъобразно е приложен института на реторсията. Посочва, че няма как за две различни леки телесни повреди, една от които да е по ал.1, а другата по ал.2 на чл. 130 от НК да бъде приложен този институт. Излага оплаквания, че мотивите към присъдата са изключително объркващи, тъй като на едно място съдът твърди, че както частния тъжител, така и подсъдимият са извършили едно и също престъпление – такова по чл.130, ал. 2 от НК, а на следващо, че е извършено такова по чл. 130, ал.1 от НК, и в крайна сметка прилага института на 3 реторсията за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. По тези причини повереникът на частния тъжител счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от същият съд, но от друг състав.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитника си адв.

Г. З. от АК – Х.. Последният оспорва жалбата, като счита, че присъдата е коректна. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане. Излага съображения, че не е установено дали е налице основание за прилагане на института на реторсия, тъй като не било доказано за какви телесни повреди става дума, поради липсата на експертизи. Подсъдимият заявява, че няма какво да добави към казаното от неговия адвокат, а в последната си дума моли съда да го обяви за невинен.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, констатира следното:

Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят М. Е. и подсъдимият М. И. имали влошени отношения от много години, и същите са свързани с факта, че са настоящ и бивш съпруг на свидетелката Л. Е. /тъжителят е настоящ съпруг, а подсъдимият - бивш съпруг/. По повод на влошените отношения между страните, видно от справката за съдимост на подсъдимия, последния е бил осъждан на няколко пъти на различни наказания за деяния по чл. 290 от НК (вероятно се има предвид чл. 293 от НК), а именно за нарушаване на издадени заповеди за защита от домашно насилие издадени в полза на Л. М. Е.. По повод многобройните между страните скандали в РУ – Крумовград, респ. в РП – Крумовград били образувани много преписки, в т.ч. и дела по внесени обвинителни актове в съда, по които подсъдимият е бил признат за виновен и съответно осъждан неколкократно. Подсъдимият М. И. бил с адресна регистрация в с. Д., общ. К. (м. В.). В същото село, в м. Ч., тъжителят и неговата съпруга св. Л. Е., са имали зеленчукова градина, като същата е била в близост до пътя за гр. К..

На 09.07.2023 г., през деня, тъжителят М. Е. и неговата съпруга св. Л. Е. са били в посочената градина, като към 18.45 часа са приключили с работата в 4 градината и излезли от външната страна, когато покрай тях е минал подсъдимият М. И. със своя лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“ с рег. № ******.

Виждайки колата на подсъдимия, частният тъжител започнал да замерва колата с камъни, като един от тях е минал през отворения люк и ударил подсъдимия по рамото. Виждайки това замерване с камъни подсъдимият М. И. е спрял колата, взел една бухалка, намираща се в същата, слязъл и се насочил към тъжителя М. Е.. Между тях е възникнало сборичкване и сбиване, при което двамата си нанесли взаимни удари, като тъжителят е удрял с ръце и крака, а подсъдимият с бухалка. Тъжителят се опитал да вземе бухалката, като в това сборичкване е бил нанесен удар по главата на последния с бейзболната бухалка и му било разкървавено челото, както и е получил охлузване по носа, драскотини по дясната скула и дясното ухо. От нанесените удари от тъжителя на подсъдимия, на последния са причинени кръвонасядания и охлузване на кожата на долните крайници.

В този момент виждайки, че подсъдимият М. И. и настоящият и съпруг – тъжителят М. Е. се бият, св. Л. Е. взела дръжка на брадва, приближила се до подсъдимия и с дървената дръжка започнала да му нанася удари по краката и ръцете. При това сбиване, с участието и на св. Л. Е., подсъдимият изпуснал бейзболната бухалка и тръгнал към колата си, качил се в нея и потеглил в посока гр. К., като малко след това спрял и се обадил на тел. 112, като съобщил за възникналия скандал.

В същото време св. Л.Е. също подала сигнал на тел. 112 за случилото се.

След около половин час на местопроизшествието е дошъл полицейски автопатрул на РУ – К.в състав св. А. М.и св. Е. Ю., като малко по-късно на място пристигнала и линейка на ЦСМП – К.. Полицейските служители срещнали подсъдимия на пътя малко преди местопроизшествието, като му казали да остане на място, а те продължили към мястото на инцидента. Там установили тъжителя М. Е. и св. Л. Е., които им обяснили, че били нападнати от подсъдимия с бухалка, както и че св. Л. Е. била заплашена с убийство.

Последната обяснила на полицейските служители, че подсъдимият управлявал колата си срещу нея, като в този момент нейният съпруг – тъжителят М. Е. помислил, че ще я сгази и затова замерял с камъчета колата на подсъдимия.

Полицейските служители не разговаряли с тъжителя, тъй като той бил в 5 линейката, а и не говорел български език. Служителите на МВР забелязали, че по главата на тъжителя има наранявания и че му тече кръв. Служителите на РУ – К. намерили и бухалката, която иззели. По – късно последните се върнали на мястото, на което се намирал подсъдимия, който им обяснил, че е бил замерян с камъни, като им показал единия от тях, който е влязъл през люка. Подсъдимият заявил пред служителите на МВР, че слязъл от колата с бухалката, за да се защитава.

Подсъдимия бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

В същото време тъжителят бил транспортиран с линейката до МБАЛ „ Др Ат. Дафовски“ АД за оказване на медицинска помощ.

На 10.07.2023 г. частният тъжител посетил съдебен лекар в гр. Хасково, който е издал СМУ № 278/2023 г., от което се установява, че вследствие на нанесените му удари е причинена контузия на главата – леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно-контузна рана на главата, охлузване на носа, драскотини под дясната ушна мида и дясната скула, оток с кръвонасядане на лявата подбедрица. В съдебномедицинското удостоверение било посочено, че уврежданията са причинени от тъпи предмети и можело да бъдат получени от удар с бейзболна бухалка и посягане с ръце, по начин, време и обстоятелства, описани от пострадалото лице. В удостоверението също било отразено, че е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и че пострадалият заявил пред преглеждащия го лекар, че на 09.07.2023 г. към 18.30 часа е бил нападнат и бит с бейзболна бухалка от познат.