Определение № 567 от 14.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 145/2026
- Вид
- Определение № 567
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Теодорина Димитрова, Димо Колев, Катина Минева
Цитирани разпоредби
- чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446а · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 567 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Димо Колев
Катина Минева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20264100500145 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ВГрД № 145/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на частна жалба от М. Я. длъжник по изпълнително дело № 2025728400758 по описа на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728 на КЧСИ, отказ на ЧСИ за частично да освободи наложения запор върху банковата й сметка в УниКредит Булбанк АД. Жалбоподателят твърди, че запорираната банкова сметка обслужва действащ банков кредит и това водело до натрупване на задължения. Сочи, че се намира във временна нетрудоспособност. Размерът на задължението бил нисък и наложената мярка несъразмерно спрямо целта на изпълнението. Иска отмяна на отказа на МСИ и да бъде разпоредено частично освобождаване на запора или определяне на сумата. В писмено допълнение към жалбата сочи, че няма трудови доходи, освен минимални постъпления от онлайн дейност, които били блокирани и препятствали дори издръжката й; представя медицински документи относно провеждано лечение в дневен център за психично здраве.Наложения запор засягал средства, необходими за минималната й издръжка.. отправя ново искане – за спиране на изпълнителните действия.
Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК - препис от жалбата е връчен на взискателя Р. П. П.. В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не са постъпвали становища от страните.
Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 20257280400758 г. по описа на ЧСИ Диана Колева, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваните изпълнителни действия. Счита, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
1
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея възраженията на длъжника по изпълнението, писмените обяснения на ЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 20257280400758 по описа на ЧСИ № 728 – Диана Колева, намира за установено следното:
Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува насочването на изпълнението чрез налагане на запор върху вземане по разкрита в Уникредит Булбанк АД сметка на длъжника, и се твърди, че се засягат средства необходими за издръжката й и средствата за обслужване на действащ кредит, съдът приема, че се твърди, несеквестируемост, то на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното дело № 20257280400758 по описа на ЧСИ Диана Колева рег. № 728 на КЧСИ е образувано по молба на взискател „Банка ДСК“ ЕАД и електронен изпълнителен № 1050/25.11.2025 г. и заповед за незабавно изпълнение № 417 от 25.11.2025г. по ч.гр.д. № 3342/2025г. по описа на РС-Велико Търново против длъжника М. Й. Я. за сумата от 7000 лв., ведно със законна лихва от 20.11.2025г. до окончателното плащане и разноски 600лв. – адвокатско възнаграждение и 119 лв. държавна такса. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 11.12.2025г.като същевременно са изпратени запорни съобщения до трети лица, спрямо които длъжникът има вземания, включително и до Уникредит Булбанк АД, като в запорното съобщение е посочено, че се налага запор върху всички сметки на длъжника М. Й. Я. до размера на сумата от 9910,60 лв., с изключение на суми, представляващи несеквестируеми доходи, получени по сметка в банка по смисъла на чл.
446а ГПК. На 19.12.2025година длъжникът М. Я. е подала молба до ЧСИ да бъдат вдигнати частично запора на сметката в Уникредит Булбанк АД, за да може да погасява заем към банката. Направила е изявление до ЧСИ, че желае да заплаща по 100 лв. до 30-то число.
Сочи, че е приложила медицински документи, че към момента е на лечение в Дневен център за психично здраве в гр. Велико Търново Подадена е и втора молба в която изрично длъжникът е посочил, че желае да погасява задължението си на месечни вноски по 100 лв. до 30 число на месеца, като първата вноска ще направи на 30.01.2026г.
ЧСИ се е произнесъл с акт на 22.12.2025 година с който е насрочил опис за 12.01.2026г. на движими вещи в дома на длъжника и опис на МПС в периода от 08.00 ч. до 17.00 часа, за което време да бъде осигурен достъп. Произнесъл се е и в насока, че няма основание за вдигане на наложените обезпечителни мерки, включително и запои по отношение на имуществото на длъжника. именно това действие е предмет на разглежданата частна жалба на длъжника.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Подадената жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на жалбата законосъобразността на наложен запор върху банкова сметка – 2 вземане на длъжника от трето лице – банкова институция, в която има разкрита банкова сметка с твърдения за несеквестируемост.
Съгласно чл. 446 и чл. 446а ГПК са дефинирани несеквестируемите доходи на длъжника. Принудителното изпълнение може да бъде насочено срещу вземане на длъжника по банковата му сметка, като бъде съобразена несеквестируемостта по посочените две разпоредби. По този начин е постъпил и съдебния изпълнител при налагане на запора върху банковата сметка на длъжника – жалбоподателката в Уникредит Булбанк АД и е ограничил действието на запора с изключение на суми, представляващи несеквестируем доход, получен по сметката по смисъла на чл. 446а ГПК. В този смисъл е ТР № 2/2015г. от 26.06.2013 по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където в т. 1 е прието, че налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. Такъв е настоящия случай. Освен това наложеният запор съставлява изпълнително действие насочено към налагане на обезпечителна мярка за запазване имуществото на длъжника. Правилно съдебния изпълнител е отказал да вдигне наложения запор.
Направеното с частната жалба искане за спиране на изпълнителните действия е недопустимо в това производство. Спиране на изпълнението се извършва само по реда и в случаите, предвидени в чл. 432 ГПК, какъвто не е настоящия.
Предвид изложените мотиви съдът следва да остави без уважение жалбата на М. Я. против действията на съдебния изпълнител извършени с акта от 22.12.2025 година като неоснователна.
Водим от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Я. с ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, м-ст вили „Бабенец“ № 59 – длъжник по изп. дело № 20257280400758 год. по описа на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728 към КЧСИ с район на действие юрисдикцията на Окръжен съд – Велико Търново, против действията от 22.12.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3