Решение № 2415 от 12.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2415 гр. София, 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509848 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение №от 07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 54400/2018 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, е признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че П. П. АНГ. дължи на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, сумата от 1 000 лв. – главница по договор за паричен заем№ 2518841 от 21.03.2016 г., сключен с „И.А.М.“ АД, В. по който за прехвърлени на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.07.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 111,32 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2016 г. – 28.09.2018 г., както и сумата от 107, 62 лв. – лихва за забава за периода 31.03.2016 г. – 27.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 51340/2017 г. по описа на СРС, 87 състав. Отхвърлен е искът с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.92 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 669, 33 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, както и сумата от 45 лв. – разходи за С. на просрочени В., за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 55, 91 лв. – разноски в заповедното производство, както и 497, 26 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата П. П. АНГ., 1 чрез адв. С.С., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК да осъществява процесуално представителство на страната. Излага съображения, че решението в обжалваната част недопустимо и неправилно. Поддържа, че ищецът не е надлежно процесуално легитимиран да води делото, тъй като не е страна по договора за паричен заем, а правата по договора не са били надлежно прехвърлени, тъй като ответницата не е надлежно уведомена за това. Представеното пълномощно от цедента в полза на цесионера да уведоми длъжниците е с дата, която предхожда сключването на договора за заем.

Същото не съдържа упълномощаване за уведомяване по бъдещи В.. След като уведомлението не е получено от ответницата, цесията няма действие спрямо нея. Счита, че формираната съдебна практика, че уведомяването за извършената цесия може да се извърши с исковата молба, не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй като ответницата се представлява от особен представител. Това от своя страна обуславя недопустимост на постановеното съдебно решение. В условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно, тъй като по делото не е доказано валидно сключен договор за заем, както и неоснователни и недоказани по основание и размер са претендираните от ищеца суми. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, както и че претендираните В. са погасени по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - „А. ЗА С. НА В.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Уведомлението на длъжника не е елемент от договора за цесия, поради което длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване едновременно с това, че вече е изпълнил задължението си към предишния кредитор. Такова възражение обаче не е заявено по делото. Поддържа, че е допустимо уведомлението да се връчи с исковата молба чрез особения представител на длъжника., в каквато насока е формираната съдебна практика. Твърди, че Приложение № 1 от 01.10.2016 г. към рамков договор от 16.11.2010 г. съставлява юридическият факт, който окончателно е определил предметът на договора за цесия. Излага съображения, че уговорената възнаградителна лихва не е нищожна, тъй като е в рамките на установения в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК законоустановен императивен лимит на възнаграждението на кредитора. В случая ГПР е в предвидения от законодателя максимален праг. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.03.2016 г. между „И.А.М.“ АД – заемодател и П. П. АНГ. – заемател, е сключен договор за паричен заем № 2518841. По силата на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1 000 лв. Общият размер на сумата, която заемателят следва да върне възлиза на 1 111, 32 лв., при 2 договорна лихва от 111, 32 лв. Срокът за връщане на заетата сума е 28.09.2016 г., на 27 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 41, 16 лв., като първата е с падеж 30.03.2016 г. В договора е предвидено, че в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такси за разходи – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., за С. на просрочени В. в размер на 9 лв.

Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 – дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за С.то на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя, не може да надхвърлят 45 лв. По силата на чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3 – дневен срок от подписване от договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да няма неплатени осигуровки последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение а заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Тъй като заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 669, 33 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 24, 79 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно оспеделен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така погасителната вноска, която следва да заплати заемателя е в общ размер на 65, 95 лв. На основание ЗПК на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода 31.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 107, 62 лв., изчислена върху всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. На 01.10.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор а продажба и прехвърляне на В. (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджъмнт“ АД, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено на ищеца, включително с изтеклите лихви.

Твърди, че длъжникът е уведомен на основание чл.93, ал.3 ЗЗД за продажбата на В. с уведомително писмо от страна на първоначалния кредитор, чрез ищеца, въз основа на изрично пълномощно. Към исковата молба е приложено уведомление за връчването му на ответницата. В полза на ищеца е 3 постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника съществуването на В., за които е постановена заповед за изпълнение – 1 000 лв. – главница, 11, 32 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016 г., 45 лв. – такса разходи за С. на просрочени В., 669, 33 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение да периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016, 107, 62 лв. – лихва за забава за периода 31.03.2016 г. – 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът не е надлежно процесуално легитимиран да предяви иска, предмет на делото, тъй като правата по договора за заем не са били валидно прехвърлени, както и длъжникът не е бил надлежно уведомен. Такова уведомяване не може да се извърши чрез особения представител на длъжника. Оспорва сключването на договор за заем. Счита, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Уговорената такса в размер на 45 лв. противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК. Излага съображения, че уговорената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

На 27.07.2017 г. „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. П.

АНГ. за сумата от 1 000 лв. – главница, 111, 32 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016, 45 лв. – такса разходи, 669, 33 лв. – неустойка за периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016 г., сумата от 107, 62 лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2016 г. – 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане В т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“, са заявени същите обстоятелства, като посочените в обстоятелствената част на исковата молба.

С разпореждане от 29.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 51340/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение относно, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 88, 67 лв., от които: 38, 67 лв.

– държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на В. си по исков ред.

По силата на договор за паричен заем № 2518841, сключен на 21.03.2016 г., между „И.А.М.“ ООД – заемодател и П. П. АНГ. – заемател, заемателят предоставя в собственост на заемателя сумата от 1 000 лв., срещу насрещното му задължение да върне заетата сума за срок от 27 седмици на 27 погасителни вноски, всяка от които от 41, 16 лв. В договора са посочени датите на плащане, считано от 30.03.2016 г. до 28.09.2016 г. Страните са уговорили фиксиран лихвен процент от 40 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 47, 93 %. Общият размер на всички плащания е 1 111, 32 4 лв. В чл.3 от договора е посочено, че с подписването на този договор заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заетата сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума. В чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че заемателят се е задължил в 3 – дневен срок, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да няма неплатени осигуровки последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение а заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Във втората алинея на чл.4 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в уговорения срок, заемателят дължи неустойка на заемодателя в размер на 669, 33 лв. Неустойката се заплаща от заемателя заедно с вяска погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 24, 79 лв.