Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3281 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3353/2024
Вид
Определение № 3281
Подписан
27.12.2024
В сила
27.12.2024
Състав
Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал.4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3281 гр. София, 18.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503353 по описа за 2024 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. С. Ч., подадена чрез адв. К. К. срещу определение № 768/29.10.2024г. по в.гр.д.№ 746/2023 по описа на Окръжен съд - Перник, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение №709/03.10.2024г. по същото дело в частта за разноските.

В жалбата си твърди, че частната жалба е допустима, въпреки посоченото в обжалваното определение, че тя не подлежи на обжалване, тъй като на основание чл. 248 ал.3 от ГПК, следва обжалваемостта на акта, чието изменение се иска, а не на решението по делото, което действително не подлежи на обжалване.

Счита, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат присъдени изцяло направените разноски, в размера който е установен по делото.

Твърди, че те са такива, тъй като молбата за възстановяване на срока е следвало да бъде разгледана в открито с.з. и тъй като е депозирано подробно становище по същата от адвоката на ответната по молбата страна. Твърди също така, че молбата е подадена лично, на място, като и страната и адвоката не са от град Перник.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде изменено определение №709/03.10.2024г. в частта за разноските, като й бъдат присъдени такива пълния размер от 500лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Д. Г. В., с който се оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Претендират се разноски в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е допустима. Макар и в постановеното обжалвано определение да е посочено, че същото не подлежи на обжалване, тъй като решението във въззивното производство по в.гр.д. № 746/23 на ПОС не подлежи на обжалване, следва да се приложи чл. 248 ал.3 от ГПК по отношение на акта, с постановяването на който са разпределени разноски, а именно определението №709/03.10.2024г. по делото, което подлежи на 1 обжалване. Разпоредбата на чл. 274 ал.4 от ГПК е неприложима в случая, тъй като е налице изрична разпоредба относно обжалваемостта на акта.

Частната жалба е подадена в срок / тъй като не е била съобщена на страната/, от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Същата касае извода на ПОС, че са налице условията за намаляване под минимума на уговореното и заплатено адвокатска възнаграждение, касещо защитата на страната по подадената молба за възстановяване на срок. Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията изложени от първоинстанционния съд относно наличието на предпоставки за присъждане на възнаграждение под минималния размер от определен от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и препраща към същите.

По отношение на аргументите изложени в частната жалба намира следното: страната твърди, че молбата е следвало да бъде разгледана в открито с.з., поради което е уговорила по-високо възнаграждение. На практика открито с.з не е насрочено, тъй като молбата е оставена без разглеждане, като недопустима, а не е разглеждана по същество и това следва да бъде съобразено при определяна на възнаграждението за положен труд. По отношение на аргумента, че пълномощника на страната е пътувал за да подаде отговор на молбата, следва да се съобрази, че не с претендират разноски за транспорт, а за адвокатско възнаграждение и в избор на страната е как да осъществи защитата си, дали да подаде молбата лично или по друг начин.

С оглед изложеното, следва да бъде оставена без уважение подадената частна жалба.

В настоящото производство ответната по частната жалба страна е претендирала разноски в размер на 400 лв. за адвокатска защита. На същата се дължат разноски, но следва да бъдат присъдени такива в размер н а100лв., по същите съображения, по които са присъдени на другата страна в този размер.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. Ч., подадена чрез адв. К. К. срещу определение № 768/29.10.2024г. по в.гр.д.№ 746/2023 по описа на Окръжен съд Перник, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение №709/03.10.2024г. по същото дело в частта за разноските.

ОСЪЖДА М. С. Ч. ЕГН ********** да заплати на Д. Г. В. ЕГН ********** разноски за настоящото производство в размер на 100лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3