Определение № 204 от 31.05.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Сливен, 30.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20222200600261 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

С Определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г. на Районен съд - Сливен, Т. В. В. е осъдена да заплати на Б. П. В. сумата от 500 лв., представляваща направените в производството по ВЧНД № 63 / 2021г. на СлОС разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото определение е отхвърлено като неоснователно искането на адв. М.М. от АК – Ямбол, защитник на подс. Б.В. за осъждане на тъжителката Т.В. да заплати и разноски в размер на 100 лв.

Срещу определението са подадени частна жалба на адв. С.К. от АК – Ямбол в качеството му на процесуален представител на Т. В. В. и частна жалба от Т. В. В. чрез пълномощника й – адв. С.К. от АК – Ямбол, като жалбите са с почти идентично съдържание и са подписани от пълномощника.

В двете жалби се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на основни принципи на правото и конституцията, поради произнасянето му извън сроковете, определени в закона. Твърди се, че определението на СлРС за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет на влязъл в сила съдебен акт. Постановяването на атакуваното определение след повече от осем месеца представлявало грубо нарушение на процесуалните норми. В жалбата се заявява още, че действително в НПК не е посочен срок за допълване на решението относно разноските, но като част от решението/определението, те се подчиняват на същите правила като останалата част от присъдата, решението и определението. В жалбата се разглежда хипотезата за приложимост на чл.248 от ГПК, регламентираща допълване на съдебните актове в частта относно разноските, като и в този случай се заявява, че допълването следва да се подчинява на предвидените в закона срокове. От въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваното определение. В жалбата подадена от адв. К. като пълномощник на Т.В., жалбоподателят твърди още, 1 че в така развилото се производство не им била предоставена възможност да оспорят размера на адвокатските възнаграждения, които били доста над минималния размер и прекомерни за свършената работа. Претендира се и присъждане на направените разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е договорено и платено възнаграждение в размер на 500лв. за обжалване на определение по НЧХД № 1578 / 2020г. на СлРС от 01.02.2022г.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените доводи в двете частнижалби, намери за установено СЛЕДНОТО:

Въз основа на частна тъжба, внесена от частния тъжител Т.В. срещу Б.

П. В. за престъпление по чл. 147 от НК е било образувано НЧХД № 769/2020г. по описа на РС - Ямбол. С разпореждане от 11.03.2019г. е констатиран недостатък на тъжбата, изразяващ се в непосочване на датата на деянието и производството е било прекратено. Тъжителката В. е обжалвала разпореждането на първостепенния съд пред въззивната инстанция. ОС Ямбол е отменил разпореждането и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото в РС - Ямбол са били дадени указания от съдията-докладчик в седмодневен срок да се отстрани нередовността на тъжбата, съобразно мотивите в акта на въззивната инстанция. Делото е приключило с оправдателна присъда, която по реда на инстанционния контрол е била отменена, а делото -върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Ямбол. По ВНЧХД № 164/2020г. по описа на ОС - Ямбол е представен договор за правна защита и съдействие от адв.М..

В договора като заплатена адвокатско възнаграждение е посочена сумата в размер на 800 лв. В хода на съдебните прения адв. М. е изложил претенцията си за присъждане на направените разноски. След провеждане на едно съдебно заседание, в хода на което адв. М. е представил договор за правна защита и съдействие с посочено договорено и платено възнаграждение в размер на 800лв., е поискан и е последвал отвод на съдии от посочения първостепенен съд. С Определение по ЧНД № 902/2020г. ВКС е изпратил делото за разглеждане на РС - Сливен. В тази връзка е било образувано НЧХД № 1578/2020г. по описа на РС - Сливен. В първото съдебно заседание с протоколно определение от 30.12.2020г. съдът на основание чл.289, ал.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК и чл.81, ал.3, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство. В деня преди провеждане на упоменатото съдебно заседание адв. М. е представил договор за правна защита и съдействие с отразено в него договорено и изплатено възнаграждение в размер на 250 лв. След проведеното съдебно заседание от 30.12.2020г. адв.М. е депозирал писмена молба, в която се е позовал на изхода на делото и е сезирал съда с искане за присъждане на направените разноски по НЧХД № 769/2020г. на РС-Ямбол, ВНЧХД № 164/2020г. по описа на ОС-Ямбол и по НЧХД № 1578/2020г. по описа на РС - Сливен. На 04.01.2021г. съдията-докладчик е разпоредил делото да се докладва след влизане на определението в сила. Определението е обжалвано от тъжителката. Потвърдено е с Определение № 17 от 19.04.2021г. по ВЧНД № 63/2021г. по описа на ОС - Сливен. В с.з., проведено на 22.03.2021г. по същото ВЧНД адв. М. е заявил, че претендира направените по 2 делото разноски, които видно от представения договор за правна помощ възлизат на сумата 500 лв. На 21.04.2021г. делото е върнато в РС - Сливен. На 20.12.2021г. е постъпила нова молба от адв.М. по чл. 190, ал. 1 от НПК за присъждане на направените разноски, по която СлРС се е произнесъл с определение от 29.12.2021г. по НЧХД № 1578 / 2020г. и е присъдил в полза на Б.В. разноските по НЧХД № 769/2020г. по описа на РС - Ямбол, ВНЧХД № 164/2020г. по описа на ОС - Ямбол, НЧХД № 1578/2020г. по описа на РС Сливен в общ размер 1850 лв. Това определение е потвърдено с Определение № 111 / 31.03.2022г. по ВЧНД № 149 / 2022г. на СлОС. Със същото определение е отхвърлено като неоснователно искането на Б.В. за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за изготвяне на възражение срещу частната жалба против определението от 29.12.2021г. по НЧХД № 1578 8 2020г. на РС – Сливен.

С атакуваното пред настоящата инстанция Определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г. СлРС е осъдил Т. В. В. да заплати на Б. П. В. сумата от 500 лв., представляваща направените в производството по ВЧНД № 63 / 2021г. на СлОС разноски за адвокатско възнаграждение и е отхвърлил като неоснователно искането на адв. М.М. от АК – Ямбол, защитник на подс. Б.В. за осъждане на тъжителката Т.В. да заплати и разноски в размер на 100 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че двете частни жалби са подадени в срок, но са процесуално недопустими в частта им, с която се обжалва определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г. на РС Сливен относно отхвърленото като неоснователно искане на адв. М.М. от АК – Ямбол, защитник на Б.В. да бъде осъдена тъжителката Т.В. да заплати и разноски в размер на 100 лева, тъй като тъжителката Т.В. и повереникът й нямат правен интерес от обжалване на определението в тази му част. В частта, в която се обжалва определението в останалата му част - с която Т. В.

В. е осъдена да заплати на Б. П. В. сумата от 500 лв., представляваща направените в производството по ВЧНД № 63 / 2021г. на СлОС разноски за адвокатско възнаграждение, двете частни жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият е признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В конкретния случай е налице втората хипотеза.

Наказателното производство е било образувано по частна тъжба на Т.В. срещу Б.В. и е прекратено с влязло в сила на 19.04.2021г. определение по НЧХД№1578/2020г. по описа на РС - Сливен. В производството по обжалване на това определение пред въззивната инстанция Б.В. е направила разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и защитникът й е претендирал разноските, но окръжният съд не се е произнесъл. С атакуваното определение РС - Сливен се е произнесъл в допълнително производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, уважавайки претенцията за присъждане на разноските, направени до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство. При решаване на въпроса на кого да се възложат 3 разноските единствено изискване е по делото да са налични доказателства за размера им и за това действително ли същите са направени. Процесуалният закон изрично е предвидил възможност съдът да се произнесе и с определение по някои въпроси, които са изчерпателно изброени в чл.306, ал.1 от НПК, ако е пропуснал да стори това с крайния си съдебен акт, но само ако този пропуск не е въпрос по съществото на делото. Разноските попадат в обхвата на цитираната законова разпоредба. Съобразно трайната съдебна практика, дори когато с присъдата си съдът се е произнесъл по разноските, в тази част актът му не се ползва със сила ни присъдено нещо и няма пречка той да бъде пререшен по реда на чл.306, ал.1 от НПК в закрито заседание. В този смисъл доводите в жалбата за накърняване на стабилитета на същинския съдебен акт не се споделят от въззивната инстанция. Във връзка с възражението относно времевия обхват, в който се дължи произнасяне за разноските, въззивната инстанция съобрази, че адв. М. е депозирал искането си пред въззивната инстанция своевременно в съдебно заседание на 22.03.2021г., а атакуваното определение за разноските е постановено едва след постъпване по делото на молба му от 20.12.2021г., но това обстоятелство не опорочава съдебния акт и не налага извод за неговата отмяна. Що се касае до заявеното в частната жалба за приложимост по аналогия на разпоредби от ГПК в наказателното производство за допълване на съдебен акт, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в НПК препращане към разпоредбите на гражданския процесуален кодекс има само по отношение на предявения в наказателното производство граждански иск. За пълнота на изложението необходимо пояснение е, че законодателят е регламентирал допълнителното производство по чл. 306 от НПК в случаите, когато поради процесуална икономия или пропуск съдът със същинския си акт не се е произнесъл по някои въпроси, да стори това в по-късен момент.

Процесуалният представител на частния тъжител в частната си жалба е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитника на подсъдимата и липсата на възможност да оспори размера му.

Това възражение е неоснователно, тъй като за разлика от ГПК, в НПК не е предвидена възможност съдът да редуцира размера на адвокатското възнаграждение.

Съобразно гореизложеното настоящият състав на съда намира атакуваното определение в частта, с която Т.В. е осъдена да заплати на Б.В. сумата от 500 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение по ВНЧХД № 63 / 2021г. на СлОС за законосъобразно и обосновано, а двете частни жалби в тази им част - за неоснователни. Поради това СлОС счита, че определението от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578/2020г. по описа на РССливен в тази му част следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде отхвърлена като неоснователна претенцията на адв. К. за присъждане в полза на Т.В. на направените разноски по представения договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за обжалване на определение от 01.02.2022г. по НЧХД № 1578 / 2020г. на СлРС в размер на 500 лв., тъй като същите са направени след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, а освен това, по – горе бяха 4 изложени и съображения на съда, че двете частни жалби са частично процесуално недопустими и частично неоснователни.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: