Определение № 29 от 24.09.2026, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София, 24.09.2026 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ полк. Асен Н. Шопов като разгледа докладваното от подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20266000600023 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на обвиняемия капитан К. М. Ж. против Определение № 19/19.06.2026 г. постановено по ЧНД № 53/26 г. по описа на Военен съд – София.

С атакувания съдебен акт е отменено Постановление от 28.04.2026 г., с което прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Сливен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 41-Сл-I-3/2025 г. по описа на ВОП – Сливен, пр. пр. № 193/2025 г. по описа на ВОП – Сливен, водено срещу обвиняемия Ж..

В жалбата се сочи, че неправилно решаващият състав е приел, че постановлението не мотивирано и не отговаря на изискванията на чл. 199, ал.

2 от НПК. Защитникът като счита, че именно противоречията в доказателствената съвкупност са довели до извода на прокурора, че обвинението не е доказано, настоява за отмяна на атакуваното определение на ВС – София.

Военно-апелативният съд установи следното:

Частната жалба е подаден от лице с активна процесуална легитимация и в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните 1 съображения:

Предмет на въззивната проверка е Определение № 19/19.06.2026 г. постановено по ЧНД № 53/26 г. по описа на Военен съд – София. С атакувания съдебен акт първостепенния съд е отменил Постановление от 28.04.2026 г., с което прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Сливен на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 41-Сл-I-3/2025 г. по описа на ВОП – Сливен, пр. пр. № 193/2025 г. по описа на ВОП – Сливен. В ДП военнослужещият капитан К. М. Ж. от в.ф. *** е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 379, ал. 1, вр. чл. 371, б. „а“, вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 21.07.2025 г., около 16:30 часа в сградата на щаба на в.ф. *** – гр. Я., пред регистратурата на военното формирование, причинил лека телесна повреда на ст. лейт. Н.Н. от същото военно формирование.

За да отмени постановлението решаващият състав е достигнал до извода, че то не е мотивирано, съобразно с изискванията на чл. 199, ал. 2 от НПК и прокурорът не съобразил указанията по прилагане на закона, дадени от предходен състав на ВоАС с Определение № 9/30.03.2026 г., по ВЧНД № 9/2026 година.

ВоАС, като счита тези изводите на решаващия съд за обосновани и законосъобразни, се солидаризира с тях. Настоящият състав също намира, че атакувания прокурорски акт е изготвен в разрез със строгото изискване на процесуалния закон – чл. 199, ал. 2 от НПК, а именно да бъде мотивиран.

Цитираната норма има характера на императивно предписание за начина на оформяне правната воля на прокурора като държавно властническо волеизявление, поради което и неспазването на въведеното с нея изискване за мотивираност на постановения акт, съставлява основание за неговата отмяна.

Внимателният прочит на постановлението за прекратяване на воденото наказателно производство установява, че при изготвянето му прокурорът е пренебрегнал изискването да го мотивира – да обоснове изводите си по фактите и следващите ги правни такива, като за целта да направи подробен анализ и обсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, доказателства по делото. Изискуемият анализ е заместен с преразказването на показанията на сочения за пострадал, на обясненията на обвиняемия, на заключенията по 2

СМЕ и ДСМЕ и деклариране, че не може да достигне до категорично и убедително заключение как се е осъществило деянието, защото се налице няколко хипотези, които взаимно се изключват, т.к. няма как категорично да се установи кой от двамата е посегнал пръв и с какво физическо действие е станало това, как се е наранил пострадалият, дали това е станало от обвиняемия или се касае за самонараняване.

Констатираното по-горе ясно сочи, че държавният обвинител не е изпълнил задължението си да построи своя краен акт при съблюдаване принципа за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК) и принципа за оценка на доказателствени материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14 от НПК). За целта не е достатъчно да се даде обща оценка на показания/обяснения и заключения на ВЛ, а за постановяване на законосъобразно постановление е необходимо подробно и аналитично да се обсъдят съществуващите гласни доказателства, като се посочи кои и защо се приемат за достоверни, евентуално кои от тях и защо се отхвърлят като неистинни. Обективният анализ на доказателствените източници по делото изисква също така изследването им както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им, което в случая не е сторено. Липсва каквато и да е съпоставка между гласните доказателствени източници и заключенията на изготвените по делото експертизи. Тази необоснованост, която е констатирана от ВС – София, не означава непременно, че взетото крайно решение от прокурора е неправилно, но съставлява пречка да се проследи формирането на волята на ръководно-решаващия орган в досъдебното производство.

Законодателно установеният контрол на съда върху прекратителните постановления на прокурора в процедурата по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК има за предмет обосноваността и законосъобразността на тези актове, като се държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице. Важно е да се посочи, че в това специално производството съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Още по-малко е допустимо в тази насока, контролиращият и въззивният съд „да допълват или да заместват прокурора“ тогава, когато в постановлението му за 3 прекратяване отсъстват анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото. В тази насока законосъобразно решаващият, без да надхвърля своите правомощия, е дал единствено указания по прилагане на закона, а именно – при конструирането на своите фактически изводи, прокурорът ясно да посочи, какво приема за установено и въз основа на кои доказателствени източници, защо кредитира едни, а други – не, както и да обоснове правните си изводи.Ето защо въззивната инстанция намира, че ВС – София правилно и законосъобразно е отменил прекратителното постановление на прокурора от ВОП – Сливен.

Водим от горното, на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Военноапелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 19/19.06.2026 г. постановено по ЧНД № 53/26 г. по описа на Военен съд – София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4